Родителски жест

Да, предполагах, че все още е така.  Чела съм  или съм чула, не си спомням точно,  как чужденци се чудят защо българите се  оплакват, че са бедни, след като  повечето имат своя лична собственост.  Лошото е , че разликите в собствеността при българите стана голяма. А  не при всички богати е придобита с честен труд.  

Според мен го приемете с благодарност. Хората са се дръпнали на квартира, сигурна съм, че този апартамент така или иначе го гласят да остане за синът им. Аз бих им плащала наема на квартирата, и ако отказват, тогава бих им купувала храна. Ако и това искат да откажат, тогава ще го приема, както те го искат, докогато могат сами. После ако им се налага да им помагам, ще им помогна с каквото имат нужда. Пиша го от гледна точка на факта, че моите родители точно така постъпиха един ден седнаха и разделиха всичките си имоти между мен и моят брат- апартаменти, къщи- всичко е на наши имена сега. За мен например, ако майка е стара и няма как да се обслужва сама, разбира се, че бих я гледала в моя си апартамент, както и брат ми би направил същото. Тва все пак е съвсем нормално. Макар, че майка има едно изказване- Ние гледаме вас, а вие си гледайте вашите деца и така ще ни се отблагодарите за всичко. Но отново, много съм съгласна с каквото пише К.А.Г. Явно имате свестни и отговорни свекъри, просто гледайте да им отвръщате със същото. Иначе за ремонти и тн, може би винаги проверявайте какво мнение имат те, все пак е техния апартамент. Ако имат таванско помещение или да намерят квартира, която не е обзаведена, може да си прехвърлят някои от мебелите там, а вие да си купите нови. Някви генерални ремноти ако ви се иска, може да обсъждате и по взаимно съгласие. Например моят брат живее в моят апартамент (който дойде от майка). Аз не живея в България, апартамента е мой ама едва ли ще се върна там да живея. Нито пък смятам да го продавам. Батко си прави разни ремонти из него, както го кефи. Мен не ме бърка какви стени бута и какво слага в него все пак ремонтира моя апартамент Той се консултира с майка дали и харесва примерно някаква промяна, и тя си казва мнението. Така, че в моето семейство има разбирателство за тези неща. Пробвайте да установите подобен баланс и във вашето, не ми звучи като да са троснати свекъри, които да очакват от вас благодарност или пък да ви се месят. Точно на обратно, явно искат да ви оставят самостоятелно, за да си гледате живота като нормално младо семейство.  Още една идея, ако пък обичат села- някой хора обичат, а нямат. Може би им намерете не скъпа къща в някое близко село един ден и им я купете. Може да им харесва ако са пенсионери да са на чист въздух с градинка и тн. Знам, че няма да ви излезе скъпо, както апартамент, и може да намерите хубаво село и близо до вас

Успешен ден от мен.

Много ви блгодаря, че се включихте в темата. Наистина е наболял въпросът със закупуване на жилище от младите семейства. Много от нас живеят при родителите си, макар и на по 30 години. Е, може да ме съдите че не съм достатъчно успяла задето нямам собствен апартамент, пък съм се омъжила и дете съм родила. Работим с мъжът ми от както сме завършили, но парите все не достигат. И много хора тук са така. Няма лошо да се живее под наем, само да можеш да си го позволиш. Само да подчертая, че свекърите си намериха квартира със символичен наем, гарсониера на техни приятели, които разполагат с доста имоти. Те самите живеят на село и им предложили да я ползват. Предимството и е че е на много спокойно място и е съвсем нова. И все пак, имам терзания относно напускането на дома. Не го приемам като капан, защото ние ще се грижим за тях, когато дойде време(да са живи и здрави) независимо от това къде живеем, дали в наше,лично закупено жилище или техното, в което сме сега. Това е дълг на всички нас. А идеята за продаване на големия апартамент е много добра, но отново нарушава комфорта им, по същия начин. Само дето ще купим две малки нуждаещи се от ремонт жилища. Обсъдихме го с тях.  А Деси, прочетох е писала, че след като навърши 18 синът и, веднага би му закупила апартамент, ако може. Това не прави синът и зависим от нея, напротив, дава му прекрасен старт, и възможност за независимост. Мисля,че и свекърите правят това за син си.

Хубаво е когато се живее в разбирателство. Ако може да спестявате сума от един наем и да си го заделяте, след време ще може да се подпомогне купуване на малко жилище или къщичка за свекърите ти.

Щом се разбирате - всичко ще е наред. Ще се виждате, ще си ходите на гости и ще си помагате. А вечер всеки у тях си. За мене така е най-добре.
Не ги слушай "специлистките" тук - те на писане са много отговорни, с 4 цифрени заплати, отделни имоти и коли. Много са независими, уж.
А дали е така....
За мене свекърите са постъпили много разумно. Нали за децата си живеем, какво друго ни е останало.

Въпросът е да имаш избор,както къде да живееш,така и къде да работиш.Когато родителите ти дават имот,в който ти си длъжен да живееш,къде тук остава твоя избор?При избора на имот се гледат множество критерии.За едни хора е важно едно,за други-друго.Имотът,който ми даваха моите родители не отговаряше на нашите критерии,но ние нямахме право да го продаваме,а бяхме длъжни да живеем там.Ами,мислихме,мислихме и отказахме.
Linnka,вашите свекъри еднолично са решили къде ще живеете вие.Изнесли се ,намерили си квартира и сигурно са много доволни от този факт,изпълнили родителския си дълг според техните разбирания.Вие къде сте в цялата тази картинка?Попитаха ли ви искате ли да живеете там?Това ли е домът на вашите мечти?

Браво на тях! Приемете и още как.Малко са хората като тях.Ако е за мое дете бих го направила и аз. За нас не са го правили, не че нямат възможност, но нямат желание.Ние сега изплащаме 30 годишен кредит.Свекърва ми живее сама на над 100 кв, а мъжът и с когото са си семейство, в къща сам на около 3 км от нея.Ако ни бяха предложили, щяхме да приемем подобно нещо

 Много пъти съм им казвала, че чувствам жилището като свой дом. През годините направихме много промени заедно, ако питате дали го харесваме-да. Мислихме да си купят къща на село, но те са много контактни хора, работещи все още, освен това имат 3 внучета, не можеш да ги отделиш от тях. Ако не вземат племеника от градината, едва ли не са обидени. Ей такива хора са. Всичко за децата. Друг е въпросът, че те остаряват, трябва да сме близо едни до други. Не им допада идеята, иначе има къщи на достъпни цени в селата. Там ще им е по-трудно да свикнат си мисля.А по въпроса защо не си живеем заедно, след като се разбираме-много е трудно, когато все се опитваш да не пречиш. Ние сме различни поколения, в ежедневието има толкова много неща, битови и не, които трябва да съобразяваме едни с други. Всички ще сме по-спокойни.  Ние бихме направили същото за сина си и много уважаваме това решение. Нямам намерение да проявявам гордост или да се тюхкам, че се изнасят, исках да разбера какво е всеобщото мнение.

Ами,щом е така,всичко изглежда наред тогава.Не го мисли толкова.Направете си жилището свой дом и си поддържайте близки роднински отношения.
Аз лично съм по-независим тип и такъв тип отношения много не ми допадат.Нямам предвид близостта,а налагането.Ти каза,че се месят в отглеждането на детето,че се сърдят,ако не вземат племенника.За мен тези неща са немислими.Свекърите ви са типичните бг родители.Моите са същите.Мен лично това ме дразни.Много трудно извоювах свободата си от прекомерната родителска опека.

Няма всеобщо мнение, има твоята собствена нагласа, преценка и желание. Щом сте в добри отношения, няма проблем, чудесно е. Аз за себе си, обаче не бих приела, бих излязла аз на квартира. Щом чувстваш този дом свой и знаеш, че утре можеш да бутнеш стена например или, че няма да идват изненадващо на гости със собствения си ключ ок. Моите страхове са, че хората с възрастта се променят и понякога забравят обещанията си. Самата ми майка се промени драстично няколко години след прнсионирането си, стана баба и мрънкало, а каква жена беше

Според мен това е грешен съвет. Не, не трябва да се успокояват и да не го мислят, напротив.
Първо, гарсониерата не е на свекърите. На чужди хора е. Днес не им трябва, но не се знае дали утре няма да се променят нещата. А и тези приятели сигурно имат деца, наследници... Не се знае те какво мислят по въпроса. С две думи - жилище, което не е твоя собственост, не може да не го мислиш - рано или късно ще се наложи да го напуснеш. Не се знае тогава в какво финансово положение ще си, нито пък дали отношенията с младите ще са все така прекрасни и като нищо възрастните може да останат на улицата. Да бе, знам, че авторката е страхотен човек и много благодарна за жеста, ама... Знам и как се променят хора и обстоятелства в течение на годините.
Второ - големият апартамент - чия собственост е? Ако е на възрастните, пак не е много умно младите да се впуснат в ремонти и превръщането му в собствен дом, защото нищо чудно след време да се върнат в изходно положение - старите да се приберат обратно, само дето младото семейство ще е нараснало и ще се появи рязка нужда от още 1-2 стаи - за поотрасналите деца например.
Трето - става ясно, че мъжът има брат или сестра, има и племенници на хоризонта. Тези всички хора са наследници на имота и докато се води собственост на възрастните, имат пълно право да претендират след време за това, което им се полага.
Затова пак ще посъветвам авторката да не се отпускат, ами да мислят вариант за закупуване на по-малко жилище, което да предоставят на родителите в замяна на големия апартамент. И всичко това да го уредят юридически, за да няма след време вайкане и тръшкане каква я мислихме, каква стана.

ПП Свекърите разбрахме какво дадоха и как решиха проблема на сина си - нейните родители какво правят по въпроса не става много ясно. Някаква помощ от тази посока?

Ако гарсониерата беше собствена, да.
Но под наем, мисля, че е нахално да приемете.
Аз не бих.

Защо да ми е грешен съвета?Аз предположих,че тези въпроси,които повдигаш са обсъдени и изяснени.Авторката каза,че чувства жилището като свой дом.Значи нещата са сигурни.Аз лично не мога да почувствам едно мято като свой дом,ако не се чувствам сигурна в него.

Ето това е моето мнение.
Почти сте паднали в капан, от който после трудно ще излезете.
Аз лично съм "за" помощ от стари към млади и от млади към стари, когато има нужда, желание и възможност. Обаче това не е помощ, а каша.
Аз ако съм родител, бих помогнала с пари/евентуални и чрез продажба на имота и купуване на гарсониера за мен и разделяне на другите пари между децата си/
Ако едни млади хора не могат да си помогнат за жилище с 1/3 от парите на един голям апартамент, това не е много добре. Иначе, няма как да ида на квартира на стари години и да оставя децата ми после да спорят за големия апартамент, който уж съм дала на единия
Ако съм млад човек/детето в случая/ също не бих се съгласила на подобна ситуация, най - малкото защото няма да е в мой интерес и предвещава проблеми за в бъдеще.
Като решение - или търсете помощ под друга форма/включително и начин да си помогнете сами/, или се подгответе за проблеми в бъдеще, или си останете всички заедно. Освен това квартирата за вас същио не е лош вариант. Няма да сте единственото младо семейство под наем

След като хората го предлагат и действат вече по своето изнасяне то значи наистина го искат. Докато могат ще си поемат наема, а ако един ден можете да им купите нещо малко - ок, ако не ще им помагате както вие можете.

За много хора големият апартамент е бил мечта и борба, затова е много по-важно да го оставят на децата си, отколкото да го продадат и да купят 2 други жилища /то и парите въобще няма да стигнат/. Като родител също бих предпочела да дам този добър старт на децата си и бих била по-щастлива, отколкото да се мотаме с дядото в огромен апартамент  

Примей, благодари и изчакай докато имаш възможността да им върнеш жеста.