Родителски жест

Здравейте! Ще ми бъде полезно да споделите мнения по моят въпрос. Свекърите се изнасят от собственото си жилище за да се ширим ние на широко. Женени сме и имаме момченце на 1 г.и 3 мес. След сватбата напуснахме квартирата и се преместихме при родителите на съпруга ми. Много настояваха, пък и апартамента е голям. Решихме да е временно, докато си купим жилище. Вече 3 години живеем всички заедно, разбираме се чудесно, често вечеряме заедно, поела съм чистенето, готвя през ден. Мисля, че се сработихме добре. Не сме се карали, то няма и за какво.  Но разбира се като при различни поколения, постоянно изникват малки спорове относно храненето на детето, подредбата на апартамента, кой ще си покани гости и пр. Съпругът ми се дразни на баща си и все са на различни мнения. Понякога и на мен ми е трудно.  Искам да си подредя, да си поканя приятелка, да не бързам да се обличам сутрин...Но все пак това е техния дом, който са купили и обзавели с много труд и желание, и ние трябва да се съобразим с това. Време е да заживеем отделно от тях, така всеки ще е по-спокоен, колкото и да се разбираме и уважаваме. Нооо, не можем да изтеглим кредит на този етап  и решението е отново под наем. Само като чуха за това ни решение, се започнаха едни драми-не можело така, как младо семейство на квартира, а те в тоя голям апартамент. Решават да отидат на квартира, символичен наем в нова гарсониера. Правят и подобрения сега и скоро се изнасят. Не се съгласихме ние, много кофти ни стана. После като се замислихме и ние бихме направили това за децата си. Но все пак...като че ли ги изгонихме от тук. За мен това е много голям жест, благодарна съм им за грижата и решението. Ама кажете, мислите че грешим като ги оставим да се изнесат? Как бихте постъпили вие?

Тая тема не разбирам защо е пусната! Авторката да се похвали или що ли? Защото съвети явно не иска нито други мнения, които не съвпадат с нейното.

minikriq никак даже не се чувствам засегната. Ясно е, че ще получа всякакви отзиви. И да, бях подготвена, че много ще ни обвинят, ако се съгласим. Мен това не ме плаши. И не се оправдавам, нито бих се разсърдила. Май повечето от вас са успели, купили ли са си собствен дом, имат добри заплати, и не са взели нищо от родителите си. За съжаление ние все още не сме.

Аз не прочетох някой да ви обвинява. Повечето с различни мнения се опитахме да ви предупредим, че ситуацията има потенциал да стане сложна, не дай Боже и грозна

Наемът е символичен, защото наемодателят е близък приятел на възрастното семейство.

 Това е много несигурна ситуация за всички въвлечени. При това положение нямате никаква сигурност да разполагате с апартамента и да го променяте и подобрявате, ще живеете там, докато не се наложи собствениците му да се върнат.

Мила Линка, аз и съпругът ми дарихме на синовете ни двуетажна къща с по 100 кв. м всеки етаж +  100 кв.м сутерен+ двор + малка новопостроена къща, в която  ще живеем ние, докато сме живи, а после остава на тях. Нито за миг не сме  се чувствали изгонени. Това е наше решение, както са решили и твоите свекъри. Предполагам и те много държат на вас и затова са взели това решение. Ние, пък и те, с които  вероятно сме връстници, ще се чувстваме изгонени, ако ни обърнете гръб, ако  не ни каните в дома си, ако забравите да  ни посетите, а не че сме напуснали дома си. Запомни тези мои думи. Тук ще чуеш мнения колко глупаво сте постъпили, как се вкарвате в капан, как няма да чувствате този дом ваш, че предпочитате лесния вариант и прочие доводи. Мисля си, че така говорят хора, които  нямат такава подкрепа и малко завиждат, че други я имат. Мое мнение  е, че  там, където има спокойствие, взаимно уважение, съпричастност нямат значение помещенията, които обитаваме. Може да сме стая до стая и да не се поглеждаме, а може да сме на  километри разстояние и пак да сме си близки. Близостта е в сърцата, а не в разстоянието. От теб зависи да запазиш близостта.

+1

Може да им предложите да помагате с някаква сума за наема

Иначе,браво на хората..То не става дума само за сина и снахата..Тук и внуче има..И аз да съм,може би и аз тъй щях да постъпя..Детето по квартири,а ние с дядото да се ширим в голям апартамент..Няма логика..