Сигурно съм елементарна, но като знам, че се правят неща през главата ми, просто не го оставям моето. Празнувам си вкъщи, вместо да го оставя, да ми е свито, и накрая да изпитам дребнаво удоволствие от факта, че мъж ми насмита майка си за нещо, което аз съм предполагала, че ще се случи. Голям кеф, адски извисено, в никакъв случай не е елементарно.
Приискало ви се е да излезете на НГ с набори и без дете - прекрасно. Оставили сте детето на баба му - прекрасно, не сте го оставили на улицата, все пак. Но това си е изцяло заради вас и е далеч по-достойно да си затраеш, ако не ти стиска да й благодариш, не да го маскираш като "тя не заслужава, но аз й правя жест и й давам шанс". А ти си доволна, че си я "хванала" в някаква (в конкретния случай) измислена издънка, че отгоре на това и даже не се е наложило да правиш стойки, ами мъжът ти я е скастрил сам, колко удобно.

).

и си мислеше, че през главата ми ще го направи даже. Не успя. като не спря с опитите и не разбираше от дума, наистина я отделих от детето тотално и не давах да го вижда, камо ли да го гледа. Само това помогна. Аз никога не съм искала да го гледа, тя се натискаше. Оставяла съм го преди това само за 2 часа, но беше на мляко още и нямаше как да й минава през главата да го храни с каквото прецени. Тя претендираше, че иска да го вижда, тя предлагаше да го взима и гледа, от мен такава инициатива никога не е произлизала. Обаче си мислеше, че ще го гледа както си знае. Обясних няколко пъти като хората, че това няма как да стане, тя не само, че не разбра а и през главата ме искаше да се наложи. Единственото от което разбра беше тоталното игнориране. Да видиш как питаше за всяко нещо, дори без да го оставям само с нея, а съм там. Даже не съм чакала мъжа ми да каже кой трябва да реагира. Както той не чакаше да му кажа, като трябваше да озапти сестра си. Това не значи, че й е крещял. И аз не съм крещяла на майка ми (освен с едно изключение, направо ме вбеси), просто прекъснах всякакъв контакт. За всичко мога да направя компромис, дори голяма отстъпка, само не и за каквото и да се отнася за детето. Не може то да отнася настроенията и приумиците на хората. Пък били те и близки роднини
