. До 4 годишна възраст отказваше да спи на друго място, по цяла нощ плачеше, дори с нас двамата. Стои с много хора, но през деня. Добре, че вече стои и на друго място без нас и може друг да го гледа за няколко часа, че и това преди не искаше. Сега на нова година, бяхме на гости и децата изкараха до 1.30ч. и даже не се сещаха за спане. Това е за първи път, откак се е родил. Ние няма да го оставим, като знаем какво е положението, но не упреквам родители на които децата са свикнали или нямат проблем да спят другаде и са излезли.
Но пък ако ми се наложи да ме няма, да ми се наложи казвам, като си познавам детето, че се буди и разчитам, че ще ми се обадят, щом е такава уговорката, ще разчитам, разбира се.
Сега лятото ми се наложи за пръв път да ме няма за 2 нощи. На мен ми беше по-притеснено отколкото на детето. Говорихме по телефона няколко пъти, преди мъжа ми да го сложи да спи. Като бях на село само с детето, ставаше по нощите, излиза и сяда на стълбите и казва "ще чакам тате"
Голям зор беше. И сега изкарва по 1-2 дни само с единия и иска да се прибира. Такъв си е. Но за да свикнат децата да спят при някоя баба, значи трябва да им ги оставят, нали? А ако бабите правят всичко през главата на родителите и на инат, кой ще им ги оставя? Така, че не само "който има деца да си ги гледа" е вярно, но е вярно и "като искаш да си с внучето, ще се съобразяваш с решенията и изискванията на родителите". Иначе не искаш наистина, а за пред хората.


, с точки и подточки, бе подробности по секунди. С този списък имах единствено цел да я облекча...но явно съм прекалила, защото после разбрах, че е споделила със сина си, че може би я смятам за малоумна, щом като така просторно съм обяснила неща, които могат да се кажат в две изречения. Аз малко /а, малко
