Самотна майка

Първо - естествено, че ще се справиш! Въпреки, че моята семейна ситуация е по-различна от твоята, детето още от първия ден досега (на 1.7 години е) си го гледам почти сама. Бащата нямаше възможност да живее с нас и се появява периодично. Аз се занимавам с всичко и ......е, със сигурност не съм най-добрата майка на света, но мисля че се справям. Честно казано, по-скоро присъствието на бащата и целият му житейски хаос ми тежат, а не грижите за детето, но няма да те занимавам със себе си.
Второ - обмисли внимателно въпроса за припознаване на детето. Под ''самотна майка'' институциите разбират майка на дете с неизвестен баща (неприпознато) или вдовица. Ако детето е припознато, тогава не си самотна майка, дори и да отглеждаш детето сама. Вече са ти дали пример за неудобството с припознаването и пътуването в чужбина. Ето ти и друг пример - ако си в София, приемът в ясла или градина е кошмар. При кандидатстване се дава по 1 точка за работещ родител и съответно се иска документ от работодател и от двамата родители. Ако бащата на детето е безработен или работи на черно, или път те врътка, няма да можеш да се класираш за държавна ясла/градина защото по презумпция след като единият родител е безработен, то може да си гледа детето вкъщи. Тогава детето ти получава 1 точка по-малко която, повярвай ми, е изключително важна за да се класираш. Електронната система не отчита ситуацията на разделено живеещи родители и несъдействащ баща. Като самотна майка обаче си с предимство. Ако си финансово осигурена, може би е по-добре да не бързаш с припознаването. Освен това, как да ти кажа......''искам да съм баща'' и ''искам да си поживея'' много не се връзват, особено съчетани с лошо отношение към теб.
Трето - отпусни се, подготви се за раждането и за първите нужди на бебенцето и се радвай всеки миг....толкова бързо летят! Ще видиш, че като се роди бебенцето за мноооого дълго време ще забравиш глупавите мъже и простотиите им и ще се чудиш на себе си за какво толкова си се терзаела 

що да не питаме, моят син, ако на 25г. направи дете и се държи така, определено ще взема отношение, момичето също казва, че ще разчита на майка си, аз не познавам много 25-годишни със собствени апартаменти и доходи, достатъчни да издържат семейство сами

Има много мъже егоисти, като твоя. В момента, в който сериозната им приятелка забременее, започват да се тръшкат как не са се наживяли, изчезват по време на цялата бременност, често и по време на първата година на бебето или първите няколко месеца. После, като стане малко по-лесно, се появяват и го играят загрижените и горди бащи. Явно и твоят е от егоистичните страхливци. Дали ще го приемеш обратно, и дали някога ще му простиш, зависи от теб.

Билянка,
ще се справиш. Понякога сам е по-добре.

Родителите на бащата също ще са близки роднини на това бебе. Може да решат да помагат.
Познавам дядо, който плащаше издръжка на внучето вместо сина си. Както казваше - мое внуче е.

Точно! 
Момиче, както ти писах вече.....като родиш бебенцето животът ти така ще се осмисли, че изобщо няма да те вълнува господина

+1 за това което е казала Nephrite за детските ясли и градини и самотните родителиродители. Ако е припознато се влиза със страшен зор ако се влезе (зависи кой е квартала) а ако бащата е "неизвестен" тоест детето не е припознато получаваш ако не се лъжа 3 точки и си готова. Да не говоря за изваждането на паспорт на детето което става на всеки 5 години, да не говоря за какъвто и да е документ за приходите на БМД а и излизането в чужбина си е цяла сага ако нямаш декларация. Не е - той е безотговорен и край... Те се много неща които могат да те  възпрепятстват ако "неизвестния" на дела баща е "известен" в акта за ражданераждане. И всичко на твоята глава освен грижите по отглеждането на детето....а тия дето искат да си поживеят обикновенно са тези които не ти помагат да си живееш и ти спокойно 

От прочетеното си мисля, че господинът няма да се промени, шансът да бъде баща на детето си е минимален. Затова аз на твое място не бих си усложнявала живота с припознаването - ами ако след време той замине някъде по света и тотално загубите контакт, не можеш да кандидатстваш за градина и ясла, не можеш нищо да направиш без него... Не съм запозната, но четох из мненията, че той може да го припознае и след 10 години, ами нека първо се докаже като баща, да заслужи тази титла и тогава да го припознава, викам аз . Сега заради едни голи обещания да си усложняваш живота... И то при условие, че вече се е отметнал от други голи обещания - да създаде семейство.

Иначе дали може да е баща от разстояние - да, на теория може. Имам много близка приятелка, която се раздели с бащата на детето си, когато дъщеричката им беше на 2 месеца. Просто любовта и разбирателството между тях изчезнаха и тя взе решение, че ще е по-добре сама. Бащата се грижи за дъщеричката си, докато е била бебе всяка вечер е ходил у приятелката ми да я приспива, като цяло малката не е усетила липсата на баща, прекарва няколко дни в седмицата при него... Финансово доколкото знам не помага с много, но им е опора и е винаги насреща, например това лято бяхме заедно на море и малката хвана летен вирус, приятелката ми му се обади и той веднага дойде да ги вземе с колата... Но в случая не става дума за ситуация, при която са се разделили, защото на него му се живее, решението за това беше на приятелката ми...

Билянка, от вчера ти чета темата. И стигам до извода, че ще си навлечеш огромна беля, ако бащата припознае детето. Вярно е всичко, което ти пишат за ясли, градини, излизане в чужбина, паспорт, училище после и разни други обвързани със законите неща... НЕ си навличай тази беля. Ако нямаш пълно разбирателство с бащата и ако му нямаш доверие.... Ако той не те уважава... А то изглежда от писаното в темата, че е точно така! Тогава как си го представяш да имате синхронизация и съгласие за всичко свързано с детето. ОСвен това, той също има право като го припознае, да го взима, да го води със себе си... Може да посика да го заведе извън България на почивка и после да се окаже, че са емигрирали. Може да го вземе и да не ти го връща много време. Тогава властите не реагират, защото детето е с баща си... И се започват съд, дела, свидетели, разходи , нерви...
Свидетел съм на няколко случаи с мои близки и средноблизки приятелки, които се разведоха. Едната ще стане доцант до някоя и друга година - много успешен учен. Валят покани от разни университети и лаборатории от цял свят, а тя не може да си хване този късмет, защото бащата води дело срещу нея и не дава да вземе детето със себе си в чужбина. Друга приятелка е в сходна ситуация, но замина. Детето стоя при майка й 1 година, през което време бащата направо откачи д аги тормози, пак водят дела... НА друга, бащата грабна детето и не го върна и полицията нищо не прави, а се оказа, че трябва да се заведе дело срещу бащата за неспазване на графика за вземане... 3 години вече се точи делото, а детето е при бащата и майката не го е виждала...
Най-добре отиди при някой силен адвокат в бракоразводните и социалните дела и обсъди ситуацията. И прецени как да действаш!
Успокой се и се радвай на това, че ще имаш бебенце. КАкво като ще го гледаш без баща? Да не си единствената? Или да не е рядкост това? Напротив - пълно е с майки като теб. НЕ само у нас, а и по цял свят. Много хора се разделят, но по различно време. Ако ще се разделят - колкото по-рано, толкова по-добре.
Освен това, ще срещнеш и други мъже в живота си. Отваряй си очите и си ползвай мозъка и внимавай да се събереш с правилния човек. Имам познати, които станаха гаджета, когато жената беше бременна в 6-ти месец... Ми 10 г са заедно вече... Всякакви съдби има...  Имай пред вид , че раждането не амортизира жената така, както самовнушението, стресът, тревогите, тормозът... Млада си, раждаш, за 6 месеца с малко целенасочени усилия ще влезеш във форма и ще се възстановиш все едно не си раждала. Просто ще имаш детенце. Което е изключително хубаво нещо, най-ценнто и важното в живота. Всичко друго е вятър и мъгла - децата са най-истинското и ценно.
УСпех и кураж! И умната!

На мен не ми беше трудно,но се подготвях за раздялата около година,живеех с тази мисъл,може би за това ми беше и лесно,но и знаех,че това е най-правилния избор за мен и синът ми.Той не заслужаваше това дете.Сега нито го търси,всъщност той никога не го е търсил.Сега си имаме Татко в пълния смисъл на тази дума,той сам му връчи тази титла.Какво да ти кажа  и да те приеме някой със детето,няма да ти бъде никак лесно! Винаги ще знаеш,че това не е негово дете и колкото и да се старае за него все няма да е достатъчно,аз така го усещам поне.

Здравей,Bilqnka!Аз също съм на 26г. с дете на 5г.(март живот и здраве става на 6г.)
Аз вече минах по твоя път ,когато бях на 20г.!Но аз изглупях СТРАШНО много.Нашите мрънкаха ,как щели да ми се подиграват ,ако съм самотна майка ,тинтири-минтири
Дадох зор на моя хубавец за сватба,а и той искаше.Нещата не вървяха ,но сватба имаше.
Детенце се роди и татенцето си тръгна когато то беше на 4 месеца,имал какво още да изживее(хана си любовница ест.)Трръгваше и се връщаше в продължение на 2 години и половина(приблизително,вече не помня)
В един прекрасен момент ме извика да живея с него у тях в провинцията.Аз за доброто на детето отидох с уговорката да се върнем в София и той се съгласи.Аз започнах работа в Софето и чаках цяла година да си изпълни обешанието,а той мръсника какво искал-детето да остане при него и да си живурка с новата женица (набор на майка ми  ).Не иска да се развеждаме и никога нямало да се случи това да си взема детето.Сега го виждам само събота и неделя.Взел се на сериозно-сякаш са му присъдили родителските права на него (след толкова заплахи започнах да се съобразявам с неговите изисквания,но болката ,че не мога да си възпитавам детето 2-ра година е неописуема)
Много съм подробна ,извинявам се.Исках да кажа,че ако мога да върна времето назад щях да си пиша детето НА МЕН,пък нека ми се подиграват.

А ти защо не си вземеш детето?

Защото ме заплашваше многократно,но няма да се предам и ще си го взема!Лошото е ,че за да го приемат в софийските градини се иска много чакане,на 30 място е в класацийте ,а нали е задължителна и  е записан на село при него

Та както му се живееше се сети ,че има дете и ,че иска да е баща не само за ден.И в твоя случай ,ако го припознае в един момент може да иска родителските права особено, ако има на кой да разчита за грижите,напр.,ако живее с майка си .Много е сложно,не можеш да гадаеш какво ще се случи,може да се върне при теб като си походи по чуждо,но мой съвет-не се връщай при такъв човек

авторката е писала "той държи да е баща на детето", очевидно таткото ще иска да го припознае, по-скоро явно не му се занимава с ежедневното оттглеждане на това дете и съвместен семеен живот

Самата Bilqnka казва:
Ако единствения проблем на един бъдещ татко е да не се ангажира с ежедневното отглеждане на едно дете или да започне семеен живот,то има подходящи начини да го направи без да се държи грубо с майката на детето, което казва, че държи да припознае.
Колкото държат татковците да имат титлата ТАТКО , толкова трябва да са достойни да носят тази титла показвайки необходимото уважение и грижа към майката на това дете (преди и след раждането му), независимо дали са с нея или не! А така той си държи да е татко ама само държи за титлата татко иначе си прави каквото му е кеф (поживява си), държи се грубо с майката на детето си, не иска семейство, не иска ежедневни ангажименти...но иначе ТАТКО трябва да се нарича - това е зора!