Самотна майка

Баща/майка не е титла, която се придобива в момента в който създадеш дете. Тя е нещо, което се придобива според това как се отнасяш към това дете. Не съм съгласна че бащата е длъжен да се грижи за майката. Единственото задължение на бащата е към детето.
А грубото държание е въпрос на възпитание.

Е как да не трябва да се грижи за майката?  То детето къде се намира докато майката е бременна? В нейния или неговия корем? Трябва да се грижи за себе си и да си живее без да носи дете,а с нея дето носи детето му не е задължен да се държи нормално и с внимание и грижа?    Супер логично е да!

Той се отказва да бъде баща още преди да се е родило,какво остава след това.Припознаването не означава да бъдеш баща.Искал да се грижи за него-ами защо не преглътне факта ,че с идването на детето забавленията намаляват,да си е поживял преди да го е направил.Като иска да се грижи за детенцето си защо не се грижи за спокойствието на майка му?Нима нейните тревоги и нерви не се отразяват на НЕГОВОТО дете  ?

Колкото повече очаквания имаме към бившите си мъже, толкова по големи разочарования ще преживеем.
Този мъж не е съпруг на авторката, не са гаджета, дори не живеят заедно, да очаква каквото и да е внимание и грижа от него е наивно. Той я е напуснал в най-неподходящият за една жена момент.
И не говоря за редно и нередно, говоря за реалността.

Нека да успокоим авторката.
Не се депресирай.Относно това дали ще си намериш друг-да ще си намериш ,ако търсиш,но вече не се доверявай толкова лесно.Имам позната ,която даже и бременна ,зарязана грубо след установяването на бременността,си намери мъж и записа детето на свое име.
Помисли кои са приоритетите ти и живота ще ти се подреди.

Именно ! Някои мъже живеят със заблуждението, че детето е дете от момента в който се роди...преди това понеже не е в техния тумбак не им се струва важно да полагат грижа за спокойствието и конфорта на майката
Та ако имат някаква отговорност изобщо то тя е концентрирана към тях самите и разсъждаването как им се живее и колко отговорности ще имат след 9 месеца...а през тези 9 месеца детето им расте в стреса на майка си и горчивината на същата от грубото и безотговорно отношение 
Иначе имат намерение да се бият в гърдите след това, да се наричат бащи и да си въобразяват, че имат пълната заслуга за това.

Билянка, кураж и много сила ти пожелавам!
Аз не съм в твоето положение и не мога да споделя личен опит относно раздялата, но все пак ще ти кажа няколко неща.

Първо относно т.нар. "баща" и твой "приятел". Този човек не ми звучи да е нито едно от двете. Сега е лесно - да бременна си, но нямате едно малко ревящо по цял ден бебенце, което изисква вниманието ти на 200%. А той вече се държи грубо, бяга от отговорност и иска да си изживее моментите. Оттук нататък отговорността ще става все по-голяма и на твое място изобщо не бих разчитала на "бащата", който явно не е порастнал достатъчно.
Искал да си бъде баща.... Това става първо, като се държиш добре с майката на детето си. После, до колкото разбирам, той ти е казвал и че иска дете, нали. Сега обаче има моменти за изживяване. Е, каква стойност имат тези негови приказки как щял да си възпитава детето и само можеш да прецениш.
Ако наистина си финансово независима и има кой да ти помага, бягай далеч от този човек и въобще не разчитай и не се съобразявай с него. Ако не сега, то когато дойде детето, ще станеш много наясно с приоритетите си и той изобщо няма да е сред тях. Гарантирам ти. На твое място бих попречила всячески на това припознаване. (А току виж и отговорния татко размислил в последния момент. Няма да му е за първи път да си промени мнението.) Ако толкова държи на това припознаване, нека да го изиска по съдебен път. Вероятно усилието ще му се стори твърде голямо.
Тези неща, които ти изреждат момичетата - излизане от страната, документи за ясли и градини и т.н. са наистина много важни. Дори сега да не осъзнаваш напълно какво означава всичко това, когато родиш и се погледате с детенце, ще ти стане ясно. Аз, докато не родих, не предполагах колко много се променя светът ти. Мислех, че съм подготвена за "голямата" промяна, но тя се оказа просто необятна! Тогава неща, които не си доосмилял преди раждането, придобиват много по-голяма важност. И винаги на първо място ще е детето ти.

Второ, добре си помисли относно това дали да не заживееш с родителите си. Не те агитирам в нито една посока, защото има различни хора и ситуации. Важно е да не се натоварваш психически, но е важно и да има кой да е до теб и да ти помага, поне докато влезеш в релси. Това може да се случи бързо, а може и да не. Това е крайна, но съвсем реална ситуация: посред нощ, детенце с 39 градуса температура като парцал в ръцете ти и само плаче. Ще трябва да вържеш душичката само на бебешката седалка и някак си да шофираш. Ще го направиш, ако се налага, разбира се. А може пък да се пробваш на квартира, ако стане трудно да се преместиш при родителите си. Не си изгаряй мостовете предварително.

Трето - Консултирай се с добър адвокат!

Четвърто - грижи се за себе си, приготви се да посрещнеш детенце и когато това се случи, обичай го и бъди щастлива с него. Дълго време няма да ти хрумва за друго, ще видиш.

Кураж!!!

Не знам дали това е подходящото място но и аз ще разкажа моята история като самотна майка . Биологичният материал наречен " баща " ме изостави бременна и сама преди Н на брой години . Изчезна без да каже нищо , даже не се обърне назад . Аз родих и отгледах детето си сама . Справих се горе - долу добре защото имам и добра и сигурна работа . Преди година и половина го срещнах съвсем случайно в социалната мрежа . Без семейство поддържащ някаква връзка с една жена и гледащ нейното дете . Писах му , разказах му за детето и той от страх си изтри профила да те би да го тормозя може би за пари. Чак сега след като предният ни контакт той се сети да иска разговор с мен . И то защото писах писмо на въпросната за да и разкажа ,кои възпитава детето и . При разговорът ни той категорично отказа да се срещне и опознае детето си ,като аргумента му беше ,че нищо не чувствал към това дете ,защото видите ли той не бил на раждането и на израстването му и разбира те ли какво можел той сега да му даде . За него за момента било по - важно да гледа чуждото дете защото него го познавал от малко . С въпросната не може ли да имат деца били опитвали но аз си мисля ,че това е божие наказание . Сега съм пред дилемата дали да заведа дело за припознаване и издръжка / защото имаше изречения от негова страна ,че детето не било негово / .Ще помисля и реша  но на такива хора ,като него не трябва да им се разминава .

Защо си го причиняваш? Какво спечели с това писмо? Интересно ми е да разбера какви са мотивите ти да разбутваш стари рани.

И на мен ми е странно защо хората правят подобни неща?
Какво ще спечелиш, че споделяш с чужда жена?
Целта каква ти е?
Да му правиш мизерии ли?
Ползи не виждам аз, само желание за отмъщение, което ми е много противно.

Всяка история е индивидуална и всеки би трябвало да извършва определени действия свободно без да му се вменява вина. В крайна сметка дали водена от разочарование, яд, отмъщение или друго, всеки поема респективно и резултатите от действията си. Аз ако съм на мястото на онази жена няма да ми е неприятно да разбера с какъв човек си имам работа. Не понасям замазване и потулване на истината в интерес на  някакво измислено спокойствие. Ако раздялата е протекла не по воля на жената и без обяснение от страна на таткото то не виждам защо тя да няма правото да разбере защо и да пише на който поиска. И да ,аз самата не бих го направила,но съм на мнението ,че както тя е поела отговорностите си и сама е изгледала детето,така и той като другия родител трябва да си ги поеме щом това е решение на майката и го намира за справедливо. То ако става така - всеки избягал без обяснение татко да бъде оставен необезпокояван да си гледа живота на спокойствие и да отглежда чужди деца,явно се обезсмисля отговорността,която трябва да поемат родителите със създаване на един живот. Лесно се хвърлят обвинения - ама собствените грешки не си виждаме...най-често ! 

Авторката на този пост явно живее живот без проблеми, та иска сама да си ги докара. Като заведе дело ще се постави в ръцете му. Мръсните номера и отмъщението не са само едностранни. Толкова момичета има, които искат да разкарат подобни нищожества от живота си за да не нараняват децата, а тия нищожества в отплата им сервират мизерии и мръсни номера без край /с документи и какво ли още не ги държат в ръцете си натясно/, а тя тръгнала насила да му вре детето в ръцете! И като не му се размине, какво? Ти готова ли си да не ти се "размине" също намесата ти в неговия живот? Не го защитавам в никакъв случай, просто не разбирам. Детето ти ще разбере кой е баща му и от описанието ти - едва ли ще види нещо хубаво от него. Това ли искаш?

Ако бях в ситуацията на авторката и на този акъл, на който съм в момента - никога нямаше да настоявам за припознаване, щях да си родя без да му кажа дори, за да не дойде да припознава.
Просто не виждам смисъл от припознаване, когато няма да си с този човек, т.е не си била от самото раждане на детето - зорлем да му даваш права, за което ще съжалиш 100кратно в последствие.
Ако имаш надежда, че този човек ще се оправи след година две, да припознае тогава детето, но сега, когато сте в такива отношения и не се знае, до раждането не знам колко ти остава, но за месец-два човек не се променя толкова - просто недей си го причинява.
Свободата е всичко, а когато имаш дете ще видиш колко е важно да направиш нещо, без да се съобразиш с външни елементи и без да ти пречат. В много отношения.

Аз съм си с моя мъж, но понякога ми се иска да можех да си хвана детето и да го заведа например в чужбина за 3 дни без да има кой да ми разписва, да ми мрънка, да разпитва как ще се оправя и т.н.
Дори само за това да е - да имаш правото един ден да си пътуваш с детето без някой да те нервира и 100 пъти да го молиш за документ!!!

Ами ако харесаш чужденец след 2 години и заживеете в Белгия примерно, как ще си вземеш детето, ако имаш неразбран нехранимайко, който ще гледа да ти прави живота черен и от "голяма любов" към детето няма да го пусне никъде с теб, ще ти прекъсва нещата в зародиш...!!? от къв зор!

Моят син е на 14 години, никога не бих потърсила биологичния му създател, камо ли да искам установяване на произход. (това на подобна възраст на детето е невъзможно, след навършване на пълнолетие на детето, то може да води такова дело, майката губи това право 3 години след раждането)

Как пък няма да подложа детето си на този стрес. Дори смяната на имената на такава възраст е прекалено.

Moonstone16, няма ли друг мъж до теб?