Самотна майка

За това, че съм по-добрия родител и аз смятам. Детето също е на това мнение.
Но не се смятам за най-добрата майка.
Даже съм лоша, ако питате девойката.
Много неща не разрешавам, пък добрите майки не правели така.

Джули, тия приказки за парите и аз ги слушам. Не се тревожи, явно тийновете в този период само това искат.
За другото - хич не държа да съм в добри отношения с бившия. Искам той да е добър и загрижен за детето, но при нас не е така. Не мога да разчитам на нищо.

Sigma беше грозно от твоя страна, нека се подкрепяме а не нападаме, доколото съм възпитана, хората имат нужда от съвети, а не от нападки, така мисля аз.......

Извиних се, не видя ли?

Тя наистина се извини, не е ли достатъчно?!

Ами раждай си го детето, какво толкова. Имаш жилище, финансово независима си, искаш го. Сега ще си на доста по-зряла възраст и почти със сигурност ще гледаш на майчинството по друг начин, а не както на годините, когато си родила сина си. Единствено внимавай с половинката си. Той все пак е баща на това дете и ако реши все пак да участва в неговия и твоя живот, сигурно ще имате доста неща да изгладите помежду си. А ако реши да не участва -  върви в съседните форуми и попрочети малко теми, да видиш с какви проблеми се сблъскват най-вече самотните майки и да си имаш едно наум как да действаш с него.

При случай, че той реши да припознае детето не можеш да направиш нищо.
Ти имаш правото до 3 годишна възраст да го съдиш за бащинство.
Помисли добре с лош баща - зле, но само с майка също не е добре ,материално /става въпрос за 18 години и е равноправен наследник на баща си/. Също така с теб може да се случи всичко.
Човек който знае, че има дете от теб и реши да те тормози няма да го спре закона.

Избор имаш само ако той не желае детето и остане на това мнение до края.
Когато детето стане факт то преди всичко е твое и ще действаш най- добре за теб.

При случай, че бащата има непреодолими лоши черти е по- добре да се отървеш от него, та дори да му заявиш, че не е негово.

Джули, при такива мотиви не бих имала второ дете.

А би ли живяла цял живот сама ?!?

Ами аз така съм решила. Преценила съм, че сама мога да се справя с отглеждането на едно дете. Затова не се занимавам с други мъже, спокойствието ми е по-важно от мъжете.

Не си сама, а имаш син.

Както споменах по рано разведена съм от 16г. не знам за какво занимаване с мъже се говори тук?!? Просто имам/имах друг пратньор в живота си, а не занимавка.

Аз не говоря за мъже.
Говоря за дете от което се очаква да живее с майка си да не е сама и да помага и да се грижи за брат си с 20- годишна разлика.
Това е твърде обвързваща зет което трябва да има свой живот.
След това как мислиш, че синът ти ще възприеме детето? Та той е на години сам да има дете.
А, детето как ще възприеме брат си с проблеми?
Какво ще правиш ти при случай, че бащата не иска дете и на него не можеш да разчиташ?

Никога не казах , някой да се грижи за синът ми, а да има близки хора! Явно манталитета на хотрата тук е малко сбъркан избрала съм лоша тема ! Хубав ден на всички самотни жени.............Дано да сте добре! Аз мисля , че много малко жени са на моето положение, не искам да се обеснявам! Това, че с работа съм си купила ново жилище и карам нова кола ........отговорете си сами............

Какво значи да има близък?
Има жени и  в  твоето положение и такива които са били в положението на бъдещето ти дете.

Силно се съмнявам синът ти да е близък с ново дете, от друг мъж.
А за това, че си самотна - това няма връзка с имането или нямането на мъж. И аз съм разделена с мъжа ми от 15 години, но не се чувствам самотна.

С абсолютно цялото ми уважение и без ни най малко ирония се включвам чак тук (но следя темата)
за да коментирам точно този въпрос и да оспоря концепцията на имането на дете за да не се живее сам !  Децата не би ли трябвало да бъдат създавани поне идейно за да бъдат желани и от двамата родители?
Разбира се не се включвам с упрек, защото когато бях бременна объркания БНД премина през всякакви фази : от еуфорията, че ще има дете, през заобиколни методи да ме накара да абортирам, през нежелание да споделя с мен разходите по изследвания и прегледи, през загриженост за здравето ми и съответно бременността ми,през пълно отрицание на детето след като бременността напредна и така до желание да го припознае без да се събираме 3 дни преди раждането.
В едно от многото му състояния на колебание между да и не ме попита дали съм съгласна сама да си гледам детето (тъй като видя, че няма да се откажа да го родя) и аз с абсолютна сигурност казах, че съм съгласна.
Признавам, че не знаех пред какво се изправям давайки положителен отговор на този въпрос и чак сега осъзнавам колко лесен съм направила избора му и решенията му след това, а именно пълна небрежност от негова страна към синът ни! Няколко пъти след този разговор, той използва съгласието ми че ще се грижа сама за детето като основен мотив да нямам каквито и да е претенции към него като баща: (казала си го, мислила си го, значи сега си поемай сама отговорностите), въпреки, че с признаването на детето той автоматично елиминира този разговор съгласявайки се да му даде своето име и поемайки отговорност като баща.
Сложно е да се вземе подобно решение още повече тръгвайки от убеждението, че не искаш да живееш сам.
За мен партньора е този, който трябва да заеме мястото до теб като спътник в живота, а не детето, защото колкото и деца да имаме те все някога ще поемат своя път в живота. Не е това правилната логика според мен, въпреки че пак повтарям не съм най-добрия пример на жена осигурила партньор до себе си или поне мъжка фигура за да може по естествен начин да създам за това дете семейство, в което да расте без да му липсва едното или другото.