партньор темерут и егоист

Май не става въпрос за тоя вид споделяне, а по-скоро да говориш за емоции и вътрешни състояния. Първо, не всеки е способен и има речника за тия теми; второ не всеки разбира за какво се говори, като се говори за чувства и вътрешни състояния. Просто има хора, които са развили външния подход към света и отвътре нямат същите емоционални "чаркове", съответно нямат и речник за тях.

Екскуизит, еми то при мен е на настроения. Вчера и днес като поговорихме и ми се изчистиха нещата. Той човекът се активизира.
Постоянно се уверявам колко сме различни всички. Мен не ме товари някой да ми споделя, създава ми усещане за близост. За мен има разлика между споделяне и мрънкане. А така все аз да питам "Хубаво ли върви с еди какво си? Щастлив ли си с новите колеги. Радваш ли се, че сестра ти еди какво си." "Хареса ли ти Черни Връх? Нали е много красиво" . "Как се чувстваше като чужденец еди къде си" Абе, за всяко нещо с ченгел. А когаот аз му кажа "радвам се за еди какво си" "тъжно ми е за еди що си" "Ужасно е еди кое си" "Ами да, разбирам".
С мен много хора си споделят когато имат проблеми, между другото и не ме натоварва. Явно съм такъв типаж и от малка съм свикнала на такова общуване, обмяна на енергия и емоция, не само на идеи. Харсва ми и обмяната на идеи/информация, но ми е безлично ако е само това.


Натоварва ме такова нещо, само ако е от хора, които постоянно циклят в едно нещо, тоест хора, на които никога за нищо не им върви и са като енергийни вампири. Оплакват се, ти помагаш подкрепяш даваш съвет нещо, ако имаш идея. И после те пак същото (малко като мен в тази връзка с моя хубавец). Тогава много се натоварвам, защото много енергия отделям да вложа в човека, а той с годни си работи по един мисловен модел и не отделя нито от своята нито от моята енергия за промяна. Тогава наистина вдигам ръце. Но аз такива гаджета съм нямала, защто съм по-меркантилна, но съм имала такива приятелки. Тогава наистина ми е ужасно тежко и изморително, защото едно и също се цикли с години и накрая емоционално се отделям от човека.

А да го пускам друга да го оценява би станало ако аз си харесам друг, прекалено съм егоистична. При това да си харесам друг след опознаване. Защото сега много близко си общувам с колегата, в когото толкова бях влюбена преди няколко месеца. И той много споделя с мен и наистина си плюя в пазвата. Господ (ако го има) си знае работата. Някои мъже са харизматични, ама при опознаване издишват много сериозно и да не ти е в къщата.
Иначе, да пуска той.

Siren, тук съм съгласна.
И аз това му обяснявам на ММ - че нямам нищо против да го изслушам, ако ми сподели как, защо и какво точно чувства. Винаги съм насреща. Но да случам с часове за неговият бизнес (от който нищо не разбирам) или аз да му разказвам за моя..Не, мерси. Не ми е интересно. Само ако е наистина важно.

Добрата новина, че той се вслушва. Не му се получава никак лесно, но периодично полага старания.
И тогава постигаме тези задушевни разговори (особено на бутилка/и вино), за които мечтае Аман.

Аз съм същата като теб, но го преодолях. Ако ще ти помогне, ще ти пиша на лично какъв е моят опит. Тук просто ти казвам, че грешно си се запънала на моста и нещата няма да се подредят светкавично.

Да, точно така! И той това ми обяснява, макар и не така красноречиво. Просто или вътрешно си ги преживява нещата или е по-просто устроен човека. Сигурно и на него му идва вповече моята дандания, но какво да направя. Ако си имах любовник --ок, ама като ще сме само двамата, или да се напасваме, или да се разделяме. Аз наистина МНОГО съм се стараела в миналото да се напасвам към него. Но не може само от единия човек да идват усилията, защото той се обезличава.

Аман,

може би просто обърни подхода:

- не го питай "Харесва ли ти?", а му кажи - на мен Витоша много ми харесва, защото се чувствам еди-как си. А ти как се чувстваш там?
- Радваш ли се за сестра ти? Много се радвам за сестра ти, гордея се ,че е част теб..Коя нейна черта имаш и ти?
И тн..

А като ти отговори "да, разбирам", попитай какво точно разбира..какво се е случило или Ти как се чувстваш от ситуацията.

 Само първия пост прочетох... абе жена, ти приятелка нямаш ли си? Ти търсиш мъж, ама да е като жена. Ми няма такива.

  И моят не си обговаря чувствата,  и слава Богу. Като искам да си обсъждам емоцийки, или деня, обаждам се на приятелка. Любимият мъж е за други работи  

Екскуизит АЗ ПОСТОЯННО така говоря. Това си е за диагноза, човек сам да си говори.:Д Когато го попитам за семейството му, за рождения ден на сестра му, храната била много хубава.   Ама те как са що са какво ново и тн - йок.  Те немците поначало имат някакви обсесии с храната.



Ирис, еми, да, с приятелки наистина си общувам пълноценно. Ама те не са ми вкъщи. Други работи- да, но в едн момент се забелязва, че освен хубав секс не ви свързва много.
 
Не знам, аз ли съм луда, ситуацията ли е кофти...
 

Така е.
Могат да говорят за храна, заведения, придобивки и времето какво - до безкрайност..))
И без нищо съществено да се чуе..

Затова аз си казвам - чувствам еди-какво си, или като направи нещо - ме нарани, защото..
Чувствам се така, когато ти - еди -какво си..

Трудно, но се получава..

   Аз за рождения ден на сестра му бих попитала сестра му - тя може да ти разкаже и кой как е, и с какво е бил облечен

 Мъжете са друга работа.  Радвай му се на човека, не му търси кусури зорлем.

Има, ама са с друга резба 

Има такива мъже-жени тип поети, ама си идват с недостатъците, с чувствителността, с крехкото Его, с фасоните, със злобичката... Не препоръчвам. Бих предпочела да стана лезбийка, поне да знам, с какво съм се захванала. Една жена с ПМС в къщата стига, а този типаж мъже са във вечно ПМС.

и_д_а, да този, в когото се влюбих (в другата ми тема) е точно такъв, артистичен типаж. Там наистина е много вятърничево положението. Точно едни фасони, смени на настроенията, хрумвания, претенции и превземки.  Много е хубаво за беседа или за посещение в музей, за вдъхновение, за обогатяване, но Господ да пази мен от такъв мъж. Такъв мъж е по-подходящ за жена тип "майчински", която да му се радва на изцепките. Или за любовник (но пак за кратко).

Всъщност точно това е мъж, когото трябва да "обичаш", за да му замазваш грешките за пред себе си.

ОхАман, и цял форум да влезем в темата и да ти кажем, че по описание годеникът ти се държи съвсем в границите на нормалното, ти нито ще го захаресваш повече, нито ще го заобичаш отново.


Нима искаш и очакваш един единствен човек да ти задоволи цялата потребност от общуване, замествайки всяка друга смислена и обогатяваща или просто разтоварваща комуникация, която имаш с роднини и приятели?  И в тази, и евентуални други връзки, подобни очаквания могат силно да ти размият реалния поглед над нещата.