партньор темерут и егоист

А ако е с уникално чувство за хумор, душата на компанията, много интелигентен, смееш се от сърце с него, танцувате и лудувате до сутринта. И за десерт - има яхта и частен остров?

ОХ'АМАН, развеселих се от категоризациите ти.

Това вече е лигня и инфантилност, и изкривена от Космополитън психика, че и отгоре!
Без извинение.

Що не ме чИтеш еи отразяваш, питам и отговор не искам!?
Как да усещаш близост, като след 15 минути ще се влюбиш в друг?
Мисли, жена, на тоя свят няма пълно щастие никъде.
От друга страна- беден е не този, който няма, а който иска повече.
Ами, помисли ти какво си способна да дадеш, че си хукнала да търсиш това, което дори и не се сещаш какво........
ПП. С добро чувство ти го казвам, не си пубер вече и вземи, та порасти!

ТСлед прочитането на това ти мнение,  ОхАман, не мисля,  че има с какво да бъда полезна повече в темата и, пожелавайки ти късмет, се отписвам.

Еми да, това е проблемът...Аз ако си подхождах с красавец милионер нямаше да я има тази тема...Аз съм доста атлетична и силна и ще е трудно да съм с мъж, който е физически по-слаб от мен. Също така съм и висока.

Екскуизит, ами ако ми е привлекателен физически, да! Ама ако не ми е, тогава може да ме вози на острова си с яхтата и да сме приятели. По принцип, си права, че тези привлекателности много се променят, когато става дума за сродни души. Но това или го има или го няма.

ъпсурт, така е.

Обич-синеока, съжалявам, ако съм те засегнала или отвратила, но се опитвам да съм максимално откровена.

Според мен, вие просто нямате общи теми, които да разисквате.
Той не обича, като повечето мъже, да " клюкарства" или да говори празни приказки от вида " Радваш ли се, че сестра ти....." или " Витоша харесва ли ти".
Така са 90% от мъжете.
Намери хоби, което да ви свърже, че да уплътните мълчанието.
А, за емоционалното " клюкарене" ти трябва приятелка.
ПП. Ти казваш, че си се опитвала да се напаснеш към него.
Как? Като не споделяш нищо? Като гледаш в една точка?
Не става- аз съм лапацало, което обича да си сподели деня, независимо, че няма нещо фрапантно- ей така, приятно ми е, приказка да става.
Да, ама- не.
И с мъжа ми не ставаше, и сега пак- мъжка им работа, от добро чувство кима и вика " хм, да", пък се оказва, че акъла му в рекламата по телевизията.

ъпсурт, ние много спортуваме заедно. това съм го писала. на него това му е основното хоби. Понякога четем книги заедно, ходим на планина, на кино. Пътуваме доста. Ходили сме три пъти на музей, откакто реших, че само със спорт няма да я бъде. Напасването от моя страна е предимно свързано със спортовете, с виждането с неговите приятели, които или са неговите колеги, които са супер яки и са и мои приятели, или с приятелите му от спорта, които са ми безумно скучни и говорят само за спорт и за мен са по-прости хора. С трима от неговите колеги (две момчета и едно момиче) пак имам много добра комуникация и си общувам с тях още отпреди да станем гаджета с моя и винаги ми е било много приятно да си общувам с тях. Когато ми се развали компютъра, а трябваше д работя, неговият колега ми предложи свой лаптоп, преди моят годеник да се сети ...
 До скоро се виждахме САМО с неговите приятели общо, а с моите си се виждах аз отделно. Виждането с неговите приятели от спорта си го броя жертва от моя страна с цел напасване. Гледането на спорт също. Не понасям да гледам спорт, ама гледам. Ръгби и прочее. Абе просто не съм по спортовете аз.
Например, когато съм ходила по съзтезание без него, той близа и проверява резултатите ми, кое за колко съм избягала. Влиза и проверява резултатите на други хора кой как се е преставил и тн. после всичко това се обсъжда. Обсъждат се и световните спортове, не само бундеслигата и разни там футболи, ами каквото се сетиш. На мен от известно време насам ми стана ужасно противно да говоря за спорт и спрях. Не знам защо, някаква трансформация. Ходили сме да гледаме някакви спортни евенти в швейцарско. Участвали сме в щафети за бягане пак в швайц.
много от тия неща си ги пиша актив.

Сега отскоро се виждаме и с моите приятели, тъй като реших, че нещо трябва да се промени след предишната ми тема. Не знам доколко му е интересно на него с тях. Те не говорят за спорт )))))))))

Тук следва да спомена, че ние с него се сгаджелихме в спортен ферайн. Причината да сме заедно е, че аз бях най-зле от цялата група по тичане и за да не ме оставят да тичам сама по тъмното, което е против правилата на групата, той предложи да тича отзад с мен. Той беше най-добрият бегач на групата. Така, че още от тогава сме си били противоположности. Преди да станем гаджета почнахме доста да спортуваме заедно, защото аз исках да си подобрявам времената и с моите отслабвания, да влизам във форма. Тогава всичко беше супер приятно. После той почна да ме кани насам натам и така се сгаджелихме. Но в някакъв момент аз видях, че тези хора, които са много добри от този ферайн, се занимавам само с това. Нямат други интереси и хобита, а си бичат спорт всеки ден. Птуванията им са свързани с тичане, телевизията им е свързна с това, разговорите им са свързани с това. Тогава реших, че не е за мен това нещо. Спорт така за хубост и здраве ок, ама само това при положение, че не съм олимпийска надежда, не е за мен. И почнах да се цепя от колектива. Пропуших пак и тн. Тоест, в мен си е вината донякъде, защото връзката ни е почнала под друг наслов. И като манеш 2 часа спорт всеки ден, а ги направиш 3 часа в седмицата (да не говорим, че в един етап аз съвсем клинчих от спорт, плюсках шоколад и надебелях), то трябва да се говори за нещо. И тогава лъсна истината.

Сега ми е тъпо, защото си спомням, че много го харесвах...Той просто си е човек тип отличник, най-добрият в това, най-добрият в онова. Всичките му колеги страшно го уважават и постоянно ми подмятаха, че е супер и да го взимам (то се виждаше, че той ме харесва). А сега две и кусур годни по-късно го гледам като досаден навлек и му търся кусури на човека.

Ох' Аман и аз те помня от предната ти тема. Е аз и тогава и сега смятам, че не го обичаш, този човек и това е.
Ако създадете семейство с него, ще започва все повече и повече да те дразни с времето. Накрая ще се дразниш от това, че " много диша Гадината".

Представи си друго! Знаеш че имаш само още два дни живот...с кой от изброените би  ги прекарала? Можеш да избереш само един!

Ми, окей'з сте, значи!
Жената оформя гнездото- имаш неговите плюсове, надгради го според твоите нужди и разбирания.
Чела ли си " Няма нищо по- хубаво от лошото време" на Б. Райнов?
Там имаше една много хубава мисъл за реалностите в живота.
Представи си банан, наполовина изгнил, наполовина в идеално състояние.
Ти си гладна, не яла 3 дни.
Дали ще изхвърлиш банана или ще отчупиш и изядеш здравата и вкусна част?
ПП. Когато се сгаджосахме с мъжа ми, можехме да говорим по цял ден и цяла нощ, между кратките промеждутъци, щото секса беше безкраен и чудесен.
След като се оженихме, за нула време, вече нямахме какво да си кажем и така изпратихме децата си абитуриенти.......
Не се заблуждавай, че банана може винаги да буди емоциите ти като при първото му вкусване.

е, с ония колегата, в който си бях влюбена. но  два дена са много по-лесна задача от цял живот.

Кога успяваш да пишеш, той какво прави в момента?

(аз вечер пиша накратко като се хвана за по 2 минути да седна на компа  )

Как кога успява да пише? На бас се хващам,че той си гледа в момента телевизия(нещо свързано със спорта) или от сорта а тя си скучае и е на лаптопа.То нали това е проблема? Че между тях комуникацията куца.

не, той си е вкъщи ))) а аз не съм.

Сгодени сте, но живеете отделно?