партньор темерут и егоист

То тук меракът не е да има дете, а по-скоро да се разпише, че има дете. Има тънка разлика. Ако искаш дете, няма да се шашкаш и да се сдухваш. Ако го правиш по задължение, го има тоя момент, че бременността ще ти се струва като капан.

А пред кого да се разписва? Пред обществено мнение? В Германия не гледат укорително жени без деца.

Тонът й първоначално ме заблуди, че не са й толкова важни децата, но после написа обратното. Може би и тя не знае.

Авторке, поанализирай се малко, ама искрено и на спокойствие. Каква връзка искаш, а не какъв мъж? Ролята на майка или на обожавана жена по ти се услажда и все такива въпроси. Създай си няколко сценария, поразмисли над тях, вживей се малко. Но вземи някакво решение и действай. Като знаеш какво да правиш ще се успокоиш малко, защото ще има яснота. Каквото и решение да вземеш ще съжаляваш, цаката е да вземеш това, за което ще съжаляваш по-малко. Нека да има движение и то да е предизвикано от теб с ясно съзнание иначе ще се чувстваш прецакана, както и да сe развият нещата. Впрочем ти вече си започнала да се чувстваш така.

Ти самата не знаеш какво искаш и как да го постигнеш. Луташ се от една крайност в друга. Трябва да изясниш за себе си кое ти е приоритет и с кое би направила компромис.
Примерно, аз съм супер щура глава и говоря много, той е такъв темерут и е толкова предсказуем, да не говорим, че изобщо не споделя, не умее да прави изненади, не е и романтичен. Обаче е много грижовен съпруг и баща, прави всичко възможно ние да сме добре, не е стиснат (за Коледа ми купи фотоапарат за 3 хиляди) и макар да взима заплата в пъти по-висока от мен, аз разполагам напълно с парите, които е изкарал, уравновесен е (аз съм щура, както казах, и тук се допълваме), с хубава и перспективна професия е, амбициозен и упорит е.
Трудно разговаряме, а и с малките бандити ни остава малко свободно време, липсва ми романтиката, но и за миг не съм съжалила за избора си, смятам, че направих най-добрият такъв.
Прецени с кое би могла да направиш компромис, с кое - не. Желая ти да намериш това, което търсиш!

Изобщо не мога да разбера защо парите се изтъкват като адекватен заместител на пълноценното общуване.

 OX'AMAH 
Ако не те притискаше времето за бременност, каква връзка би си избрала? В каква би се чувствала най-добре? И детето, за какво го искаш, защото е много важно за теб да имаш дете, или защото се притесняваш да не останеш без?


Разбирам те  Но ако си подредиш приоритетите и видиш кое подлежи на корекция (естествено, при желание и разбиране от другата страна), кое не, кое би могла да компенсираш с друго, това сигурно ще те ориентира накъде да се насочиш.

Здравей,аз и преди имах регистрация тук и също бях засегнала тази тема и всичко което научих накрая. Беше наистина много важно за мен. И аз бях като в твоята ситуация точно по същия начин. Единственото което ни свързваше беше секса, винаги трябваше да слушам неговите проблеми но когато аз исках да споделя нещо получавах отговор : Ох,все тая имам работа , а реално нямаше никаква работа отиваше да си цъка на компютъра. Всеки път беше така,в един момент дори не се понасяхме не издържахме заедно на едно място,да и ние искаме дете,да и ние пробвахме в началото но след това всичко угасна. Накрая дори той намеси майка си и стана мазало,след известно време разбрах,че дори е излизал с друга зад гърба ми. Просто помисли какво правиш защото аз си върнах живота не много трудно благодарение на приятелите и семейството ми. Но моля те,помисли какво правиш не си опропастявай живота,и повярвай ми ще срещнеш точни човек,може би трябва да се разделиш и тогава ще дойде !

Стигнах до този пост, останалите ще ги дочета по-късно. Моят съпруг №2 е като Рибозомовия. Също Овен  Умен, хубав и висок, изкарва добри пари и е адски отговорен към мен, детето, семейството и приятелите ни. Правим страхотен секс, но леглото си остава единственото място, където негово овнешко височество показва емоция и страст. Човекът мрази излиянията, дрънкането заради самото дрънкане, на "Ах, как мина денят ти'' отговаря с "ОК". Ако имам проблем - "Няма страшно, ще се справиш, вярвам в теб". И дотам. Винаги ме е подкрепял, но с действия - не обича да си разказва любовта. За него тя се изразява в грижи за нас, в това, че като кажа ''Искам!'', той в 99% от случаите ми отвръща с ''Имаш го!''.

И все пак, на силно емоционален човек като мен, който от малък е свикнал да изразява всеки нюанс на радостта, гнева, тъгата и любовта си с думи, освен с дела, тази затвореност понякога действа зле, признавам си. Аз искам той да ми държи ръката и да подсмърча с мен когато вечер се прибера след работа и съм имала скапан ден, а той ме поглежда и ми казва ''Да ти отворя ли една бира''. Искам да видя в него бурни емоции - подозирам, че ги има, но той си ги преработва сам и някак, по един странен начин, си е самодостатъчен в това отношение. Това хем ми харесва, тъй като предишният ми съпруг беше твърде зависим емоционално от мен и това ме натоварваше, хем леко ме дразни защото ми се струва, че за него не съм толкова незаменима, колкото бях за бившия - а и за другите мъже, с които съм била заедно повече от месец.

Отделно във връзката ни, аз съм човекът, който скача и казва ''Отиваме на клуб/море/планина'', аз съм тази, която е весела, пие много, смее се високо и от сърце, която може да развеселява цяла компания часове наред. Топъл човек съм, силно социална натура и обичам живота и всякакви забавления - колкото по-шумни и щури, толкова по-добре. Той е тих, някак съсредоточен в себе си, не обича да се запознава с нови хора и да излиза твърде често.

Не ни е лесно, Ох Аман. Но засега се справяме..въпреки разликите в характерите ни, моята властност и склонността ми да се влюбвам на всеки 2-3 години. Мъжът ми е скалата в моя живот - място, което стоеше овакантено от смъртта на баща ми преди много, много години. Идея си нямам дали ще сме заедно до старини - аз съм импулсивна и ако се влюбя силно и страстно, както само аз си мога, вероятно ще се разведа. Но на този етап сме заедно, за добро или лошо.

Няма да се засягаш, но се заблуждаваш- реално, ти не искаш дете.
Искаш " по принцип", искаш, щото ти цъка часовника и защото предчувстваш, че живота ти не може да продължи вечно с работа, бъзици и влюбвания в този и онзи.
Ако наистина искаш дете, няма да хвърляш боб дали щял да пусне пералнята и прахосмукачката, или щял да си прави кросовете.
Знаеш, че е сериозен, че на него можеш да разчиташ в основните неща, така че, решавай си собствения проблем по най- добрия възможен за теб, начин, ама с повече акъл и по- малко " пеперуди" тук и там.

Според мен е важно да си отговориш на въпроса дали го обичаш. И ако отговорът е не, да си дадеш сметка, че в бъдеще нещата могат да се развият зле, особено за евентуалното ви общо дете. Сексуалната химия е до време, ако нямате що-годе близки възгледи за живота, за възпитанието на деца и т.н. в един момент е много вероятно да настъпи сериозно отчуждение. В момента има няколко активни теми в този подфорум, в които се пита какво да правя като той не ме обича/аз не го обичам. Често това е следствие от "практични и рационални" бракове. Разбира се, човек трябва да мисли и с главата си. Другата крайност - "той ми кръшка, пие, удря ме отвреме-навреме, ама аз го обичам" също не може да стигне до щастлив край.

Съдейки по първия пост, авторката не ми звучи като човек, който обича 

Анонимен, принципно съм съгласна за възгледите и т.н., но специално относно децата, разликите в теориите и практиките  на възпитанието им, често пъти лъсват едва СЛЕД появата на наследника. Преди това са общи приказки, той рекъл, тя казала.

ОХ'АМАН не иска да се жени по любов, а по сметка и разбирателство

+1

Докато се е вторачила в желанието да открие идеалния, покриващ всичките й критерии, все ще е нещастна и недоволна (а то такъв не съществува).
На всеки ще намира кусури.

Не бях влизал във форума от известно време, какво да видя Ох Аман се вихри с поредната дежавю тема.
Разказвах ти аз(и доста други) миналата година да го зарежеш тоя човек и да си повееш байряка, че не е за теб, ама ти си упорита и искаш да видиш дали главата ти е по-дебела от стената, образно казано.


П.С. И не обиждай човека, той е такъв какъвто си е, ти си решила да си с него въпреки чертите в него, които не ти харесват. Дали той те обсъжда във виртуалното пространство с всичките ти косури 

Все си мисля, че като си стигнал фаза "годеж", вече трябва да си държиш очите полузатворени, а не тепърва да оглеждаш кусурите подробно.