Тъжна съм, самотна съм, объркана съм

Значи според теб е нормално жена ти да се върне  от работа, да седне на компютъра още 5-6 часа да работи и да не обръща никакво внимание нито на теб, нито на децата и да си лягате като съквартиранти всяка нощ с години? Да не иска да говори за това и да е доволна от това положение? И ти ще си щастлив, щото имате покрив и храна, така ли да го разбирам?

Жена, проблема не е само в мъжа ти, но и в теб.
Щом и мечти нямаш... ти самата нямаш искрица в теб, а търсиш такава в мъжа ти.
Колкото и тежки моменти, кризи, раздяли да съм имал, аз винаги съм имал моите мечти. Човек ако загуби мечките си, той се е загубил самия себе си.

Мъжа е огледало на жената... да звучи банално, но е така. Имах едно гадже веднъж... секса си беше качествен и "нормален" в смисъл не е нимфомански и т.н.
Разделяме се и след няколко месеца се хващам с друга жена... е тогава отслабнах на килограми много. Даже нямахме време да вечеряме, само секс, секс и секс. Веднъж ми предложи да ми направи бъркани яйца... в момента в който го каза се почнахме и така 3 пъти за тази вечер, пак заспах гладен. Единствената жена, с която сутрин към 4-5 не знам и аз... тъмно, но рано сутринта по някое време, тя ли ме събуждаше някак неусетно не знам, но аз се събуждам с ерекция, тя влажна... един бърз секс и продължавахме да спим. Таааааа от жената енергията се предава и на мъжа

Ти посрещни мъжа си със свирка от вратата пък да видим дали няма да те опъне. Провокирай го, разходи се гола докато детето спи, разкрачи се там нещо ... не вярвам да устои.

Грубо звучи, но ОТСЛАБНИ! Като мъж ти го казвам с цел да се вземеш в ръце, а не да те обиждам. По-голямта (не всички) маса от мъже харесват слаби жени, дори и да са грозни, ако са слаби, пак попадат под прицел на мъжете. Туковиж пък и твоя мъж се пробуди, но ако не друго на улицата ще почнат да се забелязват мъжете.
Това с оправданията, че и дебелите жени са харесвани... е да, но не колкото слабите

С последната ми приятелка... имаше обратнопропорционална зависимост м/у секса и нейните килограми. Колкото повече килограми ставаше, толкова по-малко ми се искаше от нея. Грубо грубо... ама... истината за мен е тази.

И само да не ме обвините, че и аз съм надебелял... е не, аз тренирам от както тя почна да качва и изглеждам много по-добре от колкото ме взе навремето

Ха, един мъж при това положение ще си хване любовница.
Та и на авторката и е време.

korn_val, не че нещо, ама като заговориш за секс - много букви гълташ, даже цели срички...Та освен, че не си "надебеля",  нещо друго случва ли ти се, от което авторката да си заизводи ценност?  

Абе то не само, че ги яде, някои се и видоизменят  , ма така е то при много "раздяли".
Че не е хубаво да си губиш мечтите съм съгласна обаче, не трябва да се оставяш инертни хора да те повличат със себе си  в сиво ежедневие.

Съчувствам на авторката и я разбирам.
Такъв човек е просто типаж, той рядко се мени, мъжът. Но жените са по-силни и са хамелеони.
Ако щастието не е в теб, то няма да дойде отвън. За мен е нещо, което носиш, без значение колко е сиво, студено, грубо навън. Когато се опитам да обвиня някого за депресия или нещастното си настроение се замислям ако той беше казал нещо различно или действал различно, щях ли да имам такъв ден...И стигам до отговора, че щях, независимо какво прави другия. Той не е длъжен да прави нещо, за да си ти щастлива, нито ти - просто или сте щастливи, или не.
В момента съм на щастлива вълна, но знам, че ако не съм на такава ще е заради моите си мисли.

Хърмаяни  - +++++ за първия ѝ постинг по темата.
Тъй като жената сама е казала, че търси различни мнения, реших че възможно най-конкретното и искрено ми виждане ще ѝ е от полза. Ако мъжът ѝ няма любовница или здравословен проблем, тогава ясно е че имат несходство в характерите. Това не е болест и не се лекува. М/у другото, обратно на огромното мнозинство пишещи тук мами, смятам че е много по-чест случай, отколкото се признава. (в обществото изобщо, не само в този форум) Даже обратното - съвпадение на интереси и емоционална съвместимост, любов до гроб и т.н. е рядко изключение, щастливците да се смятат като спечелили от лотария
И в нашето семейство е подобно положение, с разликата че аз поне секс не отказвам, особено ако другата страна е инициатор Но след 10-ина години изобщо не е същото като в началото. Малкото неща за които сме имали сходно мнение или усещания, като че са изчезнали, и двамата не ги забелязваме, или омаловажаваме. Различията все повече изпъкват. Ако има и някакви битови или финансови (общи) проблеми, веднага се вкарват различията като аргументи, и става една... Колкото и да се сдобряваме след това, остава едно чувство на неразбраност и натрупана горчивина. И така се стига до там, че аз лично започнах да не харесвам неща само защото тя ги харесва. Тя - също.
Но! , не зная дали може да се обобщава така, но и тя, както и авторката тук, а и доста жени които познавам, иска "заедно" ! "Заедно", но неща, които тя обича да прави. И тъй като не искам да се развеждам - не смятам че може да се започва отначало до безкрайност, средната (ми) възраст води до една рутина (наречете я мързел) от която не съм готов да се откажа - защото знам какво е, и нямам вече младежки ентусиазъм, то за мен решението е - компромиси. Правил съм, продължавам да правя. Това е и препоръката ми към авторката. Примерно аз съм се съгласил да ходим 1 път годишно заедно на почивка и там да правим каквото на нея ѝ харесва, мълча си, слушам, срещам се с нейните приятели и т.н. Излизаме няколко пъти на ресторант (мразя ресторанти, не заради храната а заради обстановката). Гледам да не забравям рождени дни, цвете от време на време без повод и т.н. Но ясно съм казал - не е никаква почивка за мен, ако сме заедно. Това, което обичам да правя не ми е приятно, а и не може да стане с нея. Освен секса, де. Примерно, обичам да играя тенис, тя - не. Даже и да ѝ харесваше, не бих  играл с нея. Във всяко едно занимание на човек му е приятно ако партньора има поне сходно ниво. Не е игра за мен, ако 2 часа търча след хаотичните ѝ топки. Примерно.
Та заявил съм, че ще ползвам време само за себе си. И не давам отчет къде ходя и какво правя. Толкова по-зле, ако ме ревнува. Казах, че не искам да се развеждам, но ако тя поиска, нямам капка колебание. Така че "заедно" при условие, че компромисите не са само от моя страна. Въпроса е в това да не се затварят очите пред компромисите от страна на другия. Да не се омаловажават. Но баланс трябва да има.
Ако положението при авторката е толкова трагично, съвсем откровено се присъединявам към съвета на Хърмаяни - да си намери любовник. И въпреки, че повечето мъже сме далеч не толкова претенциозни към външната форма, колкото вие си мислите, бих препоръчал известна предварителна подготовка. Нищо прекалено, но малко спорт, раздвижване за влизане във форма. Повече за лично съмочувствие. Когато човек се чувства удобно в кожата си, и самочувствието му се повишава, и удоволствията са по-интензивни. А може и да събуди и интереса на мъжа си, кой знае. Ако пък е от тези, които смятат че е едва ли не края на света да преспят с друг мъж, то да навие нейния си за някаква обща физическа активност. Може да започне сама, до го привлече по-късно. Каране на колело не е лоша идея, а може и да излизат тримата с момиченцето. На 4 години е точно момента да се научи. Пък и те ще изгарят бая повече калории около него

Мечтите той ми ги убива, защото не съвпадат с неговите. И идеи за работа и собствен бизнес съм имала, но той дори не ме изслушва. Идеи и предложения за почивки - винаги с лаптопа. Предложения за походи в планината - луда ли съм, аз не съм знаела какво е да качваш баир с раница. А най-голямата ми мечта е да си купим една къща на село, да я постегнем малко и веднъж в месеца да си почиваме там. Но все не му харесват, ремонт трябвало да се прави.... и така.

Абсолютно, ама абсолютно същото важи и за жената.

Да отслабна - ще се опитам - знам, че се харесават повече слаби, ако там е проблема.

Ама да си изпрося просто едно чукане. Не точно това ми липсва. Аз и сама като мастурбирам, хормоните си се произвеждат. Аз искам внимание, нежност, малко топлинка.
Честно на вас мъжете не ви ли трябва, нямате ли нужда? Сериозно питам. Защото сега се сетих, че веднъж той изтърси, как сме били големи за тези неща, не възрастни или стари, а големи. Само децата ли имат нужда от ласки? На теб като мъж, съвсем безразлично ли ти е, когато жената те прегърне, ако те разтрие по раменете, да ти хване ръката? За жените не е така ,но за мъжете пък може да е все тая?

Хаха, пък моят мъж беше инициатор да играем заедно тенис (той е ама много по-добър от мен, аз съм супер начинаещ ентусиаст), за да ме учи, това му беше много забавно. Купи ми ракета и маратонки и ми вдъхна кураж да не умра от срам на корта . Не станах някакъв виртуоз, но все още се забавляваме да прехвърляме по някоя топка от време на време. Иначе, за сериозна игра си има по-добри партньори, естествено. Просто... отношението променя много неща . Какво като ми гони топките... Аз пък го надплувам по всякакъв начин, но пак ми е забавно да плуваме заедно и да се съзтезаваме. Примерно.

9 години сме заедно, не бих могла да си представя живота ни без грам интерес към интересите на другия, ами то в един момент се оказваш с човек, за когото не знаеш нищо.

За мен щастието и доброто настроение зависят от собствената ти кожа, но и в голяма степен от човека до теб.
 Напълно разбирам авторката, имала стм такава връзка, няколко години-подтискаща и обезличаваща. Изпитвах страх от края, то пък се оказа възкресение.
 Според мен мъжът ти няма да се промени. Или действаш ти, или приемаш статуквото. Една кратка раздяла тип  ти с детето на почивка дали няма да ви освежи малко?

Ко рече ко?

http://rechnik.chitanka.info/w/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D1%8F%D0%BB%D0%B8

henri__4, твоят пост ми изглежда като най-реалистичното обяснение на нещата.  Имам предвид, че позицията не е някаква крайна, и доста неща съвпадат с поведението на съпруга ми.

Но защо не искаш да правиш нищо заедно с жена си? Разбирам, че правиш разни компромиси, но звучи сякаш ги правиш за да няма разправии, а не за да я зарадваш... Ти не се ли чувстваш също щастлив и да ти стане готино, ако я видиш нея много ентусиазирана, грейнала, щастлива от нещо?

Не го проумявам, защо съпругът ми може да направи всичко, за да види една усмивка на детето, а не му доставя удоволствие, ако ме зарадва мен?

Убива ти ги, защото ти му позволяваш. Защо се влияеш от него? Имаш идеи за собствен бизнес - действай, щом на него му е през оная работа какво искаш ти. Защо не започнеш да се държиш с него както той с теб? Голям човек си. Ако искаш бизнес - направи го. Той да не би да те спира?
Искаш на планина - ми отиди. Кой те спира?

НЕВ, романтиката при нас е в съвсем обикновени неща, цветя и рози ний не щем.
А проблеми имаме колкото щеш, ама това ли ще ни скапва връзката, че кой няма проблеми.

Но ти защо си предаваш мечтите... иди на планина с някой друг, снимай, забавлявай се, после му кажи, че е било супер и сама си си носила раницата. Може другия път да дойде с теб, ако не дойде, здраве да му е, пак иди сама. А хубу де, той съвсем ли не става от тоз компютър?

Такова, ама хайде, дублети да са:

http://www.onlinerechnik.com/duma/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D1%8F%D0%BB%D0%B0