Малък Сечко е на прага - безспирно МАРТенчето шава - тема 8

Пролет,ние сме говорили затова и той по-принцип се разбира с нашите,но ситуацията е такава,че ние живеем в едн блок с баба ми и нашите след месец два отиват при нея,ние си оставаме сами тук където правим ремонт,говорила съм с майка ми именно затова,защото ще ставаме родители,баба ми е с паркинсон,баща ми инвалид и не знам майка ми как ще се оправя-отива при свекървата си,но поне сме в един блок и ще се оправим някак си..сложно е,но мисля че моя го тормози точно това,че ще сме сами и дали ще се справя като баща и мъж..опитвам се да правя всичко възможно да му е добре,така съм научена.Никога не съм била егоист и от както съм завършила училище работя именно заради положението в семейството,помагам с каквото мога.Надявам се да се успокоят нещата като се роди бебка,поне донякъде,защото мисля че го е страх моя от този момент,който си наближава.

Честито на мамчетата, да са ви живи и здрави бебочетата! Радвайте им се много!
Аз да споделя,че съм много изнервена! Направо полудявам! Днес влизам в 9ти месец,ако не се лъжа - 35г.с. и не издържам - тежко ми е,напрегнато ми е. Постоянно мисля за раждането,много ме е страх честно ви казвам.Много съм лигава  Не мога да спя,пишкам по 100 пъти,а всяко ставане от леглото е мъкааа  Утре почвам да пера дрешките и стягам чантата за болницата да ми е готова 

Взех си направлението за хоспитализация. Имам разрешение за раждане заради влизането в 9-тия , но мисля да постискам кълки още. Все си мисля, че имам време, а таткото става нетърпелив. Иска да купуваме матрак, а аз му казвам, че има още време Е, поне вече имам почти приготвена чанта за болницата - една раница. Остава да изпера още една пералня и да изгладя дрешките, но ме мързи. Мисля да оставя тези неща на майка ми, жз когато дойде след раждането.

Татковците много преживяват, но като не са свикнали да споделят се тормозят. Мисля си, че ММ още не се е усетил какво точно следва. Така беше и с първото ни дете. Едва след като се роди осъзна какво се случва. Смятам, че мамите сме облагодетелствани, че бебето расте в нас и имаме време да свикнем, да се адаптираме, да го усещаме. А при татковците няма такова нещо - те трябва да видят, да чуят, да пипнат, за да разберат и да им дойде увереността, че не е страшно. С ММ сме говорили и се опитваме поне веднъж в седмицата да си правим 'среща' (гледаме филм, излизаме само двамата и т.н). Не се получава всеки път, но за мен е важно да продължаваме да опитваме. Иначе ще стигнем до точка, в която сме били и преди - на родители и на приятели.

Лили, живи и здрави да са бебоците! Стискам палци бързо да наваксват и скоро да се гушкате.

Стане, Марго, благодаря ви много за пожеланията! Каката е по-добре, остава да преборим кашлицата. Аз също съм малко по-отпочинала, но е ясно, че трябва да избутам до десети някак, пък после ще почивам и ще оправям бебешките багажерии.

Не помня кой писа, че се притеснява от липсата на контракции. Аз също съм така. С предната бременност така и не усетих контракция, дори когато се опитаха да ме индуцират заради преносването. Сега поне понякога усещам разни придърпвания и болки, та надеждата е жива 

Относно коластрата само от едната гърда: с предната бременност имах видима разлика в количеството коластра от двете гърди и дори зърната се промениха различно (едното повече, другото много по-малко). В последствие едната гърда имаше много по-малко кърма и бебка постепенно отказа да суче от нея иьобщо. Въпреки това успешно кърмих от другата до последно

Честито на мамите! Да са ви живи и здрави! На мамите бързо възстановяване и не спирайте да вярвате в мъниците, те са много по-силни отколкото изглеждат!
Меги погледни на ситуацията като лош период и скоро ще отмине! 
Мен си ме налегна депресията. Много зле се чувствам. Не ме притеснява толкова това, че Бебка е малка и аз съм малка и таткото и той не е много голям, каката и тя се роди по - мъничка, но доносено и здрава. Притеснява ме резултата от доплера, че пъпната връв не я храни. Лекарката от ФМ ми каза да отида след 3 седмици,  струва ми се ужасно много време. Днес отидох при лекарката от ЖК и тя се опита да ме успокои, че всичко ще е наред и каза че на 09.02, като ми пусне 45 дневния болничен,  ще ме прегледа да видим колко е пораснала Бебка и кръвопотока ще погледнем. Но трябва да чакаме, много ми е трудно това чакане. След това напук на лошите новини тази седмица с ММ пообиколихме бебешките магазини и направихме първите покупки, взехме от Аико промоционалните шишета на Авент. Купихме 2 бодита, едни буйки и комплектче за изписването. Поразгледахме пак кошарите и количките и общо взето се ориентирахме, радвам се, че този път беше с мен и че мнението ни общо взето се припокрива. И така отвътре ми е едно свито и напрегнато и неспокойно...другата седмица каката е във ваканция и се надявам покрай нея бързо да мине.

Jujka защо не отидеш през това време на още един частен преглед за твое успокоение.

Здравейте, мами ще ви помоля за малко помощ. Изчетох много литература, но така и не успях да се ориентирам, от кога точно влизаме в 9 календарен месец. Веднъж е посочена 35 гестационна седмица, а друг път 38. 
Честито на първите мами, скорошно възстановяване и много положителни емоции с малките сладури!

И аз това се чудех днес,мисля че е от 37 гестационна (36 обикновенна) от 41 г.с 40 обикновенни. Виж гестационен календар в сайта bebeimama мисля че така се казваше

Честито на родилите мами,дано бързо се адаптират малките сладури и скоро всички в къщи!!!
Момичета,смятате 1 месец преди термин и тогава влизате в 9,седмицата е около 36.

Лили, Ади не се притеснявайте за бебетата. Те са борци. Ще порастнал и ще станат прекрасни дечица.  Миналата година една мама роди близначки в 28 седмица и бяха само по кило и двете. Сега са големи моми и макар да изглеждат по-малко от дъщеря ми и се развиват по-бавно, са си чудесно дечица и прекрасни кукли. Всичко ще бъде наред, мислете позитивно.

Меги, баща ми също е болен и забравя - болестта му е подобна като при твоя баща. Разбирам те прекрасно как се чувстваш, но не ми се сърди - той не е с разсъдъка си. Ти гледай да си почиваш, а си нервна най-вече от хормоните. Гледай да не изпадал в депресия. Има и по-зле от теб хора. Мисли позитивно, с на ТМ му кажи да не се страхува и че заедно ще се научите на всичко.кажи ми, че ще му помагаш и си сигурна , че ще е страхотен баща. Нека прочете малко литература също. Нормални е да го е страх. Аз така успокоих моя миналата година и наистина се научи и е много добър баща. Грижи се перфектно за дъщеря ни. Е, аз само като я погледна и знам кое как и какво, но е нечестно да го сравнявам със себе си. След мен, на него само имам доверие и знам, че тя ще е спокойна и щастлива и няма да плаче нонстоп за мен
.
Горе главата, а за работата - ако сега ти се струва много, не знам как ще смогваш като се роди бебето. Приеми го от позитивната страна - трейдинг за още по трудните предстоящи моменти, когато освен всичко друго, ще си недоспала и ще имаш ревящо бебе на главата си. Едно е въпрос на гледна точка и избор дали ще търсиш позитивната или негативната страна.
Аз съм бременна в 36 седмица с дете на 1 г и 20 дни. Имам и болен баща, и нямам на кого да оставя детето за секунда дори. Няма баби и лели - всички са в чужбина. Е, оправям се - има дни, в които съм по-зле, има дни, в които по-добре. Знам, че и да хленча и да се самосъжелявам, файда няма. Нося си кръста и броя дните до раждане, че бебето ми е прилошало нерв и целия десен крак ми изтръпва и понякога аз самата съм инвалид и рева от болка. Но всичко ще се оправи и всичко ще мине, като видя малкото слънчице. Мисли само за жени на и че заради него всички мъки и неволи си струват!!! Успех и много прегръдки и бъди силна

Съчувствам ти и на теб,жбщо взето няма лесно никъде.Но мен ми е много нервно,не че ми пречи работата в нас.Мерси за подкрепата 

Ади, дай му малко време и вярвай в него 

И мен понякога ме напада депресията. По-скоро го интерпретирам като страх от неизвестното. Много ми помага да наблюдавам майки с малко по-големи дечица и да си мисля, че са щастливи и светът не е свършил за тях 

Момичета,за първа вечер от както съм бременна бодувам по това време От 2:00 часа съм будна и получавам доста чести стягания на корема.Незнам дали е нормално,но съм си паника,малко ми трябва.Сега взех едно но-шпа да видим.

Бременността трае 40 седмици, от които последните 5 са календарен 9ти месец, от което следва, че след навършване на 35 седмици и влизането в 36та е началото на  9тия месец.

Vanini88, как си?
Ако не минават контракциите, отивай към спешното. Не е шега това...