Отдавна чета форума, но никога не съм имала смелостта да споделя моята мъка.
Историята ми е много, много дълга и няма смисъл да Ви затормозявам с подробностите.
Имах брак 13 години, от него две деца, ноооо всичко приключи….и аз останах сама. Пак ще кажете поредната тема за разведени, за разбити семейства, за разбити чувства и мечти… и да така е моята история е такава.
Накратко:
Преди година и половина мъжът ми си хвана любовница, разделихме се заради нея, а след няколко месеца аз подадох молба за развод с надеждата да се осъзнае, но не стана така и се разведохме. Той и тя бяха заедно една година. Разделиха се и аз отново започнах да виждам надежда, че ние може и да се съберем (надеждата всъщност ми я насади той, прекарваше цялото си времето при мен и децата и постоянно казваше, че ние ще сме отново заедно), ноооо на човека му се живее. Почна да ходи по дискотеки, по заведения….и си намери заместителка на любовницата, момиче с едно дете и разведена. Отново моята надежда за семейство умря. Отново се чувствам на дъното, отново няма светлина, няма изход.
Само ако мога да вметна и малко за отношенията между мен и него. Ние никога не сме прекъсвали контакт, постоянно се чуваме по телефона, всеки ден се виждаме и той постоянно твърди, че ме обича и, че няма да обича никоя друга жена така както обича мен…., но и постоянно лъже за всичко.
Момичета аз знам, че с този човек не мога да деля вече нищо освен родителството над двете ни деца, знам че не мога да очаквам нищо от него, нищо, нищо….. но се чудя това сърце моето как продължава да го обича, от къде тази любов като последните месеци съм виждала само лоши неща от него, лъжи, използвачество, обиди, подигравки. Той е прекалявал по всички възможни начини. Казва, че обича мен, че аз съм жената в неговото сърце и че винаги ще е така независимо с коя ще е, но в следващия момент държанието му говори обратно на това, която казва (точно обратно ).
Кажете ми аз ще бъда ли отново щастлива, ще намеря ли отново любовта, ще мога ли да обичам друг човек, така както обичам него….Красива жена съм, 29 годишна, не ми липсват ухажори, напротив има много, нооо моето сърце не може да допусне никой до мен освен НЕГО. Кажете как и кога ще бъда отново пълноценен, обичан, обичащ и щастлив човек! КОГА???!!
Извинявам се за хаотичността си, наистина съм един изгубен, вглъбен човек, който на всичко отгоре е и мазохист…
Благодаря на всички, които имаха нервите да прочетат поредната „драма“ и извинявайте ако съм Ви напрегнала.
Давайте, нападайте!
Срам ме е от себе си!!