Коя е тази?
Интересни и забавни линкове, картинки, клипчета - 13
- Публикувана: 14 дек. 2015, 12:57 ч.
- Последно мнение: 1 ян. 2023, 13:52 ч.
![]|I{•------» ❼０ʘ❷_𝐎𝓖Ⓝ𝔬в «------•}I|[](http://cdn.bg-mamma.com/e3sb/kPPcX.jpg)
# 9 932
28 апр. 2020, 09:18 ч.
Охххх, така не бях ревала отдавна 😂😂😂
Малко ми напомня на това, но твоето е много по-добро:
Премиерът въвежда извънредно положение. Браво! Ще забавим вируса и ще се порадваме на семеен уют.
Откога не сме оставали цялото семейство заедно... ей сега ще минат две седмици...
Ден не знам кой - срастнах се с кухнята. Не спират да ядат. Вече готвя и рева. Печката и съдомиялната пуснаха колективна жалба до ИТ за експлоатация. От цял ден готвене, не ми се яде нищо(за разлика от другите).
Отслабвам.
Пускам пост в групите с въпрос как да напълнея.
След 10 мин. - 675 сърдити човечета и 763 коментара"Омри кучко"
Ден 10 - отваря се едната врата вкъщи, излиза ходещият хормон.
Честно, бях забравила, че имам тинейджър. Беше се сраснал с леглото. 10 дена спи този човек, как няма да го забравя.
- Ще имаме онлайн обучение. Никой да не ми влиза в стаята, ще пиша.
След малко получавам съобщение от него "това са ми домашните, напиши ги по-бързо, че днес трябва да ги изпратя"
П. п. - донеси ми храна в стаята.
Майкооо, полудях. Влязох с вратата и такъв концерт изнесох, че Пайнер, пасти да ядат.
След пет дни още не си говорим. Кеф. Сега ако мога да се скарам и с малкото, ще бъде супер. Не спира да мрънка и да се инати това дете. Обаче се сещам какъв инат е и ме хваща шубе. По-добре да си мрънка.
След няколко дни отворих вратата на детската. Заля ме лавина от дрехи. По средата се мъдри тийна с джойстик в ръка. Тихо, вика, че цъкам. Питам го кои дрехи са за пране, помириши ги вика. Да се благодари, че преобладава на ръст, щото щях да го набия.
Ден -12 - поръчах си фередже, че ме мързи все да свалям и слагам маска.
Съседката излезе на терасата да си бъбрим. Кихна. Напръсках я със сода каустик.
Ден 14 - решаваме кръстословица с кучето. Той позна 5 отговора, аз - 3.Ще пратя тийна при него на частни уроци.
Ден 15 - смея се на вицове от вестник "Трета възраст"
Ден 16 - умирам за кръчма. Пускам си Кондьо в хола, качвам се на дивана, късам тоалетна хартия и хвърлям на земята. Нека ме мислят за богаташка.
Ден 17 - кучето се прави на умряло, за да не го изкарваме вече на разкодка.
Ден 18 - лъжа мъжа си, че вируса е минал да заминава на камиона.
Ден 19 - мъжът ми стои до мен и гледа телевизия.Майкооо как силно мига. Иде ми да го удуша.
Ден 20 - мъжът ми вкара детския самосвал на малката и го кара вътре. Мисли си, че е на работа. Дано се пренесе в него да спи.
Брат ми не може да се прибере с камиона от Европа две седмици вече. Вчера го питам дали е тръгнал. Вика"да, ама към лудницата"
Заплашвам го с убийство, ако не вкара връзки и мен да приберат.
Ден 21- правя закуска на децата, обаче ме мързи да стигна до зърнената закуска. Гранулата на кучето е по-близо. Хареса им
.
Ден 22 - тийна се скара с мен защо съм го родила, след като след 16 г ще има вирус и ще се налага да стои само вкъщи.
Ден 23 - разглеждам един онлайн бутик. Поръчах си 10 пижами. Явно това ще е дрескодът това лято.
Ден 24 - поглеждам се в огледалото. За боядисване съм. Мисля, боичките на детето дали ще свършат работа.
Малката звъни и пише наред на контактите ми в месинжър. Качва странни снимки в историята ми. Не ми пука.
Вече не броя дните, чудя се колко ли години ще ми дадат за убийство на мъжа ми?
Виж целия пост
Не само за хора с черен хумор ! 😀😀😀
😂😂😂 Наистина е смешно 😂😂😂
https://maikomila.bg/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D0%B … 0%B1%D1%80%D0%B8/
😂😂😂 Наистина е смешно 😂😂😂
https://maikomila.bg/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D0%B … 0%B1%D1%80%D0%B8/
Охххх, така не бях ревала отдавна 😂😂😂
Малко ми напомня на това, но твоето е много по-добро:
Премиерът въвежда извънредно положение. Браво! Ще забавим вируса и ще се порадваме на семеен уют.
Откога не сме оставали цялото семейство заедно... ей сега ще минат две седмици...
Ден не знам кой - срастнах се с кухнята. Не спират да ядат. Вече готвя и рева. Печката и съдомиялната пуснаха колективна жалба до ИТ за експлоатация. От цял ден готвене, не ми се яде нищо(за разлика от другите).
Отслабвам.
Пускам пост в групите с въпрос как да напълнея.
След 10 мин. - 675 сърдити човечета и 763 коментара"Омри кучко"
Ден 10 - отваря се едната врата вкъщи, излиза ходещият хормон.
Честно, бях забравила, че имам тинейджър. Беше се сраснал с леглото. 10 дена спи този човек, как няма да го забравя.
- Ще имаме онлайн обучение. Никой да не ми влиза в стаята, ще пиша.
След малко получавам съобщение от него "това са ми домашните, напиши ги по-бързо, че днес трябва да ги изпратя"
П. п. - донеси ми храна в стаята.
Майкооо, полудях. Влязох с вратата и такъв концерт изнесох, че Пайнер, пасти да ядат.
След пет дни още не си говорим. Кеф. Сега ако мога да се скарам и с малкото, ще бъде супер. Не спира да мрънка и да се инати това дете. Обаче се сещам какъв инат е и ме хваща шубе. По-добре да си мрънка.
След няколко дни отворих вратата на детската. Заля ме лавина от дрехи. По средата се мъдри тийна с джойстик в ръка. Тихо, вика, че цъкам. Питам го кои дрехи са за пране, помириши ги вика. Да се благодари, че преобладава на ръст, щото щях да го набия.
Ден -12 - поръчах си фередже, че ме мързи все да свалям и слагам маска.
Съседката излезе на терасата да си бъбрим. Кихна. Напръсках я със сода каустик.
Ден 14 - решаваме кръстословица с кучето. Той позна 5 отговора, аз - 3.Ще пратя тийна при него на частни уроци.
Ден 15 - смея се на вицове от вестник "Трета възраст"
Ден 16 - умирам за кръчма. Пускам си Кондьо в хола, качвам се на дивана, късам тоалетна хартия и хвърлям на земята. Нека ме мислят за богаташка.
Ден 17 - кучето се прави на умряло, за да не го изкарваме вече на разкодка.
Ден 18 - лъжа мъжа си, че вируса е минал да заминава на камиона.
Ден 19 - мъжът ми стои до мен и гледа телевизия.Майкооо как силно мига. Иде ми да го удуша.
Ден 20 - мъжът ми вкара детския самосвал на малката и го кара вътре. Мисли си, че е на работа. Дано се пренесе в него да спи.
Брат ми не може да се прибере с камиона от Европа две седмици вече. Вчера го питам дали е тръгнал. Вика"да, ама към лудницата"
Заплашвам го с убийство, ако не вкара връзки и мен да приберат.
Ден 21- правя закуска на децата, обаче ме мързи да стигна до зърнената закуска. Гранулата на кучето е по-близо. Хареса им
.
Ден 22 - тийна се скара с мен защо съм го родила, след като след 16 г ще има вирус и ще се налага да стои само вкъщи.
Ден 23 - разглеждам един онлайн бутик. Поръчах си 10 пижами. Явно това ще е дрескодът това лято.
Ден 24 - поглеждам се в огледалото. За боядисване съм. Мисля, боичките на детето дали ще свършат работа.
Малката звъни и пише наред на контактите ми в месинжър. Качва странни снимки в историята ми. Не ми пука.
Вече не броя дните, чудя се колко ли години ще ми дадат за убийство на мъжа ми?
Препоръчани теми