Семейна драма

без да съм чела нищо , освен историята- нужен ти е спорт минимум 2 часа на ден- за тонус, самочувствие и  за самата себе си / И това дете вземи го запиши или води поне на половин ден някъде. Всички деца боледуват, това е нормално ....н може вечно да го пазиш, детските болести и грипове , все ще ги искара, рано или късно . Казвам го от позицията на майка на която детето то 20 дни  болно вкъщи и се чудя как да го закрепя, че да го изстрелям при другите деца, защото нито то издържа на моята еднообразна компания, нито аз на неговият интензитет и интереси. Детето е на 2

Не съм изчела всичко, но 3 години липса на желание за секс, ако обичаш мъжа си....Не бих разчитала на това нещата да се оправят от самосебе си! Ако болестта ти е под контрол не би трябвало да се чувстваш толкова изтощена с 3 годишно дете (все пак не е първата година след раждането!), освен ако не се вманиачаваш на тема чистота и ред. Би трябвало да можеш да се наслаждаваш на този период, когато детето е поотраснало, а все още имаш достатъчно време за него, преди да те завърти работата. Виж дали нямаш друг здравословен проблем (пристъп на депресия?). Ако можеш да твориш вкъщи (или да правиш каквото и да е, което те радва) викай жена да гледа детето, докато ти си в другата стая- поне докато се успокоиш, че можеш да й го оставяш без да я контролираш. И ако толкова се притесняваш от жена и от почасово ходене на ясла, какъв лагер споменаваш? Струва ми се, че по ред причини (основателни или не) си неудовлетворена от мъжа си (връщането в БГ, "претенциите" му за секс, нежеланието му да заминете). Дай си сметка за истинските причини и ако държиш да запазиш семейството си в този му състав и да бъдеш щастлива в него, ще трябва здраво да поработиш, започвайки със себе си.

Честно казано нямах време да прочета абсолютно всички коментари.
Това не е драма, това са нещата от живота.

Това, което трябва да направиш е първо да се съсредоточиш върху себе си.
Ако не се чувстваш щастлива, красива, отпочинала, няма как да стане. За да обичаш другите, първо трябва да обичаш себе си - чувала си го, нали?
Викай детегледачка за няколко часа, нищо няма да ти стане. Използвай това време за фризьор, козметик, кафе или шопинг с приятелка. Почувствай се истинска жена!

Относно мъжът ти, ще получаваш от него това, което му даваш.
Обади се през деня да го чуеш или му прати мил смс или имейл. Когато се прибере го посрещни с радост и любов, направи му нещо вкусничко за хапване, попитай го как е минал деня му, остави го да си отпочине от тежкия ден. След като това стане му повери детето, защото е важно детето да има време само с татко.
Вечер колкото и да нямаш желание правете секс. Пусни си любима музика, вземи си душ, настрой се на вълна секс и забрави за миг проблемите. Отдай се на любимият мъж и се наслаждавай на ласките му.

Мъжът ти отново ще се почувства важен за теб. Резултатите няма да закъснеят. Ще видиш как сам ще започне да носи цветя, да те води на почивки и прочие.

Преди години с мъжът ми бяхме пред развод точно поради същите причини.
Той в прав текст ми заяви, че вече не чувства моята любов, разбиране, подкрепа и внимание.
След куп изчетени книги се усетих, че проблема е в мен. Аз наистина не излъчвах нищо положително.
Бях изморена, позанемарена (това грим и маникюр бях забравила какво е).
Един път моя приятелка дойде да ме види. Бях без грим, прическа по пенюар и готвех.
Тя ми се изсмя и каза: Е как няма да се чувства така мъжа ти, я иди се погледни?
Едно време беше толкова стилна, красива и поддържана, страхотна мацка беше, я не ми се оправдавай с липсата на време и детето. Божее колко беше права.
Добре, че я послушах и обърнах внимание на себе си. Отново си върнах и самочувствието и тонусът и доброто настроение. А за всичко обвинявах обстоятелствата.

Желая ти успех, щастие и възможно най-бързо да върнеш хармонията в живота си!

пожелателна ненаучна фантастика

Не съвсем. Има доста истина, макар нещата да са обрисувани твърде идеалистично.

Има истина на идейно ниво. Ама как ще се реализира е друг въпрос. Почти невъзможно е. Може дори да те хвърли в по-голямо отчаяние, че това си е цял списък задачи...

Зависи от гледната точка.
Ако виждаш "чашата наполовина пълна", може да ти се стори непосилен списък от задачи.
Ако виждаш "чашата наполовина празна", може да ти се стори лесно като песен.
Т.е., от моя гледна точка, нищо сложно:
основното, което трябва да направи, е да промени виждането си за ежедневието.
 "Ох, колко е мръсно и разхвърляно, цял ден няма да ми стигне да оправя!", се трансформира в "Ей сега ще разчистя играчките и излизаме на разходка!"
"Няма нищо за ядене, пак трябва да стоя до печката 3 часа!" се трансформира в "Като се върнем, ще направя една крем супа за детето, а ние ще ядем по един омлет!"
Не е нужно една жена да кибичи с часове в козметични и фризьорски салони, за да изглежда приятна за мъжкото око.99 % от мъжете не забелязват нито пряснобоядисаната коса, нито перфектния грим, нито липсата на пъпки и бръчки, за тях е по-важно една жена да е усмихната и чаровна.А това не се постига с грим и прическа, пак е предимно вътрешно усещане.И се постига с подходящата нагласа, а не с часове загубено време в салоните.
Та, авторката първо трябва да поиска наистина да се почувства добре, а после да "пренастрои" погледа си върху ежедневието и битието си.