Мили хора, мисля, че не разбрахте наклона на темата, вероятно аз не съм я обяснила добре. 
Какво да се прави, за да избегнеш самата ситуация, а не коментирането като такова? От изписаното в съседната тема, излиза, че нямаш добър вариант. На колкото и години да създадеш сериозна връзка, колкото и дълго да продължи, винаги може да се разпадне и тогава ти да си на години, в които, по общественото мнение, трудно ще създадеш нова. Разбира се, на повечето хора над 18 не им пука особено от общественото мнение. Но когато въпросното мнение е достатъчно масово (както от съседната тема излиза, че е), на практика се споделя от всички хора, с които потенциално би я създал?
Или пък не е точно така?
Какво да се прави, за да избегнеш самата ситуация, а не коментирането като такова? От изписаното в съседната тема, излиза, че нямаш добър вариант. На колкото и години да създадеш сериозна връзка, колкото и дълго да продължи, винаги може да се разпадне и тогава ти да си на години, в които, по общественото мнение, трудно ще създадеш нова. Разбира се, на повечето хора над 18 не им пука особено от общественото мнение. Но когато въпросното мнение е достатъчно масово (както от съседната тема излиза, че е), на практика се споделя от всички хора, с които потенциално би я създал?
Или пък не е точно така?
Излизаш от филма, затваряш розовото романче, което ти е внушило онази велика глупост за Вечната, Голямата и Каквабешеощетам ЛЮБОВ и си живееш живота такъв, какъвто ти се случи/си го направиш.
Никъде не е казано, че една връзка трябва да трае 100 години и трябва да се пънеш да я поддържаш с цената на недопустими компромиси, нещастие и загубване на себе си нейде по пътя. Краят на една връзка не е край на живота, напротив, често е просто едно ново начало.
Ако случиш на човек, с който да изкараш целия си живот - прекрасно. Някои пък случват на няколко страхотни човека. Трети се мятат от трън, та на глог. Други не случват на нито един. Готови формули няма, а данък обществено мнение е най-тежкият данък, с който една жена може да се нагърби. Но пък и само от нея зависи дали ще го плаща, в края на краищата. Всеки си шета на акъла и решава за себе си ли ще живее, или за хората. Защото оная работа с прераждането никак не е доказана и няма гаранция, че този ти живот няма да е единственият, който ти е отреден. Много глупаво ще е да го изживееш в опити да угодиш на околните. Или пък да загърбиш собствения си живот, защото не можеш да си изкараш човката от чуждите.
Това е може би едно от малкото неща, за които аз лично разсъждавам ирационално - просто смятам че е страшно важно на какъв човек ще попаднеш. 
