Съвместно съжителство или брак

  • 35 454
  • 804
# 75
Да,това за дните и закона са неприятно нещо.
Но ако реши майката може да пише баща неизвестен, да не даде мъжът да попълни декларацията за бащинство.
Виж целия пост
# 76
Но ако реши майката може да пише баща неизвестен, да не даде мъжът да попълни декларацията за бащинство.
Ние в случая говорим за съвместно съжителство, което си е брак без подпис. Не е нормално да родиш и да изтърсиш, че таткото е неизвестен.
Виж целия пост
# 77
Има различни хора, Тонка, говорим хипотетично за последиците, които настъпват фактически.

Елислава, ако бременната няма родители .. се намесват социалните.
Виж целия пост
# 78
Оказва се обаче , че при добро желание, мъжът може да отиде и да се обяви за баща, после ходи доказвай със съд, че не е.....всеки мъж това.....бях потресена о този факт  Joy Joy Joy Joy Joy подписахме декларацията още първият път като влезнах за задържане, да не се окаже , че някое куку иска да се припише за баща на нашата  принцеса  Joy Joy Joy Joy. Това сериозно си го мислих тогава....хормони, какво да правиш  Joy Joy
Виж целия пост
# 79
Бащинство се доказва трудничко с днк тест, а те са скъпички, самата процедура е трудна и тежка. И днк тест не може да се направи, ако майката откаже.
 
Виж целия пост
# 80
Имам брак и смятам, че това е символа, че сме се избрали до края на дните си.

Не желая да съм просто гадже или"жената с която живея" 
Моята нагласа е същата.
Бракът е един от етапите в развитието на една връзка.Ако нещата спрат до тук, т.е., останем си на етап гаджета, за мен е нещо недовършено, половинчато, някак неистинско.Просто вътрешния ми мир не го възприема като свързване "навеки".
Та, това е за мен, иска ли ме един мъж, трябва да "ме иска в брак".    Laughing
Имам двама сина, нямам намерение (а и не мога) нищо да налагам, пълнолетни са вече, имат пълното право сами да избират как да организират живота си.

Виж целия пост
# 81
И съжителството си има своето предимство. Дава свобода, че не си ничия собсвтеност.
Детето си е подсигурено, щом се признае, въпреки че е родено извън брак.
Все си мисля, че положителната страна на съжителсвото е по-скоро за равностойни финансово хора. newsm78
Виж целия пост
# 82
И съжителството си има своето предимство. Дава свобода, че не си ничия собсвтеност.
Бракът също не е между роб и господар....     Laughing т.е., собственици няма.
А ако търсех и исках свобода, нямаше изобщо да създавам връзки, щях да си живея волна и свободна като птичка.
За мен лично, "свобода" и "връзка" в едно изречение е оксиморон.

Виж целия пост
# 83
Тонка, с теб сме в сходно положение. Мирно ли съжителствате с твоя, след като ти сега купуваш нещо, в което той няма участие!?
При нас основните проблеми са оттам явно - възможността на моите родители за повече неща, отколкото той някога ще ми осигури (не че е сигурно, че няма, но все пак 30 години в живота ми са минали, останалите 30-40 и да го направи, пак ще е наравно, а не пред родителите ми)..ужасно може би звучи, но реалността си е такава.
Вместо да се радвам, че може да имаме нещо, било то и подарък, което примерно да поддържаме, да инвестираме, експлоатираме, аз му слушам обясненията как е наемател и ако нещо реша, ще го гоня, ще осъмне без нищо, а труд бил вложил...дотам, че да му обясня как евентуално ще му плащам заплата тогава за труда, да не се чувства ощетен ако нещо стане  Joy
Оффф
Виж целия пост
# 84
Rafiqa, всеки трезвомислещ индивид би следвало да гледа практично на нещата, в това число и на брака. А не в един момент да реве и да се чуди от къде му е дошло на главата. Аз първо мисля за детето си и не искам да допусна да бъде лишено и от най-малкото, което му се полага по право!
Бих те попитала дали имаш собствени имоти, но мисля, че отговорът е ясен.
Имам собствени имоти, не един и два. Това, което беше собственост на майка ми, остана за мен и сестра ми, това което беше собственост на родителите на мъжа ми- на него и брат му, тъй като законът е такъв.
Отделно от това, всичко, което си придобил преди брака, пак е само твое.
Което заедно сте градили, е общо и ако партньорът ти почине, детето наследява всичко от него, но ти- нищо, само защото не си посмяла да сложиш един подпис.
Дори и на придобито преди брака, имущество, ставаш наследник, в зависимост от това, колко години сте женени.
За вдовишката пенсия някой беше писал и всъщност, това е една съвсем не пренебрежима помощ за хора, които пазарът на труда изхвърля поради възраст.
СК е направен да защитава правата на преживелия съпруг и детето, а никой не знае кога ще му дойде реда.
Виж целия пост
# 85
Тоя път напълно се съгласявам със absurt.
Виж целия пост
# 86
Прочетох цялата тема и не се учудвам защо все по-малко хора сключват брак, граждански или църковен. Rolling Eyes Тук всеки пише колко важно е обезпечението при евентуален развод, което доказва в колко материализиран свят живеем.
Ние с ММ сме твърдо За брака. Имаме и църковен, който лично за мен беше по-важен от гражданския. Преди брака сме били 9г заедно, така че не мога да кажа, че не се познаваме добре.
Животът ни не се е променил към лошо, а напротив, но зависи кой с каква нагласа живее.
Мен бракът ме прави по-сигурна и не говоря материално. Тъй като знам, че и за двама ни това е сериозна крачка, не мисля, че някой от нас просто така с лека ръка би встъпил в него. Освен това и бебе без брак не исках.
Абсолютно съм съгласна, че бракът е естествено продължение на връзката, както и бебето след това. 9 години гаджета и почваш да се замисляш, че нещо трябва да се случва, да се развива тази връзка.
Темата уж за брака беше, пък гледам всяка втора дума е развод. Жалко...
Иначе всеки има право да избира как да живее. Това беше моето разбиране за брака. Simple Smile

Herz, как се разтрогва църковен брак? newsm78
 
Виж целия пост
# 87
Преди 10 год. бях категорично "ЗА" брака. Защото смятах, че ако човек не е готов да се ангажира с брак, значи не е готов за сериозна връзка изобщо и не бих си посветила живота на такъв човек. Докато бракът дава някаква сигурност (нямам предвид икономическа) по отношение на ангажимент един към друг.  Освен това много държах да нямам различно име от това на децата си. Защото майка ми беше с различна фамилия от нашата. От друга страна обаче бракът доста усложнява една евентуална раздяла във финансово и юридическо отношение. Ако трябваше сега да избирам може би нямаше да се омъжа. Но при нас аз съм имотно и финансово по-осигурения партньор. Ако не бях сигурно щях да мисля различно.
Общо взето и двете положения си имат предимства и недостатъци. Много зависи от конкретната ситуация - възраст, финансово състояние, имоти, очакват ли се деца или не и т.н. Всеки трябва да прецени за себе си.

Herz, как се разтрогва църковен брак? newsm78
 
Никак. Църковният брак в България няма никаква юридическа стойност. Като се разтрогне гражданския, църковният се смята за автоматично разтрогнат.
Виж целия пост
# 88
Отделно от това, всичко, което си придобил преди брака, пак е само твое.
Разбира се, стига да не решиш да продаваш и да купуваш друго.  Wink Така купеното друго, дори да е на твое име, автоматично става семейна собственост, нищо че отсрещната страна не е участвала финансово.

Тонка, с теб сме в сходно положение. Мирно ли съжителствате с твоя, след като ти сега купуваш нещо, в което той няма участие!?
Напълно мирно.  Grinning Моят мъж не е от хората, които ще се трогнат от нещо или пък ще се комплексира, че аз имам, пък той няма. За него моето жилище е наше и така трябва да бъде. Тоест той усещането за общо го има, но на документи ще се постарая да не е така. Не мисля, че би се сърдил, въпреки че все още не сме коментирали въпроса.
Тук всеки пише колко важно е обезпечението при евентуален развод, което доказва в колко материализиран свят живеем.
Не е баш така. Повечето сме тези, които мислят за обезпечаването на децата си. Не си схванала тънкия момент, че нещо, което е лично твое, е пълна глупост да го подариш на някой, който някой един ден може да си хване шапката, да ти вземе половината имоти, да направи 1-2 деца на друга и да ощети детето ти. Изобщо не са малко подобни случаи.
Виж целия пост
# 89
Скрит текст:
Отделно от това, всичко, което си придобил преди брака, пак е само твое.
Разбира се, стига да не решиш да продаваш и да купуваш друго.  Wink Така купеното друго, дори да е на твое име, автоматично става семейна собственост, нищо че отсрещната страна не е участвала финансово.

Тонка, с теб сме в сходно положение. Мирно ли съжителствате с твоя, след като ти сега купуваш нещо, в което той няма участие!?
Напълно мирно.  Grinning Моят мъж не е от хората, които ще се трогнат от нещо или пък ще се комплексира, че аз имам, пък той няма.
За него моето жилище е наше и така трябва да бъде. Тоест той усещането за общо го има, но на документи ще се постарая да не е така. Не мисля, че би се сърдил, въпреки че все още не сме коментирали въпроса. Първо трябва да се консултирам с адвокат.
Интересно ми е, ти как би се чувствала в обратната ситуация?
Мъжът ти има повече от теб, благородно ти разрешава да живееш в жилището Му, но ти заявява, че то е негово и очаква от теб при каквито и да било обстоятелства да нямаш никакви претенции за нищо негово.

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия