С втория ми мъж нямаме брак, намерили сме начин по друг начин да се държим на мушка един друг, та да сме сериозни.
И напълно излишно- не правиш театрално представление, а се жениш, ама всеки с акъла си.
Все пак се опитваш да постигнеш някаква официалност, красота и елегантност. И после някой се напива яко, хвърля се по потник, абе има си изпълнения, няма как. При първия ми брак аз изпипвам, всички останали нещо ги беше накацала музата да се държат абс. неадекватно, имам стрес оттогава и повече- не. Даже не съм си гледала снимките и видеото, направо ги изхвърлих след развода.
Е, ние го постигнахме и всеки един гост беше безупречен. Не сме имали пияни гости по потници, нито салтанати от селски вечеринки... Поканихме само хора, които участват в живота ни.
Нямахме изисквания за пликове и простотии, съответно получихме невероятни подаръци.
Дори видео нямахме, за сметка на прекрасни фотографии, част от една, която и ми е аватар.
Сватбата е, както си я направиш- няма нищо задължително.


.

)