Частни детски градини - София (тема 10)

Искам да попитам хората, избрали частни градини, какъв вариант избрахте за гледане на детето до 3 години? Забелязвам, че повечето не са ходили на ясла преди това. Майката ли остана вкъщи, детегледачка ли наехте, или баба/дядо? Напоследък като спомена, че ще пускам детето на ясла (на около 2г, най-много 1-2 месец по-рано) и хората започват "ох, горкото, толкова рано"...А пък за мен 2г е максимумът на майчинство, който мога да си представя. Освен това аз съм с нагласата, че там ще му е хубаво, няма да са някакви мъчения, нали затова избираме мястото така внимателно...

Та затова исках да питам наистина ли е рано за детско заведение (ако приемем, че не сме притиснати финансово) и каква тогава е най-добрата алтернатива според вас?

Ние с мъжа сме го взели вече решението, но ми е интересно да чуя гледни точки, а и винаги може да се взаимства нещо и да сме гъвкави.

Аз също си представях, че 2 години е чудна възраст за тръгване на градина. Това с големият ми син. От личен опит се убедих, че не е така - детето е малко, не е готово за отделянето от мама и го приема тежко, боледува много. Една година по-късно нещата бяха коренно различни.  С другите две деца не допуснахме тази грешка (за нас това беше грешка безапелационно) и всичко се случваше много по-леко и безболезнено.
Моето мнение е, че яслата е компромисно решение за родители, притиснати от обстоятелствата, а не решение в полза на детето.

Аз си седях 3 години вкъщи, но когато детето беше на година и 6-7 месеца направих опит да го пусна на ясла (държавна). Дали заради яслата или детето ми беше много малко, но 3-4 месечното му пребиваване там беше кошмар. Изпи 3 антибиотика (от тези 4 месеца да е бил в яслата максимум месец) и си го прибрах. На 2 години и 10 месеца го пуснах на градина (частна), картинката е коренно различна. Пак боледува, но доста по-рядко и доста по-леко.

И аз съм на мнение, че 2 год е рано за детето и не е в негов интерес да бъде на ясла, без значение, че е хубаво място. Ако не се налага по сериозни причини, не бих го препоръчала на никого.
В моето семейство така се получиха нещата, че аз работих от вкъщи общо над 5 години, за да се грижа за децата, не сме разчитали на бавачки или роднини.

Хм, може и да сте прави. По принцип и аз по едно време мислех да изчакам до 3г и да го гледа майка ми последната година, но нейното пенсиониране се отложи и този вариант отпадна.
А иначе притиснати от обстоятелства- зависи какъв смисъл влагате...За мен няма начин кариерата на жената да не пострада, ако не работи 3 години. Не е въпросът в парите, просто отсъствието е твърде дълго, за да вървят гладко нещата след това,особено ако има и второ дете. То аз още първата година изпуснах възможност за повишение, но не се върнах заради детето, поне до 18м е твърде малко, а и не съм чак от свръх амбициозните... но пък не може да съществува само детето и всичко да замре за 3 години...Труден ми е балансът още.

Но поне това накланя везните да изчакам до лятото като мине 2г, защото по едно време си мислех да го пускам още сега (1г 9м). В моето съзнание яслата е нещо хубаво- игри навън, песнички, плуване, ежедневен контакт с деца... а като ви слушам явно трябва да си сменя нагласата, за да не се разочаровам рязко

Мисля си да го взимам и рано/на половин ден първите 2 месеца, така до почти 2.3 г ще има контакт с мен половината ден.

Всичко зависи от детето (и яслата). Моето дете не беше готово за раздяла с мен, пък и в яслата хич не се постараха да свикне. Но противно на писаното по-горе,  познавам добре адаптирали се деца, които не са боледували много и сериозно.

Ами на мен ми се струва, че от няколко седмици е готов, ама да не казвам голяма дума. Доскоро плачеше при всяка раздяла с мен (например като го оставя на баба му- като види да излизам и пронизителен рев поне няколко минути). Обаче наскоро започна да ми маха с ръка за чао и да не го приема така тежко. И вкъщи не ме преследва и не мрънка, като вляза в тоалетната. Освен това пак така от месец децата му станаха по-интересни- винаги като види дете, отива при него и му подава играчка. Яде и сам и има желание да прави доста неща сам. Само памперса не сме махнали, но няма проблем да седи на гърне.

Разбира се, след 3 месеца може да е в нов период на прилепчивост, но имам надежда, защото преди месец бях отчаяна от този рев дори с най-близките му хора след мен...

Трудно е да се каже, дали детето е било наистина готово без да се пробва. Големият ми син изглеждаше много, ама много готов. Никога не се е залепял за мен, вкъщи никога не е искал да спи с мен,навън винаги е предпочитал да си играе с други деца и възрастни, даже имаше един период, точно преди да тръгне на ясла, когато искаше други хора да му помагат да се качи някъде или да направи нещо, а мен ме отпращаше. Винаги е бил много разбран, още от съвсем малък, и сме се обяснявали за всяко нещо. И аз таях надежда, че може и при нас да се случи да не плаче в яслата.
Но периодът ни в яслата продължи точно 3 дена, като още на вторият бях решила, че повече няма да ходи. Без да навлизам в подробности, но всичко приключи след 3 дена рев от 09:00-12:00 (толкова му беше престоят). Но и персоналът не се постара (беше държавна ясла, където вместо да го успокояват, му се скарваха, че реве и пречи). Иначе детето ми беше много общително и любопитно, в никакъв случай залепено за мен, може би в хубава частна градина нямаше да имам този проблем.
За сравнение, до колкото може да се направи, понеже всяко дете е различно, малкият ми син тръгна в частна градина, на 1, 9 год. Без аз да съм присъствала там, директно за цял ден. Не е плакал изобщо, но там имаше няколко човека, готови да го ангажират и забавляват.
Така че, да, зависи си и от детето, но най-вече от градината/яслата и хората в нея!

Aз мисля, че можеш да се пробваш и сама да видиш дали ще е ок за детето. Моето го заведох за първи път на две и половина, голяма драма беше. Но за тази драма и аз имам вина, защото не бях готова да се разделя с нея и тя усещаше това. Няколко месеца работих върху себе си и нагласата за раздяла. Буквално дни след като навърши три години-о, чудо, тръгна без никакъв проблем, просто вече аз не й бях приоритет, а децата и общуването с тях.

Аз съм 99% сигурна, че в хубава частна ясла, където персонала е лично ангажиран с адаптацията, почти няма вероятност детето да не свикне. На моят син беше причислена една учителка първите дни, даже спеше с него   . За мен основния проблем при малките деца е боледуването, при тях вероятността от хронифицирани проблеми е и по-голяма. И все пак всичко е индивидуално.

Ние пуснахме детето си на 1г и 10м, свикна бързо, след 2 пълни седмици нямаше вече и капчица драма. Рев е имало само на вратата и само първата седмица, втората сякаш повече имаше негодувание, сърдене и леко тръшкане, но не и тъжен плач.
Аз определено смятах, че това е правилно решение и все още съм на това мнение. Детето стана бързо доста самостоятелно. Доста бързо дръпна в развитието и от тази гледна точка само плюсове съм видяла. На мен ми беше мъчно, само когато и на нея, но в дните след това, като видях, че е спокойна определно аз бях супер.

Lady Stardust е права обаче за болестите. Въпреки, че сме и бяхме в частна градина/ясла, моето дете много много боледуваше (за разлика от доста други между другото, явно моето е оцелило късата клечка с имунната си система). Като новобранка във вирусите и недобрия ми избор на доктор, направиха няколко грешки в лечението на детето и след грешно изписани Антибиотици и налагането да се повторят се оплетохме в такъв жесток омагьосан кръг на постоянни сополи, че хронифицирахме предни сливици и 3-та сливица, в момента дори и когато не е болна, предните й сливици са огромни и оточни. Наложи се да я спра за 3-4м, за да не е в контакт с вируси, за да си спестим операцията на 3-тата сливица и успяхме вече и с нова педиатърка и УНГ да стабилизираме нащата.
Тази година вече е доста по-добре, със съдействието на педиатърката ни, правим всичко възможно за да избегнем антибиотици и омагьосани кръгове, а и защото вече е по-голяма, болестите преминават сякаш по-леко, без тази драма и гонене за лекарства и капки. Едно е да обясниш на едно дете на 2г, че тряба ей сега видиш ли много е хубаво да му сложиш едни люти капки в носа, друго е да обясниш на 3г дете, защо това се налага, защо не е хубаво да сме болни. Дори като й кажа, че ако стои болна няма как да ходи на градина, веднага идва, ляга и вдига носа да сложа капките.

Трудно е да се лекуват децата от вируси (не говоря дори за по-тежки диагнози като пневмонии, ангини и т.н.т.), когато са по-малки, защото те не осъзнават, че искаш да им помогнеш, а си мислят, че ги мъчиш

В заключение ще кажа, че когато една частна ясла е добра, адаптацията не е трудна, трудното идва като чистото като сълза детенце се срещне с бактериите и вирусите, трудното идва когато трябва да си през седмица за по 2 седмици в къщи да си го лекуваш и когато осъзнаваш, че здраво твоето дете напълно може и да не бъде цяла зима и че в къщи си го виждаш само болно, защото като е здраво то е на ясла, ти си на работа....
Ето моето е вече на близо 3 и половина и аз в нито един ден и час не мога да гарантирам дали не носи някой вирус в нея и дали ей сега след няколко часа няма да й текне носа или да вдигне Т - това си е бая стрес, особено след всичко което изживяхме миналата зима.

п.п. много съжалявам за дългия пост

Е, моят пък опит не е такъв, адаптира се чудесно още от първия ден, а дори нямаше и 2 годинки, когато тръгна. За боледуването да, наистина много боледуваше - половината от времето - но когато от държавната се преместихме в частна, спря моменталически да боледува като с магическа пръчка и за година и половина не боледува и не отстъства.
Тази година какво стана не знам, тази зима се скъса да боледува, макар и в същата частна градина, и в момента е болно и не е на градина, ще повярвам вече, че от самолети нарочно хвърлят вируси, каквито теории има Но миналата година наистина си мислех, че градината е вълшебна по отношение на боледуването, защото за година и половина действително не се разболя нито веднъж! До тази Нова година.

И аз да се включа с нашия опит:
Бях твърдо решена, че до 3 години няма да го давам в детско заведение именно заради непрекъснатото боледуваме. 2-3 месеца преди да ми изтече майчинството наехме детегледачка. Обаче попаднахме на такава, че след нея дори и не посмях да потърся друга и набързо минахме на варианта детска градина. Страшно се притесявах как ще се адпитира детето ми, т.к. не се беше отдляло нито за ден от мен (нямаме баби и дядовци, които да го гледат). Бях се приготвила за страшни драми. Обаче не!   Беше плакал първият ден за 5 мин. докато го приспят на обед и това е цялата драма при нас. Ходи с огромно желание, сутрин като види градината се радва, вечер баща му едва го измъква от градината, че дори понякога реве и като си търгва.
Много съм съгласна с това, че е много по-лесно за детето да се адаптира, когато получава индивидулано внимание и грижи в началото.   В нашата детска градина имат практиката в първите дни на престя на децата едина от възпитателките да е неотлъчно до тях и да им отделя внимание.
За виждам само позитиви от това, че го пуснах на градина на 2 години. Още след първата седмица знаеше няколко думички на английски; вече брои до 6, много по-общителен и отворен е към хората.
Но наистина всичко си зависи от детето. Позмавам деца, които не са демонстрирали силна привързаност към майките си, а много трудно се адаптираха в градината. А ето - моят син, с който бяхме като скачени съдове две години, ходи без проблеми.  

Пуснах детето на частна ясла на 1г. и 6м. Адаптира се бързо, не е плакала повече от седмица, и то за няколко минути сутрин. Вземеше ли я каката вътре, за минута - две се успокояваше. Но пък персонала беше на ниво - много обгрижваха децата. Боледуваше, но не толкова често. За 9 месеца е боледувала 3 пъти, само единия с антибиотик, другите два - стандартната кашлица със сополи. От септември не е в тази ясла, но лично на мен страшно много ми липсва, бях много много доволна.

В момента е в държавна и разбираемо не ги обгрижват децата както в частната. Пак се адаптира бързо - плака точно 3 дни и само сутрин при оставянето (поне учителките така казват).

Много  мерси на всички за отговорите. Първите ме накараха да се замисля, а последните ме поуспокоиха...Аз също имам усещането, че яслата е добър вариант за нас, неслучайно избрах частна, макар и да имаме шанс за прием в някои квартални. Но друго си е да са под 10 деца и да си виждал лично хората, които ще го гледат и да си ги харесал...

При много мои познати вариант детегледачка работи отлично, но аз така и не намерих (не че много съм търсила) и имам някакво вътрешно недоволство от мисълта. Достатъчно индивидуално внимание получава малчо от нас, бабите, дядо си, че и още един човек да му причисля без контакт с деца...не ми се вижда оптималното.
дали е готов е ясно, че не може да се каже преди да е започнал. Идеята ми беше, че изведнъж забелязах напредък в развитието му и ако трябва да кажа преломен момент, за него беше 1г8м. Което не значи, че няма да плаче и да имаме проблеми, просто допреди месец беше немислимо, сега не толкова.Искрено се надявам до 2г да не се влоши отново )

За болестите не знам, дано не изпатим много. Приела съм, че ще има настинки и вируси, но ме е страх да не стане нещо по-сериозно...Няма как да преценя отсега, доколкото разбирам. Дано имаме късмет.