. Знаеш ли защо? Сетих се за следната случка: Баща ми бил в първо отделение- 1932 година. Срещнал даскала баба ми и ѝ се оплакал, че момчето не слуша. Баба ми го хванала здраво за гушата, вдигнала го във въздуха и го тръшнала на земята. Скочил учителят да защитава ученикът си: Недей така госпожа Цвета ( действието се развива в едно Пернишко село), а баба му казала: Даскале, ти сега да траеш. Какво е требвАло, ти си го казАл. Я така знаем да възпитавам. ВЕрвай, повече нема да се оплакваш. И така баба ми е възпитавала тримата си сина. НЕма тактично, нЕма внимателно, нЕма по 100 пъти разговори. Веднаж, силово и до там...Това обаче е друг филм.
Но и учителите са доста ограничени с методите си за въздействие върху калпазаните. Едно време беше друго. Учениците уважаваха учителите си, родителите също уважаваха учителите на децата си /мразя думата респект, защото не е българска/. Сега е 




.Ох знам,че не е смешно,но какво да направя палаво си ми е детето и Фло да ти кажа и този начин който ти казваш съм пробвала,но ефекта от всичко е временен,но да е жив и здрав другото всичко ще мине и замине.А да се похваля моя зъбобол мина и засега ходенете на зъболекар се отлага до следващия път който се надявам да не е скоро
Е ако ходя до София бих отскочила до един зъболекар
Аз докато напиша и ме изпревариха и сега е време да разнообразяваме експериментирайки




:
И по-малко от това
, че нали било вредно 
Препоръчани теми