Първи клас - тема 6

Извинявайте, ама подхода е неправилен според мен. То е явно, че не е красиво, но определено се е постарало детето. Защо с негативизъм? Две хубави думи биха имали изключителен ефект....

Аз мисля, че думата "грозно" изобщо не трябва да присъства под текста на първолак. Има други думи, с които може да се изкаже забележката.

И нашият празник на буквите е днес.

По този повод, преди два-три дни класната ми съобщи, че дъщеря ми не проявявала никаква инициатива, и докато други деца се натискали да учат по 3-4 стихчета за празника, моята не искала нищо, освен двете, които вече има. В заключение отбеляза "Тя е доста странна" и замина.   Не успях да я питам какво има предвид, защото се стъписах.

На родителската среща преди време, на всеослушание обяви, че дъщеря ми пише "изключително грозно," сега пък и странна й била. Като позитив отбелязвам обаче, че в тетрадката й няма забележки за краснописа и ако нещата са написани вярно, детето получава шестица или усмивка.

Светлица, и моята дъщеря е същата. Няма потребност да се изявява. За първия учебен ден госпожата и предложи да каже стихотворение, но тя оказа. После като тръгна на училище, госпожата каза че не вдигала ръка и не била активна в час. Според мен това е характер. Има деца които си "умират"" да се изявяват, моето не е от тях. Приела съм я такава каквато е и нямам намерение да и създавам комплекси за това че не е като другите /или като мен/.

О, разбира се! Далеч съм от мисълта да се тормозя, че детето ми било такова или друго според някого. Но лично за мен буди недоумение как опитен учител с добра репутация лепи етикети на децата за неща, които са съвсем нормални.

Спокойно момичета, моите два броя "не са като другите", синът ми в 5 клас дори получи от една учителка прозвището "скатавка", защото не вдигал ръка и не участвал в час. Но той си е такъв, дори и да знае всичко което пита госпожата няма да вдигне ръка, отговаря само, ако е лично запитан. Катерина пък е още по-тежък случай, тя дори и да е лично запитана пак може да реши да не отговаря, за да не сбърка случайно   Изобщо при нея самочувствието е под граничния минимум благодарение на "конструктивните критики", които явно са масова практика, че и дори харесвани от родители /шок за мен, но факт, и тук чета, че не било лошо това, че пишело нещо критично под текста   /
Най-стимулиращо действа на моите деца, когато им се изтъква само това, с което са се справили добре. Пример за това ми е обучението им в Британика. Там се подчертава това,което е станало красиво, с което са се справили. Винаги се намира нещо, което да се подчертае, като чудесно свършено. И пак ще дам за пример петокласника - ако щете вярвайте,но той по английски /и сега това го пренесе и по испански/ пише страхотно красиво и четливо. А по български е ужас някакъв, огромни букви, разкривени, Ш, И, М, Г, особено ако са в редичка са някаква вълнообразна линия, сам не си разчита   А колко "конструктивни критики" е отнасял в тетрадките до 4 клас  

Вчера се вбесих за пореден път на домашното по математика. Две задачи с редички с кръгчета "навързани" сметки 13-5=???? + 4 = ???? - 3 = ???? +6 = ???. Първата сметка грешна, оттам следващите верни, но с грешна първа реално не са отговорите, които е трябвало да получи. И така и двете /неведнъж съм казвала, че математиката е сериозно предизвикателство за моето дете/. Госпожата чинно поправила всички отговори по редичката, подписала се и - готово, свършила си работата, проверила домашното. Добре, кой има ползва от това! Предпочитам да го остави грешно. Или да поправи първото и да я прати да си ги решава отново нататък. В резултат - цялата страница е червена, писала с някакъв тънкописец, с едни едри цифри, то се отпечатало през 3 страници - на мен ми стана лошо като го погледнах.

Здравейте!
И аз имам първокласник, пък някак съм я пропуснала тази тема - много досада щях да спестя на фейсбук приятелите си, ако знаех, че мога тука да рева и да и се оплаквам от безумното българско образование и да храня учителки 

Според мен красотата на написаното е абсолютно незначителна. Четливостта обаче е много важна, макар, че децата са само в 1ви клас и тепърва ръката им свиква с извивките. Според мен тия госпожи трябва да го знаят това нещо. Хубаво е да се наблюдава по-нататък през годините и ако има нужда да се упражнява по-четливо писане, че инак наистина е кофти - имам една колежка в университета -най-ученолюбивата студентка, но писанията й са мистерия за всички - и колеги и преподаватели. Големи критики отнася горката, макар, че тя самата всичко си разчита..и за това я карат след изпит да си прочита написаното. та е да добре да се внимава все пак да не стават чак така децата..

Моят син също пише грозничко, че на всичкото отгоре и супер бавно - не може иначе детето, левичар е и се налага да си вдига ръката след всяка буква, за да види до къде е стигнал...учителката все ми мрънка, колко бил зле по писане, но аз прекрасно знам, че с времето ще се "намести" и ще си намери чалъм..


 Това е най-добрия метод, особено за по-малки деца..но докато стигне до закостенелите мозъци, че и да се внедри, смятай...отдавна ще сме абитуриенти..
Даже не знаят как да похвалят децата..наща беше написала под една домашна "Доволна съм" - много се ядосах - все едно детето ми учи и се старае, за да я прави нея доволна и това е крайната цел - как ще се почувства тя! Каква похвала е това? Да беше написала "Много добре" или нещо такова, което да накара него да се почувства по-доволен от себе си...

Моите май са попаднали на читава класна, вече им надуши местенцата за почесване.

Щерката е подкарала напоследък докторския почерк, рецензиите са "всичко е вярно, но се постарай да пишеш по-красиво, както ти можеш". При нея магическият ключ е "красиво" - това "четливо", "ясно" и т.н. не важат - щом тя си го разчита, значи става, особено като гледа как пише сестра й и какви ги проверява майка й.  Обаче в името на красотата е готова да прави жертви.

Племенникът пише много старателно, но бавно и допуска доста грешки. При него старанието и ясния почерк винаги се отбелязват, със забележка да внимава повече за думите.

Нашата госпожа вече втора седмица поред не дава домашни за събота и неделя . Не го одобрявам това . После върви и карай ученика да се упражнява, като госпожата го е освободила от това му задължение.

Ние никога нямаме домашни за събота и неделя. В петък следобяд пишат нещо, но за работа в къщи нямаме задачи.
gargamela, харесаха ми реценциите на вашата госпожа. Нашите са подобни - "Знам, че можеш по-красиво!", "Постарай се повече, можеш!" и т.н. Познавайки моето дете една по-остра рецензия примерно "Грозно е!" няма да я разстрои въобще, но няма да има ефект. При нея работи рецензията под форма на предизвикателство 
 

Големият вече трета поредна година получава забележки от рода на "Вярно, но грозно". Е и, какво от това? Ни на йога не се е впечатлил ни от писаниците на класната, ни от моето мърморене. Иначе аргументите му са железни: " Учителите да не би да пишат красиво и четливо? Защо тогава се карат на мен?" В интерес на истината, в първи клас му беше трудно да разчита ръкописен почерк на възрастен, съответно не разчиташе добре какво е написала класната, така че имаше основания да недоволства. А той никога не е бил от тези, които смятат, че щом нещо е казано от учител, то задължително е абсолютната истина и трябва безусловно да се изпълнява.

Всяка вечер по нощите ви чета, момичета, и да ви призная, ние сме уцелили госпожата. Синът ми пише доста неподредено, буквичките ту са ситни, ту са едри, да не говорим, че думите така са залепени, че понякога все едно са едно. Най-лошата ни "оценка" е "Препиши", защото има много грешки, или само подпис. А по математика е Браво до Браво. За старание - старае се. Дори след домашното, ако има време рисува по темата. Също плюс на госпожата ни е, че след взимането на последните букви Щ, Ю и Я и като взеха и ьо и ЙО, явно им беше голямо мазало на децата, та направи и един обстоен преговор с тези букви. с неколцина деца, знам, че работи и допълнително, индивидуално. Основното, което се изисква от нас родителите, е да се чете. Всеки път го повтаря, още от началото на годината. Ние направихме нашия празник на буквите - страхотно представление. Алекс беше доктор на книгите и раздаде рецепти с десетте молби на книгата, които бяхме направили на брошурка. Родителите много активно участвахме в подготовката на празника - подготвихме коронки, закупихме книжка за подарък, ние направихме и меденки-буквички. Имаше и почерпка, която децата хапваха 3 дни. И за двете учителки носехме цветя, а някои родители уважиха и Директорката, която беше гост на празника. Голяма емоция е - а сега разменяме снимки и албуми във ФБ групата ни.

Вашите учители организират ли зелено училище? Нашето ще бъде в Чепеларе от 11 до 14 април, но Алекс не иска да ходи защото е с пренощуване. Имахме екскурзия до Щраусовата ферма и крепостта Траянови врата - всички деца бяха много впечатлени.

Междудругото книжката ни е разказите на Емилиян Станев за Бързоходко и Повлекана - кратки, леки и доста интересни - вече прочетохме първите две.

Моята първокласничка не ходи на занималня ! Затова ми е странно. А децата които ходят на занималня идея си нямам какво правят в петък ?!

Снощи празника беше чудесен ! Много се бяха постарали с програмата и децата и госпожите!

Петък е ден, като всеки друг. Имат си занимания, учебни и свободни.

В петък обикновено имат домашна само по математика, защото по БЕЛ имат ЗИП, а за него нещата стоят в училище. Като обем си е стандартна домашна, като всеки друг ден. В занималнята правят допълнително диктовки и решават задачи, а от началото на втория срок всеки си носи книга, от която чете на госпожата по малко. Който няма книга - избира от наличните в занималнята списания /занесохме в края на есента разни стари броеве на "Мечо Пух", "Дъмбо", "Принцеса" и т.н., преди оцветяваха, сега вече четат разказчетата/.