С деца на обществени места. Мисия /НЕ/ възможна ли е?

Много просто - получава обещаното, но само ако се държи добре. Обещала съм сладкарница, значи отиваме, не може да седи мирно - тръгваме си. Или по-банална и ежедневна случка - детето е поискало айрян, ама го иска сега и веднага и не е склонно да изчака докато си свърша започнатото - ами няма айрян! И няма да има през целия ден, за де научи. Е, научи се. А, и да не ми припомня през 5 минути, защото резултатът е същият като при тръшкането - не получава, каквото иска и няма право на обжалване.

Ти как оцени кои са адекватните - няколко пъти се каза, че колкото и да не ви се вярва на някои, е възможно децата да се научат на търпение, не става веднага, но тенденцията на опитване е важна и работи. И мен лично ме подразни фактът, че ти непрекъснато се опитваш да си оправдаваш детето, даже и други се опитаха - какви къдрици имало, как можело да му се сърдят хората   което за мен прозвуча малко като че ако беше по-неугледно - дразненето на околните е простено  
Повярвайте, че има хора /да, майки при това  /, които считат, че не са излезли на кафе/ресторант, за да се умиляват и да ви съчувстват при гледката на тръшкаща се красавица.
Даже се учудвам, че персони, които в други теми така дъвчат и плюят, тук изкарват автораката и принцесата ангели небесни   Айде, Касита я разбирам - все пак в ДГ работи, не й отива да каже, че не понася мрънкане, ама аз си оставам скептична дали това е точно така. А и не е моя работа всъщност - всеки си има своите усещания за норми на поведение, но точно това на въпросното дете /а ако излезем от частния случай - и на други подобни/ не покрива моите и си го казвам. Защо очаквате всички, които пишат в "мамешки" форум да толерират детски лиготии? И тук детето няма вина, имат родителите  
Плачещи бебета като съседчето, споменато по-назад, нямат място в обсъжданата ситуация - ето това вече приемам за нормално, няма как да е иначе, физиология е, всички сме минали оттам....

Ще си позволя да се включа и аз, защото моето дете в момента е на 2 години и 3 месеца - възраст в която настъпва бебешкия пубертет, мрънкане, рев и тръшкане. Съгласна съм, че е типично за децата на тази възраст и че е период, но не съм съгласна че ние родителите трябва просто да изчакаме да премине и да очакваме то само да се научи, защото в един момент когато премине този период то ще е свикнало че с това си поведение получава онова, което иска и ще продължи да действа по същия начин. Всяко типично за възрастта поведение си има граници и тези граници ги определяме ние, а възрастните които не намират начин да се справят с това поведение винаги използват израза "ами дете е". Не упреквам никой в нищо, всеки сам си преценява как да си възпитава детето, но според мен трябва да има някакви рамки, в които да се простират децата. Много често на мен самата ми е трудно и търся начини да се справя, допитвам се до хора за различни варианти, пробвам различни неща и виждам кое действа при моето дете и кое не. 2-годишните нямат представа за време и израза "след малко" не върши работа, но израза "ще направим това ......." е друго нещо, то ще знае, че докато обиколите сладкараницата, или изпеете/изслушате дадена песничка тортата му ще дойде. Не бива на всеки рев и на всяка прищявка да му се угажда само и само да не се разстройва, какво ако си пореве малко, да си реве и като не му се угоди, ще знае че следващия път няма да му свърши работа.
Наскоро имахме една случка - бяхме на разходка с малчугана и му бях обещала на връщане да влезнем в Била, защото искаше царевичка. Само, че в Била от известно време са оставили 2-3 колички, на които предната им част е под формата на кола, но не са като старите им, а някакви нови които са супер дълги и неудобни за управление, веднъж го возих в такава и си беше истински тормоз. Докато аз се опитах да изкарам една от обикновените колички, за да го сложа в нея той побърза да влезне при другите колички. Казах му, че няма да се вози в нея и ако иска да влезнем и да купим царевичка ще се вози в обикновена количка, последва рев и мрънкане, пак повтаряне на условието няколко пъти и право да избира - да си тръгнем без царевица или да вземем, но ако се качи в обикновена количка. Накрая върнах количката, казах му че си тръгваме и си тръгнахме, не му угодих, рева през половината път, но следващия път не се тръшкаше за количката. После се успокои и му обясних пак, защо не сме влезнали и не сме купили от там царевичката, купихме я от кварталното магазинче, с предварителната уговорка че влизаме само за това и не трябва да пипа нищо. Много е трудно и трябва да се повтаря по 100 пъти едно и също нещо, не винаги имам търпението да го правя, но се старая и знае че като кажа нещо наистина ще го направя. Лишаваме го от любими за него неща, за да се научи че действията имат последствия.
Трудно е детето да стои дълго време в къщи - полудяваме и аз и той, но вече избягвам да правим неща и да ходя на места с него, където вместо да изкараме добре е било супер изнервящо. Любимо ни е, като вземем нещо за хапване да седнем на една пейка (когато е хубаво времето) и да си хапнем пица, торта, каквото и да е.
Всичко пиша с цел не да упрекна, а да помогна, ако някой прецени, че ще му е полезно. Не се имам за добра майка, грешки допускаме и малки и големи, аз също се уча от другите родители. Уча се на нещата, които смятам, че е добре да приложа с моето дете, уча се и на нещата, които на са приемливи за мен и се старая да не ги правя с моето дете.

Никога не съм виждала "бебешки пубертет", нито с първото, нито с второто дете. Изглежда моите не са го карали, но пък виждам и 8-годишни, на които не им е минал бебешкият пубертет. Явно причината е в родителството, а не в децата.

Всъщност, децата трябва да се учат на търпение. Започва се с малките неща, примерно с айряна на Янечек.
Обаче се почва от рано, за да може по някое време на детето да му уври главата. Може да не са крайни мерките като няма да го получи днес, но поне може да се обяснява, понякога и да се поскарваш на детето. А ако вече е супер нетърпимо, то може и някое наказание да отнесе.
Моето се научи да не се тръшка и реве за нещата, ами да ме омайва с думи. Започва отдалече да обяснява какво иска, а ако кажа НЕ, се пробва по друг начин да си го поиска. Научи се и да изчаква, даже го пробутва в омайването ми - "Мамо, като си изпиеш кафето, искаш ли да си поиграем?"
Но тези неща не ги умееше като беше на 2 години.

Пубертет не знам дали има, децата се тръшкат, защото не познават света на около. Не знаят много неща, примерно, че не всяко нещо е за тях (стоката в магазина, храната по масите в заведенията, чуждите играчки по площадката и т.н.), че не може да търчиш по улицата, че мама, тати, баба и т.н. не са факири да направят нещата на секундата. Две годишните не могат и още хубаво да говорят, за да обяснят какво точно искат. И като детето не може да обясни или не знае нещо, а някой му е накривил шапката, то започва да се тръшка. Всичко зависи как ще реагират родителите му.
За това някои казват - тежък бебешки пубертет, а други казват - ами при нас нямаше такова нещо.

Да, абсолютно права си. ОБАЧЕ аз пък не съм длъжна да харесвам малкото изчадие което врещи и се търкаля по пода. И ни най-малко не съм длъжна да търпя. НЕ съм толерантна. Никак.

  Спомням си че моето рева жестоко веднъж, беше съвсем нечленоразделно още, защото като му подавах бисквитата я разчупих на две чести и то ви да я залепя.
  Не знам дали е било бебешки пубертет, по скоро си беше бебешка работа.

 

geni_stil, аз пък съм на принципа, че едно нещо като е разрешено веднъж е разрешено завинаги. Т.е. първия път като съм го возила на тази количка, ще трябва и друг път да направя компромис със себе си и пак да го возя. При мен няма такъв вариант това може, ама само днес, а това може когато на мен ми скимне. Или може завинаги или не може никога.

Янечек, за да се научи едно дете да чака, почти винаги минава през периода на рев. Най-малкото докато свикнат каква е поредицата от действия, за да получат дадено нещо.

Моята, като тръгна на ясла си имаше сутришна програма, която включваше рев още на улицата, която стига до яслата. Една сутрин забрави да реве. Като стигнахме до яслата се обърна и каза - днес не съм плакала, днес яслата не работи. Дотолкова можа да навърже последователността от събития. Т.е. сутрин ставам-тръгваме с колата-плача-ясла, или сутрин ставам-тръгваме с колата-забавно е-няма ясла. На 2 години и половина толкова им е разбирането.

Добре, сладкарница е едно, да приемем, че там няма кой знае какви последици да има, голяма работа, че е скапала настроението на няколко кисели лелки. Но то се чака и на други места - например пред приемния кабинет в болницата. Може и повече от 30 минути да се чака, може и един час. Тогава какво правим ако всички принцеси и принцове започнат да проявяват нетърпение? А лекарят в кабинета все пак е на работа цял ден и е редно да му се пази тишина.

Избираме си лекарка, която дава часове или ходим по време когато няма много хора.

Травматологията в "Пирогов" няма прием с часове, хората си чупят крайниците по всяко време.

geni_stil, това е едно от най-адекватните мнения, които прочетох тук 

Tова е типичен пример за условен рефлекс и е напълно възможно да използваш това в посока да създадеш положителна нагласа у детето и тръгвайки за градина/ясла да не отива с отвращение, а с радост. Все може да се измисли нещо като поощрение или обяснение защо е полезно да се ходи там, песнички, игри, ала-бала....
Т.е. както се е научило да свързва рев с градина, така също може да се научи да я свързва и с нещо хубаво  

Това е вече извънредна ситуация. Там може да реват децата, защото ги боли или защото са се шашнали от непознатото място.
Мислих, че говориш за ЛЛ.

Най-общо казано никой не е длъжен да се съобразява с никого, така излиза от темата. Обаче се налага, защото живеем в социум. Моралните връзки между хората предполагат и търпение към отсрещната страна. Знам ли, може вече да не е модерно да се понасяме едни други.

Интересно е, че караме двегодишното да се научи на търпение, за да не дразни тридесет и две годишното. И не защото за малкото е по-добре да бъде спокойно обаче, други са мотивите. И същото това двегодишно, тридесетина години по-късно се превръща в невротизиран възрастен, който не може да изтърпи неколкоминутното хленчене на бебе. Странна работа. Нелогична по-точно.

Да си вечно нащрек дали не пречите на околните ти и домашните ти, по-скоро води до отклонения в поведението.