С деца на обществени места. Мисия /НЕ/ възможна ли е?

  • 31 317
  • 624
# 315
  Ти пък къкво се оправдаваш, вече смешно става - било болно, но не било болно, тортата била здравословна. Нито е толкова странно дете да се заведе в сладкарница, нито да му се купи торта, нито пък че е промрънкало докато дойде. Въобще, толкова тривиална ситуация че няма накъде, чудно е още какви изводи и прогнози ще изцедите от тая банална случка. Laughing
Виж целия пост
# 316
И фаловете стават, защото родителите са много късопаметни и забравят, че днешните им кротки 10-на годишни са бивши двегодишни сополанковци, които не знаят какво са "почакай пет минути" и "имай търпение".
Ето, тук, в темата, има бременна, която мисли само и единствено за себе си и нероденото си бебе, което, бас ловя, две  години и половина по-късно от днешната дата ще има "бистри сополи" и "остатъчна кашлица". Просто колелото се върти.
Не си права, на мен малкия ми е на 4ри и половина, времето когато не разбираше от дума ми е съвсем прясно. Че той тъкмо излезе от този период. И пак смятам, че има норми на поведение на обществено място. Като направи сцена го хващам и прибирам в колата - лична територия, не да прави представление на цялото заведение.
Виж целия пост
# 317
Трещи, ти как би постъпила с внучка си, ако решиш да я заведеш на сладкарница и тя реагира по този начин? Говоря за тази възраст около 2, 2 и половина?

Не знам. Не ми се е случвало. Мисля, че на тази възраст може да разбере, като му говориш. Случвало ми се е, като беше бебе, опитах се да пия кафе с приятелка. Докато донесат кафето, тя се изнерви- внучката, не приятелката, и си тръгнахме. Но бабите сме друго.
Виж целия пост
# 318
Да, и аз съм си тръгвала, когато съм сядала аз да пия кафе и детето се изнерви. Това е нормална реакция. Обаче как следва да реагираш, като си обещал нещо на детето, а то няма нужното търпение да го изчака. Ако си тръгнете, по-лошо, ако останете пак лошо, но в по-малка степен. Първия път е най-зле, после почват малко по малко да разбират как се случват нещата и се научават да чакат. На 2 години не разбират чак толкова много, нямат необходимите думи и умения да изрязат, това, което чувстват и най-нормалното е да реват.

И дете, което е изпаднало в някаква такава ситуация грам не чува какво му се говори  Peace
Виж целия пост
# 319
Да се ходи с деца на обществени места изобщо не е мисия невъзможна,ако са добре възпитани.
Да,деца са,нормално е някое дете да помрънка за торта.Но не е нормално да пищи и да се търкаля по пода.Ако го направи би трябвало да бъде изведено навън да се успокои.
С дъщеря ми нямаме проблем да отидем в заведение.Обикновено първо отиваме на разходка,после като огладнее сядаме да хапнем .Детето знае,че в ресторант не се бяга,ние сме там за да се храним.
Естествено обръщаме и внимание,говорим си и не оставаме повече от 1-2 часа.Съобразяваме се с режима и с нуждите на детето.Не бих допуснала да спи на стола в ресторанта.
Ако иска да бяга,отиваме в заведение с детски кът.Или в Морската градина.Там се срещам и с приятелките си.
В мола и по улиците също не позволявам да бяга пред мен.Мисля,че това не е безопасно.Научих я да се хваща за ръка.В магазина също върви до мен и заедно избираме продуктите.
Нищо особено.За мен това са елементарни правила , които всяко едно дете рано или късно научава.Не живеем гората....







Виж целия пост
# 320
Кога сте имали деца  Shocked Shocked Shocked, че твърдите, че не е нормално 2 годишни да са нетърпеливи и да имат тантруми. Явно не сте злопаметни  Shockedли сте големи късметлийки верно....е не всички са, съвсем нормално поведение си е. И хич не е никаква заслуга, че сте го имали, нямали или преодоляли. Това е процес на развитие на нервната система и може би колкото по-бързо го приемете, толкова по-малко ще ви е непоностимостта към майките с малки деца и самите деца,

Не си го "научила", съвсем си е негова заслугата, пораснал е и е придобил умението търпение и разбиране на това, че някои неща въпреки неговите желания се случват по бавно и по различен начин. ooooh!
Т.е. тантрумите са естествен процес от развитието на нервната система? Странно, и двете ми деца са пропуснали този процес в развитието си. Можеш да се самоуспокояваш колкото пожелаеш, че не съм ги научила, а заслугата е тяхна. Така да бъде. На мен ми е достатъчно, че децата ми са били спокойни, не са се чувствали нещастни докато се тръшкат, не са късали моите и на околните нерви.
Виж целия пост
# 321
Какво е тантруми?
Виж целия пост
# 322
Гневни изблици. Детето започва да пищи, да хвърля предмети, да се хвърля на земята с писъци. Дете с екстри.
Виж целия пост
# 323
  И аз не знам какво е това тантруми.

 Честно казано, въобще не помня дали детето ми е ревало на две в сладкарница, сигурно е ревало. Спомням си, че джобовете ми бяха пълни с разни работи да го залисвам и общо взето не сме имали проблеми.
 Също върши работа и да го поразсъблечеш, обикновено  вият като почнат да прегряват.

  А, гневни изблици било. Че как, имало е, разбира се. Разгонваше фамилията на баба си като дойде да го гледа, като почне да се търкаля под радиатора.
Виж целия пост
# 324
 И аз не знам какво е това тантруми.

 Честно казано, въобще не помня дали детето ми е ревало на две в сладкарница, сигурно е ревало. Спомням си, че джобовете ми бяха пълни с разни работи да го залисвам и общо взето не сме имали проблеми.
 Също върши работа и да го поръзсъблечеш, обикновено  вият като почнат да прегряват.

Аз съм била такова дете. Баба ми имаше ритуал по събличането. Задължително събличането преминаваше в обяснения как големите възпитани деца си сгъват и подреждат дрехите и обувките. Показваше ми как се сгъва, после разгъваше и даваше на мен  Laughing Абсолютна будала съм била.
Виж целия пост
# 325
Янтра, като родител на три деца вероятно си приела и факта, че няма единен тип родителско поведение.
Ако твоята първа мисъл в подобна ситуация е "Трябва да изведа детето, защото поведението му е дразнещо и за мен, и за околните", то има други, които си казват "Дете е, нормално е това, което прави, ще седим в сладкарницата, докато му мине трантрумът, другите ще търпят, трябва да са толерантни към децата", или пък изобщо не се и сещат за другите.  Grinning
Виж целия пост
# 326
... има други, които си казват "Дете е, нормално е това, което прави, ще седим в сладкарницата, докато му мине трантрумът, другите ще търпят, трябва да са толерантни към децата", или пък изобщо не се и сещат за другите.  Grinning
И тези другите получават съответното отношение от околните, от което са много неприятно изненадани и наранени.
Виж целия пост
# 327
Аз трудно се впечатлявам от тантрумите на чуждите деца. Но ако положението не се овладее, става страшно. Аз можех да цивря с часове до пълно изтощение, докато не си получа своето. Но има глави да патят. Мен баба ми ме превъзпита с много такт и търпение. За щастие моето не прилича на мен в това отношение.  
Виж целия пост
# 328
Да, и аз съм си тръгвала, когато съм сядала аз да пия кафе и детето се изнерви. Това е нормална реакция. Обаче как следва да реагираш, като си обещал нещо на детето, а то няма нужното търпение да го изчака. Ако си тръгнете, по-лошо, ако останете пак лошо, но в по-малка степен. Първия път е най-зле, после почват малко по малко да разбират как се случват нещата и се научават да чакат. На 2 години не разбират чак толкова много, нямат необходимите думи и умения да изрязат, това, което чувстват и най-нормалното е да реват.

И дете, което е изпаднало в някаква такава ситуация грам не чува какво му се говори  Peace

Аз просто й говоря бавно и напоително - ето сега каката приговтя тортата, сега ще я донесе, я виж и гълъбчето чака тортата и т.н.
Виж целия пост
# 329
А, баш! Също като моята баба  Laughing Ич не ме оставяше да стигна до тръшкането.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия