С деца на обществени места. Мисия /НЕ/ възможна ли е?

Не ме разбирайте погрешно-и ние се организираме както можем,но не винаги със две или повече деца е възможно.Да не мислите,че ми е много приятно да усмирявам изтерясало дете,вместо да си пазарувам или пътувам спокойно..Не ми е комфортно-нито на мен,нито на детето,нито на околните..но това са нормални неща..До една определена възраст е така..Няма как да го държа като затворник в къщи-независимо от сезона,да не ходим никъде и да не пътуваме-за да не пречим на околните.

Научаването кое е приемливо поведение на дадено място не става ли точно с посещаване на различни обществени места? Детето няма как само да се сети ако не е ходило и виждало какво правят хората в ресторант, сладкарница, кино и т.н. Родителят обаче трябва да е наясно докъде е стигнал с тази част от възпитанието и какво може да се очаква.
Всички "вилнеещи" деца в обкръжението ми вървят в комплект с майки, които повтарят като мантра "Ама то е дете" и се умиляват колко са им оправни и контактни отрочетата, които просят храна от други маси, "заплюват" си аниматори сред останалите посетители на заведението или просто го обръщат на джунгла.

Има такива безхаберни родители. Така е. И някои от тях имат кротки деца, колкото и странно да ви се струва.
Но не всички "пакостници" имат безхаберни родители. Аз лично съм свидетел колко големи усилия полага зълва ми с единия ми племенник.  Има резултат вече, след толкова години, но само предполагам колко трудно й е било през това време да я обвиняват за поведението на детето й жени, които не са положили и половината усилия във възпитанието на своите деца.
Може да има изключения, но сред моите приятелки и познати няма такава, която да се умилява от тръшкането на собственото си дете. Напротив, винаги са се притеснявали, ако децата им започнат да тичат или да говорят силно, или да се тръшкат. И са се опитвали да се справят със ситуацията.

Ето един линк за бебешкия пубертет и начини за справяне:
http://purvite7.bg/bebeshki-pubertet-kakvo-da-ochakvame-i-kak-da-se-spravim/

Аз също съм от майките, които не търпят определено поведение на децата на обществени места. Не е нормално според мен в едно заведение за хранене да се търчи непрекъснато, защото най-малкото се вдига прах. Може да не стои мирно на едно място, но не да тича в заведението, това се прави навън.
През пролетта на площадката пред нас моето дете си играеше с още няколко деца с около година по-големи от него. Естествено му беше интересно да прави нещата, които правят те. Само, че едно от децата крещеше, но не просто да вика в играта си на воля на вън, а беше като пищене - ужасно направо, моя син започна да го прави, на другото дете нямам право да правя забележки, не е моя работа, а и щом за родителите му не е проблем си е тяхна работа, но моето дете да прави така не можех да го приема. Пробвах доста неща и накрая се получи - дете на 1г. и 6-7 месеца, което уж не може да се контролира, си отваряше устата за да пищи, но си контролираше силата на гласа и го правеше толкова тихо, че почти не излизаше звук от устата му. Всеки си възпитава децата, както намери за добре и приема или не определено поведение.
Накрая във връзка с темата ще напиша, че не е мисия невъзможна - била съм на заведение с две приятелки и моя малчуган (тогава на година и 10 месеца) с една торба с играчки, както и ползване на телефона ми като средство за занимавка. Тогава реших да рискувам и се получи, дори аз бях учудена, защото не е от деца, които могат да стоят на едно място. Бих го повторила обаче само ако има още някой с мен и се редуваме да излизаме и занимаваме, защото се обезсмисля събирането ни с приятелите. Предпочитам да избирам места, където ще се чувстваме и двамата спокойни и удовлетворени. Аз обичам контактите с хората и дългото стоене в къщи ни изнервя, за това ходим на гости или си каним гости, ако е болен идват познати, които са без деца, ако е здрав събираме някъде децата, начини винаги има за социални контакти, но зависи колко сме отворени към всички възможности. Това обаче се отнася за местата за забавление. А за чакането пред разни кабинети и опашки видимо изнервя възрастните, а какво остава за малките лудетини, ами трудно е но се справяме някак, къде с рев, къде с отвличане на вниманието. При всички положения обаче има разлика дали едно дете реве по някаква причина - ясна или не, от това да пищи и да се тръшка, последното се старая да не го допускам, ако се случи го прекратявам по възможно най-бързия начин.

Става. Обаче има някакъв минимум, който трябва да е овладяло детето, за да има смисъл. Като например да може да изкара 20-ина мин. на едно място без да се изнерви. За да може в оставащите 20 да го забаламосваш с нещо и да вържеш нормален престой някъде. Моето това го умееше до 1.5 г. и след 3. Промеждутъкът ми е мъгла.

И аз така. И по строежи съм го водила детето и каска на 3 години съм му слагала. И в офиса са идвали и двете и са седяли по цял ден, защото работа не чака, а баби няма...
 По ресторанти си ходя с тях постоянно и то във всякакви. Никога не са ми правили забележка околните, като си е поплаквала. Веднъж само направиха забележка че говори високо едни клиенти с бебе и то защото бебето им било спяло... и ако го събудим щяло да ревне.
 

Румцайс, ако родителят прави все нещо за да успокои детето, никога не бих си и помислила да недоволствам, защото не му се получава на мига. Обратното е дразнещо, когато спокойствието на родителя е за сметка на околните.
Поне според моите наблюдения и опит с близки деца, в повечето случаи децата пищят и се тръшкат, за да им се обърне внимание.

А децата в офиса са най-гадното нещо, което може да се случи в офиса.
Там сме да работим, а не да се правим на аниматори.
Дете в офиса приемам за не повече от 5 минути.

Всеки път реагира различно, понякога има проблем в дадена ситуация, понякога- никакъв даже седя и се чудя брейй колко зряло реагира  и в следващият момент докато се обърна се разпищи в истерия , че иска на жълтата люлка, не на червената   Именно тая променливост е проблема. То ако беше само зло и врякащо отдавна щях да съм се отказала


Ходила съм в офиса с бебе на 2 месеца, молеха ми се по телефона, не можеха да се оправят с някакви макроси., Вързаха счетито да го гледа, аз да оправя таблицата 

И след 5-те минути какво става?
Нашият офис е търпелив от към посещения на деца. Може би, защото шефа ни не е българин, а колегите ми са достатъчно толерантни.

Иначе, моето вчера ме посети на работа за около час и малко и за първи път не снова из офиса. Стоя си мирно около мен и даже шептя. Пораства детето, пу-пу.

Това ясно, обаче има един особен вид възпитатели: карат се на детето, дърпат му ушите и го навикват, ако не слуша, но същото правят и с чужди хора, които само леко са го погледнали накриво или са направили забележчица. Малко трудно става това "бия те, за да не биеш", но късно се усещат. Ако ги питаш, те също възпитават.

Звезден^Прах, според мен ти много ги мислиш нещата. Нагласи се, че с малко дете няма да ти е лесно и няма да си толкова възмутена. Никой не говори за някакви екстреми- да не излизате и показвате; просто бъди готова и на критика, критика, критика. Майката цял живот е отговорна и виновна  
Питаш, какво сме правели... Наистина се замислих, че до известна възраст (може би четири) сме ходели само в някакви известни като детски кафенета, сладкарници и един ресторант с детска площадка. Намерих в интернет един детски център и посещавахме редовно "Детско кафе", където имаше много много деца и играчки, а майките можеше и малко да си побърбрим. Бяхме на гимнастика за майки с деца и по-късно на някакъв креативен танц (тук ходехме рядко). Освен детската площадка сме били в Техническия музей и Природонаучния (особено в дъждовен ден), Аквариум, Зоологическа, басейн, детско ателие със занимавки и "да строим с хиляда лего-части". Не може да няма около вас някакви такива инициативи, поразпитай. След четири е лесно, освен в ресторантите можете и на театър, концерт, кино..

  Безброй пъти съм си водила детето на работа. И други са си ги водили. При нас има възможност бюра, на което да си пише, компютри, на които да играе, колеги, които да се усмихват и да го закачат от време на време. Приятелски настроени към деца сме, защото имаме такива.

 Ха Гери, и мен баща ми ме е водил по строежи. Минен инженер беше.

Звезден прах, понеже ние споделяме нашия опит и какво за нас е приемливо или не с идеята всеки който чете тук да си направи извод за детето си и собствените си възгледи кое е приемливо или не по принцип, а не визирайки само твоето дете, но ти отново и отново ни насочваш в тази в посока. Няма как да ти кажем, ако не се познаваме лично, как да реагираш в такива ситуации, още повече че не винаги едно и също нещо работи. Начините ни за справяне, обаче зависи и от други неща - какви по принцип са ни взаимоотношенията в къщи - между възрастните, между възрастните и децата, възпитанието е съвкупност от действия и реакции и начин на живот. Децата са наше отражение, те се учат от нас и колкото и да са отделни личности и да имат собствено мнение по въпроса те се учат да правят нещата от нас възрастните и повтарят както добрите ни примери, така и нашите грешки. Важното е да успяваме да индикираме това и да се включим в действие. Сега забелязвам, че детето ми реагира към нас по начин по който аз реагирам към него в определени ситуации и се опитвам да се коригирам, за да престане и той, защото не ми харесва да прави тези неща. Това означава, че ако се погледна от страни и себе си не бих харесала.
Заради нейните променливи реакции, както ги наричаш аз мога да си помисли, че самата ти си непостоянна в реакциите си, но това е извод от прочетеното без да те познавам, ти си знаеш най-добре. Понякога, за да разберем децата си е добре първо да се огледаме в себе си. 

Не понасям пищящи и търкалящи се по земята деца. Изпитвам непоносимост към тях. Имам две деца, но нито едно от тях не си е позволило да ми прави подобни циркове. Според мен подобно поведение имат деца, които са свикнали да получават всичко, което поискат и знаят, че като попищят ще надделеят за пореден път. Може и да греша, но такива са ми наблюденията.

Така е. До време му викат характер, след това много бързо го квалифицират като лошо възпитание като мине периода на толерантността. За майката винаги ще си е самороден диамант.