С деца на обществени места. Мисия /НЕ/ възможна ли е?

  • 31 326
  • 624
# 480
Аз имам дете на 6 и половина години.Откакто се е родила основно аз съм човекът, който я гледа.Няма кой друг да ме замести.Таткото е на работа кажи-речи по цял ден, когато почива или има  повече време излизаме семейно или я гледа, за да изляза аз.
От малка ходи и по ресторанти, аз писах и в темата с "пинизите", нямаме проблем, защото още като малка се научи къде може да дивее / в детски център, кът .../ и къде трябва да стои на масата и да се храни без да притеснява другите клиенти.Като малка се е случвало да замрънка, реагирала съм веднага според случая.Винаги ходех с някакви играчки и занимавки.
Иначе поради факта, че нямаше на кого да разчитам, била е с мен на всякакви места, банки, учреждения или там каквото се налага да свърша.Но естествено основно сме навън на открито.
Колкото до толерантността - според мен тя трябва да е двупосочна.Както майката трябва да проявява разбиране към околните, когато детето нервничи прекалено и пречи, така и околните също трябва да се съобразят, че все пак става дума за дете, което също като тях има право, дори да посети ресторант или сладкарница.Естествено не може едната страна да бъде ощетена за сметка на другата, т.е. и самото дете няма как на такова място да се остави на самотек и да си прави каквото си иска.Просто истината и за двете страни е по средата.

За плажа - и аз не приемам много непознати малки деца да се присламчат.Ако са с родител, не ми е проблем, ама понякога родителя е далече, блее и аз не искам да нося отговорност за чуждото дете.Виж, ако не е много малко и се заиграят, даже ми е приятно.
Виж целия пост
# 481
И след 5-те минути какво става?
Нашият офис е търпелив от към посещения на деца. Може би, защото шефа ни не е българин, а колегите ми са достатъчно толерантни.
След 5-те минути ясно показвам, вербално или невербално, че ми се пречи на работата.
Ако детето стои мирно, не шава и не гъква, вероятно няма да ми пречи, но такива не съм виждала никога.
Обикновено този, който си води детето в офиса, очаква, че ще има кой да го занимава. А ако сам го занимава, то явно нищо не работи и дори неговото място не е там.
Виж целия пост
# 482
И след 5-те минути какво става?
Нашият офис е търпелив от към посещения на деца. Може би, защото шефа ни не е българин, а колегите ми са достатъчно толерантни.
След 5-те минути ясно показвам, вербално или невербално, че ми се пречи на работата.
И после какво?
Иначе мястото на децата не са в офиса, обаче понякога е неизбежно присъствието им.
Но пък в нашия офис колегите ми вдигат много често повече шум от едно дете.  Mr. Green
Виж целия пост
# 483
Аз и на колеги правя забележка, ако са шумни и ми пречат.
Не това е темата обаче.
Виж целия пост
# 484
Всеки път реагира различно, понякога има проблем в дадена ситуация, понякога- никакъв даже седя и се чудя брейй колко зряло реагира  и в следващият момент докато се обърна се разпищи в истерия , че иска на жълтата люлка, не на червената  smile3506 Именно тая променливост е проблема. То ако беше само зло и врякащо отдавна щях да съм се отказала

Ти как реагираш в тази ситуация? Обясняваш, че е свободна само едната, тръгвате без да се люлее или изритваш другото дете, за да получи желаната люлка?

Всичко зависи от това как реагира възрастния. Обикновено не ми пречат тръшкащи се деца. Имам висок праг на търпимост, само ми е жал за родителите им.


Била съм с две деца на работа, вярно в офиса съм сама, но пък идват хора, които трябва да обслужвам. Ми не съм имала фрапиращи ситуации.
Виж целия пост
# 485
Фризьорката ми- вече майка на 1 годишно дете, беше залепила табелка- С деца до тук! Върна се на работа и табелката все още виси. В такъв един случай бих се съобразила и се съобразявам, но не и на места на които се предполага да има деца или някой те е извикал с ясното съзнание, че ще пристигнеш с такова.

Табелката виси там , защото тя и маникюристката , работят с материали, които се изпаряват и не са ок за деца , това е и нейното съображение  Wink
Виж целия пост
# 486
Явно работата ти е тиха и спокойна.
Даже и сега до мен се обсъждат разни неща на висок глас. Ама такова е положението.

А, това с люлките е страшно. Моето преди плачеше за една люлка, а сега отива да гони децата от нея. ooooh! Няма оправия, ни с наказание, ни с прибиране.
Виж целия пост
# 487
Много мъдра фризьорка. Изпаренията от окислители, бои, лакове за коса са особено вредни за децата. Да не говорим за токове и горещи маши. Децата ги обожават.

А надписът в прав текст означава "платили сте за фризьорска услуга. не съм бавачка."
Виж целия пост
# 488
И след 5-те минути какво става?
Нашият офис е търпелив от към посещения на деца. Може би, защото шефа ни не е българин, а колегите ми са достатъчно толерантни.
След 5-те минути ясно показвам, вербално или невербално, че ми се пречи на работата.
Ако детето стои мирно, не шава и не гъква, вероятно няма да ми пречи, но такива не съм виждала никога.
Обикновено този, който си води детето в офиса, очаква, че ще има кой да го занимава. А ако сам го занимава, то явно нищо не работи и дори неговото място не е там.

Тук вече съм съгласна и аз - работим в "отворени пространства" и воденето на деца за повече от 1-2 часа е неприемливо  Peace

Понякога се налага на някои родители - намира се занимание - рисуване, таблет, компютър. Но малко са децата, които не губят търпение и понякога се стига до гледане на детски филмчета със звук, пеене, викане "мамо-мамо-мааааамоооооо-маааамооооооо", ходене от бюро на бюро с въпроси - виж това, виж онова, ти какво сега правиш и прочее.

Когато горното е инцидентно, ок. Но когато родител прекали с визитите - се прави директна забележка.

Лично аз правя забележки и на колеги, които са твърде шумни и чийто мобилни телефони - х на брой звънят шумно и пронизително с всякакви песньорки без надзор  Peace
Виж целия пост
# 489
При нас има деца, които идват често, стоят по половин или цял ден и си мируват. Но са вече в училищна възраст.  Не ми пречат децата, колегите също. Рядко някой по-разгорещен спор ме изкарва извън нерви и правя забележка.
Виж целия пост
# 490
И друго се замислих, ако го водя само на места които са съобразени с него, а не изискват то да се съобразява/но за това думи не помагат, просто трябва да го проумее и да го види, според мен/, дали няма да заприлича на Маугли като трябва все някога да посети подобно място, като сладкарница в която майка му не реже торти само за него.....и ще не ще, врещи не врещи, за да получи нещо, ще чака....newsm78

И това е в допълнение, не като оправдание към факта, че ми се иска да правим различни неща тримата заедно  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 491
Няма сладкарници, пригодени за малки деца ли?  Shocked
В кой град си? Иначе пак ти казвам, че много мислиш. На три се държи като на три, на шест- като на шест итн. Няма нужда чак от такива детайлни тренировки и обяснения. Винаги ще има неща, които прави или вижда за първи път. На всякакви възрасти.
Виж целия пост
# 492
И друго се замислих, ако го водя само на места които са съобразени с него, а не изискват то да се съобразява/но за това думи не помагат, просто трябва да го проумее и да го види, според мен/, дали няма да заприлича на Маугли като трябва все някога да посети подобно място, като сладкарница в която майка му не реже торти само за него.....и ще не ще, врещи не врещи, за да получи нещо, ще чака....newsm78

И това е в допълнение, не като оправдание към факта, че ми се иска да правим различни неща тримата заедно  Rolling Eyes
Скоро четох един виц. Ще перифразирам.
- Не ходи там. Ще имаш проблеми.
- Как? Аз да не ходя там?! Ами те точно мен чакат.

Извън шегата. Детето на тази възраст има други потребности. Ти го познаваш най-добре, дай му това, от което се нуждае.

Имате ли режим или всичко е оставено на предпочитанията на детето за момента?
Виж целия пост
# 493
Прахче, като се запролети можете да ходите на пикник сред природата, примерно из Странджа. Едно одеало на някоя полянка, сандвичи, топка за детето и така на припек сме изкарвали по цял ден. И на риболов сме ходили много - язовир, одеало, който иска риболува, който иска си играе с малките рибки за стръв, който иска се пече. Mr. Green Разгледай за равни екопътеки, с малко ходене и малко носене на конче след няколко месеца можете да си изкарате чуден ден.
Виж целия пост
# 494
Прахче, като се запролети можете да ходите на пикник сред природата, примерно из Странджа. Едно одеало на някоя полянка, сандвичи, топка за детето и така на припек сме изкарвали по цял ден.
Такива мухи са ме яли на пикник в Странджа...още ги помня. Малки, но пък хищни и по много...
Тръгнахме си след 15 минути с подскачаща походка. Разминахме се с едни други туристи, и те също ръкомахаха и подскачаха...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия