С деца на обществени места. Мисия /НЕ/ възможна ли е?

Публикувана: 2 фев. 2016, 11:20 ч.
Последно мнение: 5 фев. 2016, 13:07 ч.

31 328
624

S

Потребител

# 45 2 фев. 2016, 12:09 ч.

никой никъде не е длъжен да търпи изстъпленията на детето ми, независимо дали мен ме докарват до умиление или бяс.
още със сядането поръчваме за детето, за да дойде храната/напитката по-бързо.
винаги имам план б и в. план б включва носене на подходящи занимавки за детето, които могат да го задържат известно време на масата - книжки, малки играчки, вече и книжки за оцветяване и флумастри в мини формат. план в включва възможността да се изнеса бързо с детето от заведението (обикновено моля за сметката още с поръчката) или поне незабавно да мога да изляза с него навън, за да се успокои, ако повиши децибелите.
и колкото и да ми се иска, не се заседявам в заведение, когато съм с детето. мъчение е да заставиш малко дете да стои на едно място повече от 30-45 минути.
в заведение обикновено ходим след като съм осигурила на детето някакви активни занимания преди това, а не вместо тях. ако в резултат на тези занимания е гладно/жадно, самото то отива в заведението с идеята да хапне и пийне сок, така че когато сме на една вълна, обикновено нещата минават гладко.

Виж целия пост

Параход

Редовен потребител

# 46 2 фев. 2016, 12:10 ч.

Цитат на: Богиня! в вт, 02 фев 2016, 12:08

Ако не можете да възпитате потомците си

... не ги раждайте.
Не е ли по-добър завършек на това изречение? Публичните места са неизбежни рано или късно, иначе трябва да го затвориш като Наташа Кампуш.

Цитат на: sylviana в вт, 02 фев 2016, 12:09

мъчение е да заставиш малко дете да стои на едно място повече от 30-45 минути.

С кола, самолет, автобус не пътувате ли? Моето стои по 4-5-6 часа на едно място, че и вързано. Не виждам с какво ресторантът е по-различен, там даже може да се разходи.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 47 2 фев. 2016, 12:12 ч.

Цитат на: sylviana в вт, 02 фев 2016, 12:09

никой никъде не е длъжен да търпи изстъпленията на детето ми, независимо дали мен ме докарват до умиление или бяс.
още със сядането поръчваме за детето, за да дойде храната/напитката по-бързо.
винаги имам план б и в. план б включва носене на подходящи занимавки за детето, които могат да го задържат известно време на масата - книжки, малки играчки, вече и книжки за оцветяване и флумастри в мини формат. план в включва възможността да се изнеса бързо с детето от заведението (обикновено моля за сметката още с поръчката) или поне незабавно да мога да изляза с него навън, за да се успокои, ако повиши децибелите.
и колкото и да ми се иска, не се заседявам в заведение, когато съм с детето. мъчение е да заставиш малко дете да стои на едно място повече от 30-45 минути.
в заведение обикновено ходим след като съм осигурила на детето някакви активни занимания преди това, а не вместо тях. ако в резултат на тези занимания е гладно/жадно, самото то отива в заведението с идеята да хапне и пийне сок, така че когато сме на една вълна, обикновено нещата минават гладко.

Добра стратегия, подкрепям . Hug

Hug

Виж целия пост

R

# 48 2 фев. 2016, 12:12 ч.

Зависи от децата. По-скоро от родителите - едни се справят, а други не. Хубаво е децата да бъдат водени навсякъде, за да се научат къде как трябва да се държат и да знаят, че в ресторант се седи на масата, а не се тича и не се пищи, че в музей не пиеш сок и не ядеш зрънчо, също и не говориш на висок глас, че в театъра изразяваш възхищението си чрез ръкопляскане, а не с крясъци, сочене с пръст и т.н. Ако не ги водим, няма да ги научим как трябва.
Разбира се, редно е ако децата ни са разлигавени наши господари, да ги държим само в собствения им дворец, където да им слугуваме на капризите и безобразното поведение, защото никой друг не е длъжен да се кланя на лиглата, която е решила да опищи целия свят, понеже панделката й не е точно онова розово, което е поискала.
Възпитаните деца имат място навсякъде, с изключение на местата, забранени за непълнолетни.

Виж целия пост

Параход

Редовен потребител

# 49 2 фев. 2016, 12:13 ч.

Цитат на: Янeчeк в вт, 02 фев 2016, 12:12

Зависи от децата. По-скоро от родителите - едни се справят, а други не. Хубаво е децата да бъдат водени навсякъде, за да се научат къде как трябва да се държат и да знаят, че в ресторант се седи на масата, а не се тича и не се пищи, че в музей не пиеш сок и не ядеш зрънчо, също и не говориш на висок глас, че в театъра изразяваш възхищението си чрез ръкопляскане, а не с крясъци, сочене с пръст и т.н. Ако не ги водим, няма да ги научим как трябва.

Подкрепям

bouquet

Виж целия пост

S

Потребител

# 50 2 фев. 2016, 12:18 ч.

Параход, с автобус по извънградски маршрут не пътувам с детето, познавам си го, няма да издържи 4-5-6 часа на седалката, не смятам да го причинявам скоро на никого. ползваме кола и самолет (за полети от около 2 часа, засега не ни се е налагало да пътуваме повече). организираме пътуванията според режима на детето, гледаме част от пътуването му да е в сън.
когато пътуваме из българия обикновено тръгваме по обяд, след като сме направили дъъъълга разходка в парка (с колелото още по-добре) и сме хапнали обяда, така че да е предразположена да заспи или поне да придремва на столчето. нося чанта с дребни занимавки и таблет (за спешни случаи). на много дълъг път спираме на бензиностанции с детска площадка или направо на детска площадка в някое градче, за да се радвижи и да изпусне парата.

Виж целия пост

Как' Сийка

Ветеран

# 51 2 фев. 2016, 12:25 ч.

Че децата са деца, е ясно. И ще потичат, и ще повикат, и ще поплачат...
От едно известно време обаче забелязвам, че вече е голяма рядкост да видиш дете да плаче. Ама наистина да плаче - със сълзи. Повечето деца не плачат, а пищят истерично. Някакви павиански крясъци, все едно сме насред джунглата.
Пищят и от радост, и от възторг, и от скука, и от недоволство... Всяка емоция се изразява чрез възможно най-истеричния и див нечленоразделен писък, който въпросното същество е способно да произведе. Не вик, не думи, а писък. Пищят всички - от бебетата до ученици в начална степен. Смразяващи писъци като в някакъв филм на ужасите. Истински плач може да се чуе само тогава, ако детето се е наранило.
Много съм се чудила защо правят така. Мода ли е, що ли? Само не ми пробутвайте теориите за хиперактивност, индиговост и прочие, защото съм сигурна, че не е това причината.
Някой учи ли съзнателно детето си още от бебешка възраст как да изразява емоциите си по човешки, а не по маймунски начин? Thinking

Thinking

Виж целия пост

R

# 52 2 фев. 2016, 12:32 ч.

Сийке, много уместно наблюдение! Не, не е от индиговост, ами си е от чиста лиготия, така се държат системно разглезваните деца, които привличат внимание по най-лесния начин. На тези деца им липсва адекватното общуване възрастен-дете, в което е водещ възрастният. Но когато възрастният е поставил детето по-високо от себе си в семейната йерархия, остава му само да приглася в крясъците и пищенето.

Виж целия пост

Потребител

# 53 2 фев. 2016, 12:34 ч.

Цитат на: Янeчeк в вт, 02 фев 2016, 12:12

Зависи от децата. По-скоро от родителите - едни се справят, а други не. Хубаво е децата да бъдат водени навсякъде, за да се научат къде как трябва да се държат и да знаят, че в ресторант се седи на масата, а не се тича и не се пищи, че в музей не пиеш сок и не ядеш зрънчо, също и не говориш на висок глас, че в театъра изразяваш възхищението си чрез ръкопляскане, а не с крясъци, сочене с пръст и т.н. Ако не ги водим, няма да ги научим как трябва.

Абсолютно съм съгласна.
А докато тече този процес на обучение, все ще се наложи да се изтърпи някоя и друга ексцесия. Не е болка за умиране нито за родителя, нито за околните. Доста по-толерантни сме навън от това, което пишем тук.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 54 2 фев. 2016, 12:35 ч.

Параход,
пътуваме редовно , но не позволявам на детето ми да се държи невъзпитано. Не викам , не крещя , но преди да отидем на сладкарница обяснявам , че там има и други хора , които не са длъжни да слушат него и , че ако правим " сцени " няма да има втори път. Той да избира.

Беше на 3.5 когато отидохме на кино за първи път. Знаеше че трябва да мълчи и да гледа и изключая това че се смееше от сърце и с глас мина добре . Оттогава не сме спрели да ходим заедно.

Виж целия пост

G

# 55 2 фев. 2016, 12:35 ч.

Като майка на палаво дете и аз действам така Peace

Peace

Цитат на: her_76 в вт, 02 фев 2016, 12:12

Цитат на: sylviana в вт, 02 фев 2016, 12:09

никой никъде не е длъжен да търпи изстъпленията на детето ми, независимо дали мен ме докарват до умиление или бяс.
още със сядането поръчваме за детето, за да дойде храната/напитката по-бързо.
винаги имам план б и в. план б включва носене на подходящи занимавки за детето, които могат да го задържат известно време на масата - книжки, малки играчки, вече и книжки за оцветяване и флумастри в мини формат. план в включва възможността да се изнеса бързо с детето от заведението (обикновено моля за сметката още с поръчката) или поне незабавно да мога да изляза с него навън, за да се успокои, ако повиши децибелите.
и колкото и да ми се иска, не се заседявам в заведение, когато съм с детето. мъчение е да заставиш малко дете да стои на едно място повече от 30-45 минути.
в заведение обикновено ходим след като съм осигурила на детето някакви активни занимания преди това, а не вместо тях. ако в резултат на тези занимания е гладно/жадно, самото то отива в заведението с идеята да хапне и пийне сок, така че когато сме на една вълна, обикновено нещата минават гладко.

Добра стратегия, подкрепям . Hug

Hug

Отделно че и излизаме по кафенета с детски кът много рядко, а на такива без не сядаме по заведения.
Гледам го сама без баби, ММ пътува често и работи много, но не съм умряла, че не ходя. Все пак няма да е вечно малък.
А когато пътуваме-инвестирах в хубаво и много удобно столче за кола и си пътува с кеф.
Извънградско с автобус-само веднъж 3 часа, като бях напълнила телефона с песнички и филмчета и се бях запасила със солети.
Как Сийке, моят плаче със крокодилски сълзи и много театрално, но понеже е гръмогласен и пак не е добре Mr. Green

Mr. Green

Иначе много го строявам , но е страшен инат (обаче дружно с логопедката, която е и психолог се борим)

Виж целия пост

Как' Сийка

Ветеран

# 56 2 фев. 2016, 12:38 ч.

Точно нормалното общуване с родителите им липсва - и аз имам такива наблюдения. Възрастните са толкова отдадени на масата и компанията, с която са, че не обръщат никакво внимание на скучаещите си деца. И те пищят, за да им привлекат вниманието. Колкото е по-див крясъкът, толкова по-голям шанс има да му обърнат внимание.
За съжаление обаче, обикновено реагират околните - в стил "Олеле, някой се преби!". Родителите обикновено са свикнали и изобщо не отразяват пищящата си рожба. Така де, нищо му няма, само му е скучно. Те какво да направят, като им се е паднало такова дете? Лесно им е на другите с кротките деца да размахват пръст и т.н., и т.н. Тази мантра я знаем всички, слушали сме я до втръсване.

Виж целия пост

R

# 57 2 фев. 2016, 12:45 ч.

Да, това е другата група родители, за които не се сетих веднага - тези, на които просто не им се занимава със собствените им децата и са ги оставили да правят, каквото си поискат.
Около мен са повече от групата на супер загрижените, които и на челна стойка ще застанат, само и само на детенцето да му е забавно и да му осигурят най-доброто. Те не игнорират писъците на децата си, а пищят заедно с тях и се изненадват, когато на друг някой възрастен това не му е приятно.

Виж целия пост

P

# 58 2 фев. 2016, 12:47 ч.

Моето е спокойно и възпитано....въпреки, че не го дължа на възпитание, а на характер, както се каза и по-нагоре. Не прави сцени или прави много рядко и бързо и отвличаме внимание. ЕЕеее , не винаги обаче може да си сигурен, винаги има с какво и кога да те изненадат. Първо дете ми , нямам и опит, всеки ден ме изненадва даже бих казала Joy

Joy

Мрънкаше , че иска да яде тортата след като я видя на снимката и въпреки, че персонала направи всичко възможно, а аз извадих де що имах от чантата.,.....е детето искаше тортата ВЕДНАГА и така около 5-10 минути докато я донесат. След това миряса и нямаше проблем, ама мога ли аз да придвидя или който и да било подобна ситуация. Случвало се е и на други места- в магазини, в банка да се тръшне и да извади неочаквана реакция в най-неподходящият за мен момент, на касата например Mr. Green

Mr. Green

Mr. Green

Може ли да се затворим во век и веков у дома, докато се научи на търпение и да овладява емоциите и се чудя толкова ли сме неразбиращи, че редовно ме гледат като зла вещица/последен пример в Хиполенд, като отказах една играчка по Коледа.....имаше сцена разбира се/

Виж целия пост

Редовен потребител

# 59 2 фев. 2016, 12:47 ч.

Цитат на: Как` Сийка в вт, 02 фев 2016, 12:38

Точно нормалното общуване с родителите им липсва - и аз имам такива наблюдения. Възрастните са толкова отдадени на масата и компанията, с която са, че не обръщат никакво внимание на скучаещите си деца. И те пищят, за да им привлекат вниманието. Колкото е по-див крясъкът, толкова по-голям шанс има да му обърнат внимание.
За съжаление обаче, обикновено реагират околните - в стил "Олеле, някой се преби!". Родителите обикновено са свикнали и изобщо не отразяват пищящата си рожба. Така де, нищо му няма, само му е скучно. Те какво да направят, като им се е паднало такова дете? Лесно им е на другите с кротките деца да размахват пръст и т.н., и т.н. Тази мантра я знаем всички, слушали сме я до втръсване.

Това е !Родителите се забавляват , а децата оставят на самотек. Не става така Stop

Stop

Спомням си татко ме водеше на сладкарница в х-л България в Бургас поне веднъж месечно в неделя . Поръчваше ми мелба , която освен сладолед имаше и крем и бишкоти . Била съм на 5-6 . Това беше едно от най - квалитетните заведения за времето си . Не съм виждала крещящи и викащи деца , всеки се забавлява на масата си. Peace

Peace

Виж целия пост

Препоръчани теми

Скандално! ⚠️ ⚠️⚠️ Майка и син

6 132
61

Актуални теми и общи дискусии

Думи и изрази, които използваме неправилно

147 297
3 340

Актуални теми и общи дискусии

Пет месеца с еврото...

17 431
522

Актуални теми и общи дискусии

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.