Сега сигурно ще кажете и на гости да не ходим, но това значи да не видим трето лице едни 2-3 години, малко прекалено е все пак. Хората с деца остават същите хора със същите потребности от ядене, пиене, социални контакти, разговори, смях и т.н.
Точно това ще ти кажа. След като детето прави така, просто не ходете по гости.
Канете ги у вас. На ваш терен спокойно можеш да позволиш на детето си да се търкаля по масата и да си играе с храната. Ако на гостите ви не им е приятно, просто ще си тръгнат.
А вие ходете по гости, само когато намерите на кого да оставите детето.
Лично изпробвано е - не се умира, ако 2-3 години се виждаш с приятели вкъщи, а по гости ходиш без дете (изключително рядко). Моето дете беше много кротко и представително пред чужди хора, но въпреки това не сме го водили по гости. Едно, че си имаше режим, второ, че всичките ни приятели пушеха и не върви да им кажеш да не пушат в дома си заради твоето съкровище. Трето, най-важното, на гости ходехме за удоволствие и разнообразие. А що за удоволствие е цяла вечер да си търчиш по детето, да ти мрънка и хленчи? Нито масата можеш да уважиш като хората, нито да си чуеш приказката с приятелите... Кошмарно за всички.
Друг е въпросът, че като свикнат приятелите ви само да идват у вас, после е малко трудно да отвикнат, ама това са бели кахъри.
