С деца на обществени места. Мисия /НЕ/ възможна ли е?

Ами тя 2-годишната кралица ще стане на 8, докато мигнеш два пъти с очи. Ако не се възпитава адекватно, резултатът е доста неприятен.

Не прочетох обаче най-ефикасното средство - отвличане на вниманието. Винаги действа, особено при най-малките, стига да си познаваш добре детето и да го използваш в момента, когато усетиш наближаващата криза. Не да го оставиш да се тръшне и тогава да се чудиш какво да правиш, когато вече нито приема, нито предава. Преди това.
Много ефикасно средство е също да не го вкарваш в ситуации, в които се очаква да реагира по този начин. Не го водиш в хипермаркети, особено детски, не го водиш на места, където ще му е скучно или ще се наложи да чакате дълго, докато ви изпълнят поръчката и така. Преди да предявиш претенции към околните да се съобразяват с детето ти, трябва първо ти да се научиш да се съобразяваш с него и да не го подлагаш на дразнения, които претоварват незрялата му нервна система.
Толкова ли е сложно?

И аз съм свикнала, но когато и сапунът ми заговори, малко се постреснах.

Не. Няма да стане. Нямат връзка двете неща. От личен опит го казвам. На 2 г. нещо ми "подмени" детето и на 3 си ми го върна.

 За млади майки си е сложничко, като му хванеш цаката наистина изглежда елементарно

Сложно е, защото някои млади майки потропват с краче точно като детето си.

В кварталния магазин се засичам често с 2-3 годишно, мама и баба. Градацията за почти година е много интересна. В началото се тръшкаше, мрънкаше, искаше всичко сега и веднага. След известно време започна да събаря всичко от рафтовете или да докопа нещо и да бяга из целия магазин, а те да го гонят и да му се молят. Миналата седмица получих такъв ритник в крака, че ми причерня.
Веднага се сетих за оня клип дето един човек не си сдържа нервите в един магазин и нахлупи киселото мляко върху досадното дете   Малко ми остана да го реализирам.
От тогава не съм ги засичала. Дано и не го видя скоро. Само си представям щом така се държи сега, какво ли ще стане после ...
И не, оправданието "това е дете" не минава. Това са възрастни, които не могат да се справят дори с елементарното.

А оправданието, че това все пак е "социум" как ти се струва  ? Как не се сети преди да помислиш за млякото, да се сетиш за моралните връзки, които ви свързват с тези елементи?
 

 Значи догодина сигурно ще заколи някого.

  Като платят един-два пъти всичко повредено от детето, майка му и баба му ще спрат да му се молят, а ще намерят по-адекватен начин да се държат в магазин. Какво да се прави, не всички деца са случили с родители като нас.

При положение, че терорът не е еднократен, а го наблюдавам в течение на година вече, не бих искала и да си помисля, че нещо може свързва с тези "елементи"    

Ирис, а какво пречи бабата да го гледа някъде другаде, докато майката напазарува   

Нали си даваш сметка как се тълкува твоят коментар, заедно с цитата   Поне кажи възпитаваше ли акекватно или поне някак, или просто си гледаше и чакаше кога нещото ще ти върне доброто дете?

Ти в гората ли живееш? В пустинна област, където съседи са ти две камили и три скорпиона ли?
Не се излага и заяждай на дребно. Много добре разбра какво ти казвам: харесва ни или не, съобразяваме се/подминаваме с околните, често дори когато тяхното поведение е силно дразнещо ни. Населяваш общество с морални норми и морални връзки. Ако ти е сложно, мога да ти предоставя литература на достъпен език.

Има несъобразителни, невъзпитани, нелицеприятни с поведението си хора, имало е и винаги ще има. Като разумни същества не може и не бива да удряме дупе в тавана при всяка поява на такъв в полезрението ни. Първичността в реакциите, когато парадираме с вторичност, е смехотворна.

Иначе явно е особено популярно да изразиш позицията, че се дразниш от децата.

 А де, какво пречи? Нищо не пречи. Затова казвам, че като платят два пъти каквото детето е счупило или смотало от рафтовете, или като им направи забележка собственикът на кварталното ви магазинче - на майката и бабата, не на детето и ще намерят начин.

 Макар че моето не го е правило, много деца се превъзбуждат в магазини - хора, шарении, съблазнителни неща. То затова в големите хипермаркети има колички, или камиончета, позиционираш го там и не може да пипа нищо.

 

Зависи от хората. Сещам се за три случки, и трите можеха да се развият по по-приятен начин.

Случай първи: самолет, детето пита няколко пъти майка си кога ще пристигнат- просто досадно повтаря въпроса няколко пъти за кратко време и някакъв зачервен дебелак, който хъркаше шумно минутки преди това, скочи, шумно трясна по седалката и нареди "тишина". Мисля, че съжали, след като огледа лицата на околните. Точно този чичак можеше да си държи устата затворена. Все пак стюрдесите се скъсаха в началото да му мъкнат вино и бира, за да може да даде поне три седалки назад особено приятно звуково оформление, като захърка.

Случай две: количка в отворено кафене в пешеходна зона; бебето се къса от рев, майката си бъбри и пие кафе. Някаква жена от съседната маса предлага на майката да започне да бута поне малко количката напред назад, тя леко грубо: "тя така си заспива". Аз и приятелката ми просто се преместихме на задните маси, като видяхме, че явно ще продължи дългичко, но тази жена с добрите съвети директно извика келнерката и настоя да изгонят майката с ревящото бебе. Скараха се естествено.

Случай три: до детската площадка има ресторант, децата непрекъснато тичат между нея и заведението, бутат столовете на околните, скачат пред келнерите. Всички се обръщаха видимо, сключваха вежди, сумтяха, само родителите отегчено: "да, да, виждам, браво на тебе, иди да си играеш" и пълен игнор на поведението им. В един момент се чува само: "тате виж, тате виж!" и явно той не искаше да гледа, детето изсипа шепа пясък на масата и избяга. Бащата почервеня, майките се размърдаха да чистят, но като цяло не разбрах за детето какво точно последва, май нищо. И като дойде келнерът да направи забележка, възрастните му скочиха с какви ли не обиди.

Ами нали затова го пишем, споделяме опит. Който иска - да черпи идеи и да пробва.
Който не иска - да чака да мине.
Общо взето май в това отношение имаме два типа родители - едните считат, че тръшкането, ревовете и инатите са нормално поведение за децата и не правят нищо, за да ги предотвратят. Чакат да им мине от само себе си, разчитайки на толерантността на околните.
Другият тип пък счита, че това поведение не е нормално и пробва разни методи, за да го предотврати или прекрати. Едно, второ, трето... Докато някое сработи. После се оказва, че в една и съща ситуация някой път действа едно, друг път - друго. Иска се гъвкавост и изобретателност.
Но пък това е и ролята на родителя - да насочва и води детето към усвояване на поведението, което счита за нормално, а не самият той да бъде воден от него (за носа). Съобразяване с детето, със специфичните му особености и темперамент - да, винаги и навсякъде! Но и да не се забравя, чия е ръководната роля  и отговорността. Най-вече отговорността.