

Много е противно демонстрирането на материални възможности, особено във форума.

Лежейки си под лозата в горещия летен ден, войникът Иван Чонкин лениво си вееше с една сламена шапка и отпиваше глътка ледена бира, с която се надяваше да излекува настинката, споходила го странно по това време на годината.
- Еееех, добре съм си аз тука - имам си сянка, имам си и бира, а и тази твърде полезна шапка си имам. Имам си дори едно трикрако столче, ей го там, а дори да нямах, щях да си го направя сам.
Но какво ли правят моите кокошчици, не им ли обръщам внимание редовно, започват да се изнервят и да се кълват, мен това явление ми е неприятно и затова отивам да ги нагледам, да им поговоря любезно, така те ще са спокойни и ще мътят на спокойствие. Ще им занеса в торбата си два-три дебелокожи домата, една крива, селска краставица и за всеки случай стрък късен праз, жилав, но за сметка на това дебел като дръжка на байрак. Ех, да потеглям вече, че кой знае кога пак ще ме пуснат градски отпуск, може и месец да мине, може и повече.
ааа, много е готино!

Тези, с по-големите възможности, не би трябвало да се впечатляват от демонстрациите, освен ако и тяхното верую не е "Вижте ме колко съм заможен и какво мога да си позволя".
А, може и да знам, но не ми е цел или забавно да разказвам. Това не са неща, които толкова ме вълнуват 
Въобще не говоря за джип и филе...