Какво да правя с живота си

Чакайте сега, това,че авторката преди няколко страници не ми отговори, дали има интереси, нищо не означава. Може и да уважи въпроса ми. Понякога точно интересът, дори хобито, може да съдействат за намиране на занимание, ако не работа, или най-малкото да дадат смисъл, заради който сутрин да се събужда. Да не го търси във въобръжаеми връзки, защото, няма какво да се лъжем, нейните са такива.
Няколко години е на повикване от един, който не живее в България, в продължение на месеци се самоубеждава, че вниманието на друг, с който не са оставали сами, е любов, докато не разбире, че той има приятелка, след което решава да се върне при първия, който пък вече очаква дете от друга. Междувременно, се задържа на работа не по-дълго от изпитателния срок.
Очевидно, ситуацията не е от най-розовите, но и пасивното й отношение към тема за самата нея, е доста красноречиво.

Четенето е идеално хоби. Излизаш, взимаш книги, виждаш хора. Като седнеш да четеш, правиш си кафе, закусчица, после трябва да излезеш до магазина, въобще- държи те активен. Пък и понаучаваш нещичко.

Говоренето за самоубийство нищо не е. Щом не е писала "тука съм си приготвила едно въже и утре ще се обеся на еди-кое си дърво", значи нищо няма да направи. Тревога е, ако вече има ясен план, другото са кьорфишеци. Не съм го измислила аз тоя принцип, една от основните хитринки на психолозите е- веднага питат "Как смяташ да се самоубиеш" и вкарват човека в институция само ако вече е заредил пистолета или си носи въжето в чантата.

Да и като се самоубие към безработна,без мъж,без деца и там още какво беше ще добави и егоист.Заради близките и.
И какво излиза , че се е самоубила от скука.
Самоубийците не тръбят за тези си намерения.

Научаваш повече, най-малкото.
Държи умът ангажиран не само с натрапчиви мисли - разсейваш се, един вид.
Ако имаш склонност да анализираш, търсиш решения, адаптирайки ги за твои ситуации.
Можеш да се запишеш на библиотека и ето, вече си излязъл от затворената изолирана битова среда.
Някои клубове се създават на база интереси четене на книги или по повод теми от книги. В Goodreads има различни групи, които дори си организират реални срещи. Преди години имаше движение "Предай книга" (или нещо подобно).
И с хората, с които ще се запознаеш ще имате общи интереси, т.е. веднага нещо ще ви свързва.
Четящият не е пасивен субект, задава си въпроси и съответно, търси отговори и промени.

Тая,която пусна тази тема,нещо не е  в ред или най-малкото търси внимание.Или се бъзика.Та тя въобще не отговаря и не следи темат.Тя просто се бъзика  с хората и си уплътнява времето.Това за мен не е човек,това е и аз незнам какво е.За мен тя се подиграва с хората.

Не се ядосвай, ако е така! Тъжна работа, човек с беден живот и болно въображение. Не забелязваш ли, че често се случва, явно така се развличат хората.

За съжаление доста често срещана ситуация във форума  в последно време.Автор пуска тема , оплаква се,започват да се дават съвети и щом се получат два три критични поста ,които не изнасят на автора на темата ,следва фръцване от негова страна и изчезване
Дано тук поне авторката да е започнала работа и да няма време да влезе в темата

Здравейте. Може авторката да не пише но със сигурност следи темата. Имайте в предвид че при тези думи за самоубийство само едно гадно изречение може да я провокира.

Искам да и кажа че и аз съм минавала през тоя ад. Да се захване първо  да провери дали няма някаква магия, аз 3 години бях без работа, момчетата в живота ми влизаха и излизаха. След като се опитах да разваля магията нещата се пооправиха.

Мила, да ти кажа аз съм на 32 без постоянна работа, с 2 висши, с 1 тежък опит за самоубийство -не защото исках а защото ми беше писнало да си пия хапчетата и за малко да умра. Последния път толкова се бях старала да почна работа, но шефовете като ме видяха че съм изпълнителна и добра ме натовариха и с други задължения, да бъда мол на дрогерията и от не ядене и без време за топъл обяд почнах да припадам. Сутрин тръгвах почти без нищо а на обяд нямах много време да си хапна. Прибирах се със същия сандвич от деня.

Бях се запознала с един отвратителен мъж само и само да не съм сама. Когато започва и да не ми обръща внимание... и да му се обаждат други жени, да идва със синки и резки по гърба вече бях отчаяна... реших да не спирам да работя и без това непосилната за мен работа.
На 11 ноември ми стана много лошо. През ноща понеже пиех хапчета които са много тежки и си помислих че съм се натровила, станах, събудих го. Единствената му реакция е да каже че има още 3 часа докато стане и много му се спи, ако ми е било наистина лошо щяла съм да изглеждам зле. Изобщо тогава след 9 месеца съжителстване, угаждане на претенциите на тъпата му майка, чистене бакиите от предишната приятелка която не е пипвала нищо, готвене до припадък, аз ОСЪЗНАХ ЧЕ ТОЙ НЕ Е ЗА МЕН И Е ПЪЛЕН НЕПУКИСТ. Казах си да издържа ноща и още утре отивам при сестра си. Така и стана... сутринта негодника каза че не съм била зле, така ми се струвало. Сестра ми ме взе и ме заведе в Пирогов. Там казаха нищо освен панически страх. С всички сили съм викала да ме спасят и че не съм изживяла живота си. Толкова много се страхувах.
На другия ден също ми беше лошо, в 12 в ИСУЛ и от там не намериха диагноза. На 13, в болницата, където се намираше дрогерията имаха параклис и го откриваха. Предишния ден пак отидох на работа, нямаше начин да се откажа и да помислят хората в родния ми град че не ме бива за нищо. Това ми го бяха насадили нашите, особено майка ми която цял живот ме караше да живея като нея, както тя иска.Болна с болки едвам издържах. Отидох на освещаването на параклиса. Ще ви очудя но съм много вярваща християнка. Сънувах  година и половина преди да им стане лошо Св. Николай Чудотворец и ми показваше мястото и направи знак с пръст който ме караше да се замисля, явно да внимавам. За голямо мое учудване в деня на освещаването когато се огледах разпознах мястото от съня си и ме хвана страх. Беше ми лошо, чувах някакви гласове които ми казваха да отида на лекар защото ако не го направя ще стане нещо лошо, ангели или светци, не зная, може и мъртви роднини. Когато приключи освещаването на небето се изписаха 3 кръста и чух глас-нямаш време, бързо в болницата. Обадих се веднага на сестра ми и веднага в Токуда. Там направиха изследвания и понеже съм била в депресия около 2-3седмици и преди това когато намерих неприличен есемес в телефона на моя от друга. Без да осъзнавам съм спряла всички хормони. Л тироксина ми беше на 0.15 а трябваше да
бъде 3-4. Доктора каза че заради ниския л тироксин и ниското желязо съм изпитвала ужасната болка сякаш ми вадят сърцето. Обещах си никога повече да не съм нехайна по отношение на хапчетата. И го спазвам.
Левкоцити, тромбоцити всички под граница, желязото също под границата. Едвам ме свестиха.
Не бяхме яли месо от доста време а аз съм с желязо -дефицитна анемия. Но нали господина пушеше и пиеше като пор и хойкаше, нямаше нищо в хладилника почти.
След няколко дни отидох в църквата и раздадох за мое здраве и отидох на олтара отпред където са всички светии и Господ и плаках и се молих да ми простят. И знаете ли -колкото и да не ви се вярва чух отново дълбок мъжки глас който ми каза че ми прощават за последен път-да хвана живота си в ръце. Сама бях застрашила живота си. Останах 25 дни при зет ми и сестра ми, състоянието ми се подобри, качих и килограми.
А преди това преди 6 имах добра връзка, дори се бях сгодила, но родителите на момчето бяха ужасно лоши и искаха да дадем 60 бона на сестра му за да живеем в апартамента, защото е и на двамата.
От тогава когато се разделихме, насам 3 години не излизах, защото в нашия малък град всички хора ме разпитваха.
След като се окопитих след лечението си казах че повече никога няма да се хващам с хора които не познавам и които ми препоръчват. Почнах работа, сега имам и приятел, който е много добър и честен.

Ще кажа на всички които са в депресия, намерете си хоби, да не ви пука от никой, важното е да сте спокойни. И аз много се тревожех преди време, че всичките приятелки и съученички са женени и с деца, но сега смятам че щом се спасих значи имам съдба и трябва да се подчиня на това което ми е отредил Бог, да се държа здраво на ръцете си. Досега винаги слушах майка си, сама ни отгледа и винаги исках да и угодя, ама затова страдах. Сега като поиска нещо и като не е по мой вкус и казвам че няма да стане. Вярвам много че не съм направила на никому лошо и скоро ще бъда щастлива. Всеки ден ставам с благодарна дума към създателя и си казвам че днес ще е страхотен ден.
Извинете ме за дългия пост. 
 

Прочетох постовете Ви. Не съм ги убягвала или фръцнала. Просто си имах проблеми. Не знам... смятам, че моето състояние е много по-дълбоко от това. Работата и нз какво още не знам кога и как ще ме оправят. Страшно съм мързелива, на интервюта дори не влагам достатъчно желание и ми отказват. Брат ми е в Барселона, мои приятели на хижи, аз тотално съм се отпуснала. Гледам живота и света от вкъщи. И фейсбук. Лекарствата само донякъде ми помагат. Имам чувството, че ще се гътна.

Щом имаш виртуален живот, не си чак толкова зле. Ако искаш да си живееш живота по по—добър начин, ще намериш как. Щом те мързи за нещо по—добро, тогава не виждам защо се оплакваш.

Прати ми на лични име и парола във Фейса, ще ги сменя и ще ги забравя и няма да имаш Фейсбук. Може пък да подхванеш нещо по-полезно.

Защото приемаш работата като нещо, което е задължително да имаш, което хората имат, а ти, като нямаш, си пропаднала. Освен това явно смяташ, че Щом си на 29, без мъж и деца, си за никъде. И така или иначе си нищо и никой, защо да се напъваш да работиш, така или иначе и в работата не ти върви. За мен си мъртва отвътре. Терапията по мое мнение ще ти е по-полезна от лекарствата, но за нея си трябват средства.
Започни работа, каквато и да е, излез от ежедневието, в което дните ти се сливат, после си търси друга, която повече да ти харесва. трябва да си сред хора, за да усетиш живота.

Имала си няколко депресивни епизода в миналото ти.Съветвам те да ги оставиш там-в миналото.Няма никаква полза в това човек да се рови , да размишлява и да си задава въпроси от рода „ако бях постъпила еди как си, щеше да е друго”.По този начин се самонараняваш.Постъпила си така както си преценила и решението ти е било абсолютно правилно!Добий увереност в себе си.

Мислиш за бъдещето, припряна си.Защо?За къде бързаш?Това което трябва да ти се случи, ще се случи.На бъдещето може да се гледа с надежда, може и с тревога.Ти избираш!

Докато гледаш „назад” или „напред”, пропускаш „сега”.Проблемите са част от живота и никога не свършват, но е задължително да разсъждаваш в посока, че няма неразрешим проблем.Ако искаш можеш да ги възприемеш като шанс да научиш нещо ново.Това как гледаш на проблемите отново зависи единствено от теб и тук трябва да работиш върху начинът си на мислене.Разумният и трезв подход е препоръчителен.

Самоубийството няма да разреши нито един твой проблем.Това което ще постигнеш е, да оставиш опечалени близки.Помисли и за тях и за себе си.   

Оплакваш се, че нямаш работа и си оутсайдер и признаваш, че си ужасно мързелива, не се опитваш да създадеш позитивно впечатление на интервютата? Защо ходиш на тях тогава и защо се оплакваш, че нямаш работа?
Очевидно, докато някой ти плаща сметки, интернет и лекарства, предпочираш да се оплакваш и да наблюдаваш другите, как живеят. Това е твоят избор.

curse, за твое добро имаш нужда от специализирана помощ. Депресията не е просто състояние и се иска много работа и усилия, за да бъде преодоляна. Колкото повече отлагаш, толкова повече ще се задълбочава, независимо дали ще опитваш да се разсейваш с работа и развлечения.