Какво да правя с живота си

  • 22 145
  • 93
# 60
Ако прочетете малко от постингите на авторката, ще ви стане ясно, че жената проявява воля и търси активно работа.

Ама не търси където трябва. Аз едно време така реших да кандидатствам в P&G, там наистина беше сдухващ процес- минаваш предварително интервю с общи приказки, след това подбор по много подробно сиви, математически тест и пак интервю, процесът трае около 2 месеца и накрая ти казват не. Ми като нищо може да се сдухаш, ако го направиш това упражнение 2-3 пъти. А в други фирми може да си доста хепи и да те вземат веднага.
Виж целия пост
# 61
Ама никой не е казал,че ще се ожени за първата работа и ще се пенсионира там.Ще ги сменя.Ще търси по-добра.
Лошото е,че годините минават.Работодателя гледа с едно око на 22 г младеж и с друго на 30г .Очакванията към втория са доста по-големи.Като поведение,улегналост...не може да се държи ,като хлапе и да се оправдава,че не и е дошъл акъла още,няма трудови навици и т.н.Работата в колектив също изисква доста нерви.
Виж целия пост
# 62
Авторката май въобще не се интересува какви съвети й давате и какво пишете.Нещо май се бъзика с вас.
Виж целия пост
# 63
Според статистиката 65 % от студентите учат по специалности за които няма работе , то не беше право , психология , Пабло Куельо , журналистика , международен мениджмънт, международен банков мениджмънт , Пи аР , сто вида икономически специалности и т.н. и т.н.В същото време остър недостиг на ИТспециалисти , инжинери , технически специалисти.Човек като няма солидна провесия , самочуствие и увереност в собствените сили и възможности как да гради съжителство семейство деца ? Много от съвремените татковци са много креативни.Не просто помагат , а са наравно с мамите.И двамата ми зетьове са поели  къпането , приспиването , четенето на приказки , огромна част от готвенето и приготвянето на храната , абе само дето не кърмят  hahaha И да в съвремието понятието ''стара мома '' е твърде разтегливо , а и раждането на първо дете стана много приемливо и на 35 , като все пак мисля , че на 25 е по добре Simple Smile
Виж целия пост
# 64
Авторката май въобще не се интересува какви съвети й давате и какво пишете.Нещо май се бъзика с вас.

Защо ли и аз имам такова чувство?   Rolling Eyes  Но не схващам какво печели от това?

Материал за дипломна работа или какво????
Виж целия пост
# 65
раждането на първо дете стана много приемливо и на 35 , като все пак мисля , че на 25 е по добре Simple Smile

ти може да си мислиш, но живота днес не се стича като в соца по поръчка.
та и на 45 не е твърде късно, светът е друг от времената на вашата младост (или манталитет, не зная), затова е учудващо, че жена на 28 може да разсъждава толкова закостеняло.

авторката отдавна загуби интерес или си намери работа (или мъж, което май в нейния случай е едно и също)- само ние тука упорито не се отписваме от темата:-))
Виж целия пост
# 66
това дали си щастлив,зависи от това как се чувстваш, а не от това какво работиш.Важното е да не се тормозиш.Може да си значим в собствените си очи и като свириш на инструмент например.Или спортуваш активно.Или четеш Акунин.Защо пък свеждате всичко до работа и кариера.За мен тя просто е времето преди да се прибера вкъщи,когато започва истинският ми живот.Това е и причината да гледам да свършвам рано.Няма да ставам зомби,я.Обичам това,което правя,то е точно по специалността ми.Но повече от 4-5 часа на ден и почвам да изперквам.Направо не мога да разбера хората дето ги карат да висят по офиси и след работно време.Ще хвана депресия на първата седмица.    А що се отнася до парите,винаги можеш да премериш нещата на кантар и да направиш баланс.Зависи от приоритета.Аз отдавна жертвах част от доходите си,за да мога да се занимавам с по-интересни неща и децата си повече. Но не чак толкова,че да гладуваме или да не ходим на море например.Просто баланс,при който си щастлив.
Виж целия пост
# 67
Авторката май въобще не се интересува какви съвети й давате и какво пишете.Нещо май се бъзика с вас.
Естествено . Проблема на авторката е че в момента няма спонсори , и трябва да се захване с това гадно нещо наречено " ходя на работа " .  Laughing Тука всички сте се захванали да и търсите работа . На нея работа не и трябва , трябват и спонсори . Wink
Виж целия пост
# 68
То хубаво нещата да не вървят "комунистически" и по план, но си е истина, че между 20 и 30 трябва да си дадеш зор, за да ти е по-лесно след това.

И дори животът ти да е нестандартен, пак е по-добре това да се дължи на някаква дейност, която отлага друга дейност, а не просто да мързелуваш в най-основополагащите си години. Десетилетието между 20 и 30 е много важно, няма какво да се лъжем.
Виж целия пост
# 69
Ох, позволи ми да не се съглася, ама не ми се спори, още повече, че си известен форумски капацитет с непоклатимо мнение и е излишно.  Twisted Evil

Иначе, съм напълно съгласна с душата, че щастието не е кариера, пари или  брак, примерно, а по-скоро баланс и чувство. Когато си узрял да знаеш кой си и какво искаш, живота ти колкото и да те мята в различни посоки, щастието е в ръцете ти. Познавам безкрайно щастливи хора, които са с третокласно образование и нямат никаква кариерра. Няма да занесат в гроба нищо от оценката на хората за техния живот и са го разбрали, живеят пълноценно и щастливо.

Лошото е, че у нас натискът върху жените е огромен - айде раждай, къде ти е кариерата на 28г, бързо че ти изгниха яйцеклетките., ма още ли нямаш мъж.... Отново остатъци от минали времена, пропити в манталитета
Виж целия пост
# 70
Моят брат не е женен и няма сериозна връзка, а въобще не е млад. Родата говори за това сякаш е е тежко болен.
Истината е, че това при него си е избор и се чувства добре, но майка ми на рев я избива като говори как видиш ли той не е женен.
Понякога тоя натиск те товари много.
Виж целия пост
# 71
Добре де, никакъв комунизъм, просто факти: ако нещата не вървят, нормалното е да се огледаш и да ги подобриш в някакъв аспект. А не да седиш и да си казваш- нищо няма нужда да правя, той животът започва на 40. Не да си замиташ дефектите и грешките под килима, а да поемеш отговорност, защото е ясно, че не е само въпрос на случайност, ако на 28 нямаш ни работа, ни приятел, ни нищо, поне някакво хоби да беше.

Започва, ама ако си поставил основа, ако не- започват мъките тогава.
Виж целия пост
# 72
Добре де, никакъв комунизъм, просто факти: ако нещата не вървят, нормалното е да се огледаш и да ги подобриш в някакъв аспект. А не да седиш и да си казваш- нищо няма нужда да правя, той животът започва на 40. Не да си замиташ дефектите и грешките под килима, а да поемеш отговорност, защото е ясно, че не е само въпрос на случайност, ако на 28 нямаш ни работа, ни приятел, ни нищо, поне някакво хоби да беше.

Започва, ама ако си поставил основа, ако не- започват мъките тогава.



За да имаш хоби ти трябват интереси. Ако нямаш интерес към нищо, какво правим?
За работата и приятеля си е въпрос и на късмет до известна степен, не е въпрос да си с някого за да не си сам.
Виж целия пост
# 73
Ми като нямаш интерес, намираш нещо.

Във всеки случай трудно може да се извини пълната инертност, ако си млад, здрав и прав. Че и сам да си копаеш дупка и да задълбочаваш отчаянието.
Виж целия пост
# 74
Моето хоби е да чета, как ми помага това за житейска реализация?
В първия пост, авторката споменава самоубийство, за мен това си е червена лампа.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия