Приветствайте татковците

  • 45 344
  • 1 159
# 1 080
Ааа, това вече за парите е баш ролята на "страхотния татко". Ако е наистина страхотен, може да реши и въпроса с бавачките, и с яслите, и с всичко.

Иначе градините щеше да е хубаво да са по-малко институция и повече с привкус на домашна, неформална среда, ама не може просто така всеки да открие по нещо частно, без да вкарат глупостите на МОН за ранно ограмотяване.




Да ти кажа, ако ще е градина, предпочитам институция пред частна и ще обясня защо - винаги съм държала детето ми да получи мирогледа си от нас, семейството си, а не от някое друго семейство. Затова ме е било страх да си дам детето на частна градина - за да не и промият мозъка с чужди морални ценности и чужди представи за света. Аз се дразня, когато възприема някои от чертите на леля си, какво остава чужд човек. Може да съм егоист, може да съм с прекалено самочувствие, но държа моето дете да бъде "молдвано" от мен, а не от някой друг. Говоря за ранните години; сега вече е друго.
Софи, повечето хлапета около мен ходят в частни градини и ясли, Ема също беше в такава близо 2 години. Едва сега решихме да я местим в държавна. Учителки като учителки. Децата се учат да пишат, рисуват, лепят, плюс английски, йога, танци. Проблеми с молдването не съм чула някой да има  Peace
Виж целия пост
# 1 081
Може би в Канада е друго, там daycare е всичко, дори една стая в нечия къща.

Мен пък повече ме дразнят "отпечатъците" на прекалено професионалното обучение на децата. Стават едни такива малки многознайковци, а всъщност не могат да решават истински проблеми така, както деца, расли в по-естествена обстановка.
Виж целия пост
# 1 082
Ако трябва да избирам между бавачка и ясла, ще избера ясла. Вярно е, че даскалиците масово са изтрещели, а леличките още по, но най-изтрещели са бабичките, които се наричат "детегледачки", а всъщност просто нямат друга работа и са решили да спечелят някой лев, гледайки сапунките в чужд дом и търпейки някакъв досаден сополанко. На детската площадка винаги мога да позная кое дете е с родната си баба и кое с детегледачката.
Но ако имам по-разширен избор, ще избера в ранните години на детето за него да се грижи някой, който го обича, например баба. После на градина за половин ден + баба и така до училищна възраст, но в Бг няма такива градини, всичко живо се взима след следобедния сън и закуската.
Родителски кооператив не бих избрала, защото наблюденията ми са, че с такива неща се занимават едни особени кукувици, които не желая да се доближават до децата ми. За Бг говоря отново.
Виж целия пост
# 1 083
При частните градини има и вариант да го взимаш след като детето се наобядва, преди следобедния сън. Ние се възползвахме от тази опция 2-3 месеца, други познати хлапета също.

Взимах я в един без нещо, прибирахме се пеша и я слагах да спи. Таксата в този случай е по-ниска.

Не знам дали в държавните градини се допуска това ранно взимане, но има много частни, които го предлагат.
Виж целия пост
# 1 084
Супер е, че го има при частните и аз не мога да намеря разумна причина защо и в държавните да не може. От една страна градината уж има образователна функция, затова искат да я правят задължителна от все по-ранна възраст, но от друга излиза, че е предимно социална.
Виж целия пост
# 1 085
Допуска се, не знам дали във всички обаче. Мои съседи изкараха така цялата детска градина - до обяд. После баба и дядо, които го водят на плуване, пеене, ски и въобще, каквото си решат. Сега детето ходи на забавачка, пак до обяд.

Някои деца са много щастливи в детската градина, други не. Зависи от много неща и не виждам защо е нужно да се обобщава. Може едно на сто да мрази/обича ДГ, ако това  е твоето дете, за теб са 100%.
Виж целия пост
# 1 086
Не съм търсила статии по въпроса, но съм сигурна, че психолозите са си направили труда да определят какво е оптималното съотношение институция/семейна среда спрямо възрастта на детето. То и за родителите принципно е по-хубаво да работят по 4 или 6, а не по 8-10 часа, ама тогава прекалено човешки ще се вземат да се почувстват.
Виж целия пост
# 1 087
Прочетох Янечек за бавачките. Доста години изкарах с тях по градинките и имам наблюдения. В един период почти всички бяха бавачки, една-две - баби. Винаги ще ги различа и аз. Ако детето падне, бабата го вдига и автоматично го целува. Бавачката не.
Това не значи, че не се отнасят отговорно към работата си. Говорила съм с тях, биват най-различни. Всички, с които се запознах, бяха с висше образование. Все пак родителите избират на кого да поверят децата си. Оттам нататък всичко зависи от характера на жената - има сърдечни, има и по-студени. Има такива, които, вече опарени от предишен опит, гледат да не се привързват много към децата и да не дават повод да бъдат много обиквани, защото родителите хем искат да има добри взаимоотношения между детето и бавачката, хем пък ревнуват от това, че детето се е привързало към нея. Има такива, чиито първи питомци са вече пораснали, но са запазили топли отношения и чувстват нужда да се виждат. Разбира се има и такива, които се отнасят към децата "служебно", не влагат чувства, просто си вършат работата. Всъщност, само една такава съм видяла.
Не е лесна "професия", даваш много от себе си - има много емоция, напрежение и чудовищноголяма отговорност. Някои са ангажирани  да готвят и да пазаруват.
Виж целия пост
# 1 088
В държавната ДГ никога не са ми отказвали взимане около обяд. Невинаги обаче ми е било възможно. Има деца, които така си изкарват целия престой в градината, защото не спят обеден сън. Моите си спят, така че това не ми е мотив.
Виж целия пост
# 1 089
Може би в Канада е друго, там daycare е всичко, дори една стая в нечия къща.

Мен пък повече ме дразнят "отпечатъците" на прекалено професионалното обучение на децата. Стават едни такива малки многознайковци, а всъщност не могат да решават истински проблеми така, както деца, расли в по-естествена обстановка.

Именно. Това разбрах аз под "домашна обстановка". Да си дадеш детето да ти го гледа леля-канадка, леля-китайка, или леля-арабка, примерно, заедно с още три-четири дечица. Многократно съм споделяла, че съм широкоскроена и не ми е проблемът националността или религията, или расата. Проблем ми са културните различия и то само и единствено по отношение на собственото ми дете. Иначе в игрите си е общувала с деца от всякакви общности. Това го казвам, за да не ме разбере някой погрешно. 
Виж целия пост
# 1 090
В държавната ДГ никога не са ми отказвали взимане около обяд. Невинаги обаче ми е било възможно. Има деца, които така си изкарват целия престой в градината, защото не спят обеден сън. Моите си спят, така че това не ми е мотив.


И аз това щях да пиша. Дъщеря ми много малко пъти сме я вземали на обяд, но винаги без проблем. На две приятелки децата изкараха цялата си ДГ (същата) на половин ден. Единият ми шеф също всеки ден си вземаше детето преди следобедното спане, пак ДГ, но друга. Всъщност за първи път чувам, че такова нещо не било възможно.
Виж целия пост
# 1 091
Нашите имат претенции сам за воденето /да не е след 9, защото закусват/, но за взимането няма проблем.
Виж целия пост
# 1 092
Многократно съм споделяла, че съм широкоскроена и не ми е проблемът националността или религията, или расата. Проблем ми са културните различия и то само и единствено по отношение на собственото ми дете... 

Мда, и аз така на идейно ниво, "на хартия" съм супер толерантна, всички раси, религи и идеи са ми еднакви. Проблемът идва when the rubber meets the road.
Виж целия пост
# 1 093
Още в невръстна възраст са ми преподавали американци, араби и една французойка, мадам Надя. Съученици ми бяха деца от цял свят - Америка, Европа, Африка и Азия. Бели, черни, кафяви, жълти, всякакви религии, всякакви култури. Не съм се бъгнала, напротив. Подобна среда дава невероятен мироглед и поглед върху света. Нещо, което за жалост българските деца просто нямат. Като изключим някое и друго нещастно циганче или турче, повечето хлапета тук растат в стерилна етническа среда. 

Затова сме и ксенофоби, къде скрити, къде по-явни.
Виж целия пост
# 1 094
Затова сме и ксенофоби, къде скрити, къде по-явни.
По-скоро, защото на Балканите има повече история отколкото можем да понесем. Докато "славното историческо минало", а не настоящето, е основен източник на национална гордост, няма как да е другояче. А не виждам особени основания за гордост в настоящето.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия