Наблюдава се обикновено във фирми където са се провели драстични съкращения на персонал и няма взаимозаменяеми единици. Камо ли пък да си позволиш лукса да стоиш без някой от малкото останали или да го подмениш с новак, който тепърва ще схваща материята.
И все пак това са само моменти. Както знаем... моментите отминават. На Селика ѝ се е случило веднъж и тя го приема за правило. Жалко само за нея. Работодателят ще си го премести от единия крачол в другия и при първия удобен момент ще бие шута. Дори да е след година и половина.
Виждала съм цял счетоводен отдел, "заклан" за час. Досещаха се, че от 4 + една касиерка може да останат примерно 2. Но не са предполагали, че може изцяло без тях. Остана само касиерката. И единствената от счетоводството, която беше със средно образование. Преназначена да се занимава с контролинг. Тръгнаха си със сериозни обезщетения и толкоз. Днес вече почти никой не ги помни. А обичаха да казват: "Каквото и да е, без счетоводител тук не могат". Могат и още как. Толкова за незаменимите.