Семейни празници в арткомплекс "Горски дом Трявна" – „зеленият“ дом на Балкана

 Аз искам да споделя с вас един традиционен празник Пали кош, който се празнува в село Приселци - Варненско и е свързан със Сирни заговезни. Присъствах на него миналата година и за пръв път усетих въздействието на традиционните български празници и мистика.Малките кукери бяха невероятни, а огънят беше наистина огромен- както се вижда от снимките. Ето и малко повече за самия празник.

"◊ ТРАДИЦИЯТА

От далечната 1981-ва всяка година на Сирни Заговезни, в събота вечерта в читалището на село Приселци се провежда празнично тържество, в което участват самодейните състави от селото. В края на концерта се провежда конкурс за кукерска маска. В него участват момчета от селото, облечени с интересни, ръчно изработени кукерски маски. След края на конкурса спечелилият собственик на най-атрактивната кукерска маска получава правото да запали ритуалния огън, който е подготвен на една от поляните край селото. Той повежда със запалена факла тържествената процесия, към която се присъединяват всички присъстващи. Има една особена мистика и чар в тази процесия от млади и стари, местни и гости, която със запалени светлини, с много смях и добро настроение, минава по улиците на цялото село, докато стигне до поляната, където е струпана огромната клада, приготвена за ритуала. Там кукерът-победител докосва основите на кладата със своята факла и огънят лумва изведнъж. Всяка година кладата става все по-голяма и все по-висока, достигайки до височина от 7-8 метра.

Празникът „Пали кош“ е уникален за района на Североизточна България и чрез него жителите на с. Приселци дават своя принос за съхраняването на българската културна идентичност.

Автор: Нели Вълчева"

Любим празник е Бъдни вечер,цялото семейство се събираме,усеща се топлина,уют,любов.Аромат на боб,вино и питка...

Първи март,Баба Марта     
Празникът на Баба Марта в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие.Най-възрастната жена трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена тъкан - покривка, постелка, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще предизвика благосклонността ѝ към къщата и обитателите. На децата, момите и младите булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец - Мартеница - най-често на ръката.В този ден на много места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънкане на метални предмети и наричания .
На 1-ви март българите слагат мартеници на дрехите или китките си и си пожелават здраве и щастие с думите „Честита Баба Марта“.

Един от най-големите християнски празници е Великден – Възкресение,който ни е
любим. Евангелието разказва, че Исус е дошъл на земята, за да спаси хората от греховете им. Проповядвал доброто и любов между тях. Но той бил осъден и разпънат на кръст. За това Великден се празнува три дена.Велики петък (Разпети петък) е време на душевно пречистване и ден в който не се работи. От Разпети петък до обяд на Страстната събота не се слага нищо в устата. В събота жените са месели специални обредни хлябове. Великденските обредни хлябове са няколко вида и са предназначени за празничната семейна трапеза, за кръстника и близките. По традиция приготвяме боядисани яйца от няколко цвята и месим козунаци.ВЕЛИКДЕНСКИ ХЛЯБ – Яйченик, чупник, кукулник, паска, писан кравай, великденски колак, великденска кукла, плетеница, вит-превит кравай, женско играло и др. обреден хляб (чиито съвременни заместители са козунаците) за ВЕЛИКДЕН. Приготвя се в събота (някъде и в петък) на СТРАСТНАТА НЕДЕЛЯ.В обредната практика на българите Великденските яйца се приготвят по правило най-често в четвъртък  или в събота срещу Великден. По традиция приготвените яйца за Великден са два основни вида – боядисани в един тон (червено, жълто, зелено, синьо и др.) и рисувани, наричани “писани”, шарени, перашки, кадънки, китанчета и др.

Наближаващия Март месец, Баба МАРТА , всички се кичим с мартенички.

Ще споделя с Вас един ритуал или по-точно семейна игра, която се играе на Заговезни.
На конец се връзва сладка халва(или сварено яйце). Децата в семейството сядат едно срещу друго и си слагат ръцете зад гърба. Един от родителите взима конеца с халвата и започва да го върти между децата. Целта е едно от тях да успее да я лапне с уста, без да използва ръцете си, за да е здраво през годината

На 14 – ти февруари по стара българска традиция честваме Трифон Зарезан – денят на виното, лозарите, кръчмарите и градинарите.
Според православната църква, Свети мъченик Трифон е роден около 225г. в село Комсада. Той живее праведно и загива заради отказа си да отхвърли християнската вяра. По време на гоненията срещу християните светецът е арестуван, подложен на мъчения и обезглавен.
И докато житието на Свети Трифон ни запознава с човек, чийто път е изпълнен с много терзания, то народни предания в някои части на страната твърдят, че той е бил брат на Богородица. Легендата гласи, че един ден в началото на февруари, докато Трифон подрязвал лозето, видял Светата Майка с пеленаче в ръце и ѝ се присмял. На Богородица ѝ домъчняло, но нищо не отвърнала. Само като минавала покрай къщата му, рекла на Трифоница да бяга да превърже мъжа си, защото си е отрязал носа. Жената се затичала и видяла, че Трифон, малко „понаправил“ глава, подкастря старите израстъци.  Той се учудил като я видял така уплашена, а тя набързо споделила какво ѝ казала Дева Мария. Трифон отново се присмял, казвайки че не е пиян, та да си отреже носа. Понечил да покаже, замахнал с косера и клъцнал носа си – откъдето и различните наименования на празника – Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.
Първоначално в България на 14 – ти февруари се чествал Трифоновден – в почит на Свети мъченик Трифон, смятан за покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. След приемането на григорианския каленар празнуването му се измества на 1 – ви февуари, а 14 – ти февруари започва да се отбелязва като Деня на лозаря. Въпреки разминаването и объркването, в българската традиция двата празника продължават да се преплитат, за което свидетелства и фактът, че светецът често е изобразяван като младеж, който носи различни инструменти за рязане.
Според етнографи пък, честването на Трифон Зарезан води своето начало още от времената, когато по нашите земи са бродели племената на траките.  Ароматното и силно вино, произвеждано от тях, било прочуто в цял свят. Според траките упойващият ефект на алкохолната гроздова напитка помагал на жреците да влезнат в контакт с боговете и по тази причина те създали култа към нея. Тракийският бог на плодородието ,виното и веселито е познат под името Дионис  и се смята, че именно Свети Трифон е негов по – късен „наследник“. Въпреки че в житието му не се споменава нищо свързано с лозя и вино е факт, че празникът на светеца почти съвпада с честването на  Дионисиевите празници, по време на които буйните вакханки танцували с малки сърпове в ръка в чест на виното.
Независимо от своя произход  в миналото, Трифон Зарезан е бил обвързван с много обичаи, някои от които са запазени и до днес. Традицията повелявала стопанката да стане рано сутрин и да омеси и опече обреден хляб, украсен с лозово листо. Освен питата  задължително се приготвяла и кокошка, пълнена с ориз или булгур. Тя поставяла всичко заедно с бъклица с вино в нова вълнена торба и с този товар изпращала мъжа си на лозята. Там стопанинът се прекръствал и с косера отрязвал три пръчки от три корена. От пръчките правел венец и закичвал калпака си, а  корените поливал с донесеното вино, светена вода и поръсвал с пепел, запазена от Бъдни вечер  – този ритуал се нарича „зарязване“.
След това всички се събирали и избирали „царя на лозята“, който най – често е най – щедрият и уважаван мъж в селото или този, през чието минало царуване лозята са се радвали на благоприятно време и плодородие. Той бил окичван с венец от здравец, чимшир и млади лозови филизи – ритуал, който отново ни напомня за древния тракийски бог Дионис. Тогава всички мъже вадели от торбите гозбите, приготвени от техните жени, и правели шумно угощение. След като приключело то, „царят“ се качвал на „колесница“ и всеки се редувал да го тегли до селото, където минавали от двор на двор, ръсели с босилкова китка и благославяли. Домакините ги посрещали с вино в бял котел, като давали първо на „царя“ да пие и след това на придружителите му.  С останалото вино поливали царската глава и изричали благословията : „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“, а царят отвръщал „Амин“. След като всички домове били обиколени, мъжете отивали в царската къща, където царя се преобличал в нови дрехи и угощението и веселбата продължавали или на неговата трапеза, или на мегдана под звуците на гайди, гъдулки и тъпан  до първи петли.
Въпреки, че не всички обичаи продължават да се изпълняват и в днешни дни, Трифон Зарезан е един от българските празници, които продължават да  се радват на завидна популярност. Именно за това ние от екип „Българска история“  пожелаваме на празнуващите весело посрещане на празника и много веселие и усмивки през този ден.

Най -светлия празник на нашето семейство е Бъдни вечер ! Винаги се събираме цялото семейство и си приготвяме нечетен брой 9 вида ястия. Но най- много ни харесваме пълнена тиква тип цигулка . 1 тиква тип „Цигулка” (около 1,5 кг)
500 г бяло стафидно грозде (без семки)
2 ябълки
2 круши
1 дюля
10 сини сливи
100 г печени бадеми
100 г печени орехи
100 г краве масло
100 мл ароматен ликьор
5 с. л. мед
1 ванилия
1 ч. л. канела
1/2 ч. ч. кафява захар

Тиквата се измива, отрязва се капака и семките се отстраняват.
 Плодовете се смесват в купа.Прибавят се подправките, захарта, меда, ликьорът, маслото, нарязано  на кубчета и  ядките. Разбърква се.Пълни се тиквата.Отгоре се слага капакът, увит в  алуминиево фолио. Тиквата се пече в загрята на 180 градуса фурна за 1 часа и 30 минути. Може да се сервира топла и студена.

Обичам много Бъдни вечер и се опитвам да пресъздам нещата , които като малка баба ми правеше. Най-малкият внук на баба ми - аз поливаше с един чайник с хладка вода на всички, които бяхме там да си измият ръцете (символично с няколко струйки). После сядахме да вечеряме - като най-любимите ми ястия бяха пълнените сухи чушки с фасул, които заливах със сос бабино производство - счукани орехи и чесън залети с оцет и малко сол. После братът на майка ми винаги излизаше "уж по работа" и след 10 минути идваше Дядо Коледа с торба пълна с подаръци за всички деца - пликчета пълни всяка година с едно и също, а именно кравайче (малка тестена содена питка),орехчета, ябълка, круша и паричка- винаги метална.

В нашето семейство почти всички сме именници- двете ми дъщери Михаела и Елена, родители, роднини, но празника които  най-много харесвам и имам най-хубави спомени е моят имен ден Цветница.Вече няколко години подред посещаваме различни места, тръгваме в събота на Лазаровден и се прибираме късно вечерта на Цветница. Миналата година бяхме в Етъра, емоцията, настроението, което беше пресъздадено от Лазаркините, остави дълбок спомен. На следващия ден бяхме във Велико Търново, един прекрасен град. Тази година традицията отново ще ни изпрати в някое красиво кътче в България, за сега плануваме именно на Лазаровден и Цветница до посетим Трявна и Боженци.

Рождество Христово!!!
Рецепта за меденки:2яйца,1ч.ч. захар,1ч.ч. олио,1/2ч.ч.мед,1пак.канела,1ч.л.сода,брашно колкото поеме

Гергьовското агне на баба и дядо, после на мама и татко. Цялото агне се измива, попарва се с вряла вода и оцет и се натрива със сол. Пълни се с плънка от:  ситно нарязани сварени дреболиики, средно-голяма купа ситно нарязан лук, същото количество зелен лук, мащерка, сол, червен пипер. Напълненото агне се зашива, поставя се в тавата, покрива се с фолио и се пече 5-6 часа на фурна с дърва. Ухае невероятно.

Гергьовден- всичко се събужда за живот. Свежестта извира отвсякъде- мрачните зимни дни остават назад и всичко сякаш шепти- надежда, живот, хубави дни!
На Гергьовден - цялата голяма фамилия се събира в къщата на баща ми, където ядем пълнено и печено на пещ агне,със свежа пролетна, зелена салата.  И не е важно толкова самото агне, а това, че сме заедно и е весело. И си мисля, че каквато и рецепта да има- не си ли с хора, които те карат да се чувстваш добре, и, които обичаш- и най- майсторско приготвеното ястие някак няма да е същато и ще понагарча малко.

Най-харесвам Бъдни вечер. Много уют и топлота ми носи този празник.
Друг любим празник ми е 1 Март, когато всички се кичим с мартенички за здраве.
От няколко години в нашето село се възроди и традицията на Сирни заговезни. Тогава всички се събираме на площада в селото, пали се огън, който прескачаме за здраве, въртят се оратници и всички се веселим заедно.

 1 ч.л.
босилек
1 вр.
магданоз пресен
1 ч.л.
мащерка
1 щипка
кимион
5 ч.л.
червен пипер
1 фил.
черен пипер млян
3 бр.
моркови
500 мл
доматен сок
100 гр.
стафиди
100 гр.
орехови ядки
3 стр.
праз лук
400 бр.
ориз
Запържваме праза и морковите в тиган.
2

Добавяме ориза, доматеният сок, стафидите и подправките.
3

Когато ориза набъбне, го сваляме от огъня.
4

В намаслена тава слагаме щарана. Напълваме го вътре а около него изсипваме останалият ориз.
5

Печем го в предварително загрята фурна на 180-220 градуса.
Ето я рецептата за пълнен шаран, моят любим празник Никулден!!!