Разбито приятелство – как процедирате?

Да, съгласна съм. Емоционални същества сме и когато става въпрос за роднини, емоциите надделяват и това е абсолютно нормално.
Аз стигам и малко по-далече даже. Заради дразгите в отношенията на моя приятелка спрях да общувам с гаджето й, защото ме е яд, че я прави на луда. За съжаление, тя от моите съвети не вдява, а даже полудява. С нея не сме се разделили като приятелки заради въпросният, напротив - тя си говори с мен, тя се вижда с мен, но аз него и на снимка не ща да го видя.
И преди се е случвало - на същата приятелка, нейна приятелка я злепостави и последната зачеркнах, че познавам.

Странното е, че аз веднъж като игнорирам някой простак/простачка , задето са наранили моята дружка - игнорирам до последно, а тя , моята дружка - прощава и задълбава в негативи за себе си. Но това го разбирам, защото тя е в по-близки отношения с гадта. Особено с последната гад. Жал ми е , ама аз не мога да вземам решения за нейния живот. Още повече ми е жал, като виждам, че и тя самата става гадна, но това е проблем и от нейна страна. Тя обаче не ще да ме слуша, знае си нейното. Мога само да й дам насока къде какво да гледа и какво у нея куца и у въпросния.

То бях прител и на двамата, до едно време до преди да се скарат и на него съм говорила да си обърнат внимание на взаиомоотношенията. Как виждам нещата отстрани и защо преценявам кой как греши. Не чуват петлите и после "кой ми стра у гащите?".
И все пак се надявам да им дойде акъла. Ако ли не, като дойде кофтият момент, ще я успокоявам някак, че не е съвсем ад си е пропилала живота. Зависи кога ще им дойде края. Не им го пожелавам, но като гледам с реалните очила виждам, че е неизбежен. Те само го отлагат във времето. Тъжно е да гледаш как приятел се самосъсипва, надменничи и изгаднява, защото не може да се примири с нещо, което вече е по правата да приключи. абсолютно безпреспективна връзка. Дано греша, ама така като гледам - тежко й на мойта. Още по ми е гадно, като знам, че колкото повече време минава в тази отровна среда, толкова по-трудно ще излезе от депресията на която ще се надъни и като я познавам - депресията й ще бъде ад.

Мисля, че това значи да познаваш приятеля си - да знаеш как ще се чувства преди сам да го  е разбрал. Да му казваш къде сам греши и къде не. Да му даваш съвети как да оправи нещата, но и кога да избяга.
А не да си затваряш очите и да затваряш и нейните и за собствените й грешки и за чуждите. Всичко останало е бошлав приятелство.
Сори, оклоних се в друга тема.

А в моя случай аз ли мога да бъда определена като ,,гад''? Сериозно питам за мнението ви. При положение, че тенденциозно е заета с нейни си неща, вече почти нищо не ми споделя и не ме търси, защото е заета пак с нейните проблеми, имам ли право да прекратя това приятелство? Или съм някаква обсебваща откачалка?

Не виждам защо трябва да се зачерква някой. Ако не си доволен от дадено общуване или отношение, просто спри да го търсиш. Ако отсрещната страна се обажда - ок, говорим си, големи хора сме, но дотук.

Вие ако имате проблеми, тогава кое ще е по-важно за Вас? Да седнете с приятелка, за да се разведри тя или да слушате нейните оплаквания? Или да се съредоточите върху собствените си проблеми? Ама света не се върти около приятелите? Как го разбирате това приятелство? "Аз искам да се видим и като моя приятелка трябва да ми обръщаш внимание, а себе си да зарежеш?"


И да не изключваме все пак обстоятелствата и подробностите, защото те определят реакциите.

И аз имам една такава особа - айде да се видим, айде да се видим. На мен ми гори главата, нямам желание за нищо, занимавам се с личните си семейни драми, а тя ми се цупи като петокласничка.
А на моите проблеми ще се обърне ли същото внимание както аз на нейните ? - не. Тогава ще изляза на кафе, кагота ми е спокойно , имам време и когато мога да приема да се натоваря с чуждия проблем. Щото да ми се обясянват врели некипели колко тежко и колко лошо й било, в сравнение с моята трагедия от която не мога да изляза - нейното е признак на емоционално паразитиране. Аз съм центъра на вселената. Ами - не е.

Кое е по-страшното и важното - моята загуба на майка, борбата ми да продадем апартамент и да се поделим с останалите, борбата ми да влея акъл на роднина, да си купи жилище и да го настаня да има покрив, емоционалното ми състояние на развалина - нямам желание дори да се нагримирам, депресията от която не мога да изляза от година ? Или е по-важно кой какво я засегнал на работа, в къщи, че не ще да си изпие кафето сама и иска да ми говори за гримове и дрехи? Кое? Че не щяла да стои сама? Че й се излизало?
Ами на мен не ми е до това. Имам си ангажименти , драми и то по-сериозни от нейните.
Не ща да се разсейвам като ме занимават пак с проблеми, ама чужди, нито с гримове, нито с екскурзии, не ми ед озабавления. Така няма да ме измъкне от дупката, а напротив, ще се разочаровам за пореден път.
Защото всеки път с тази особа задълбаваме в нейните мижави кризи, а моите драми все едно не съществуват. Ако трябва да си поговоря с някого за моите си проблеми - има хора, които нямат лични драматизми и ще ми обърнат внимание.
Аз никога не съм се сърдила когато някоя приятелка ми отказва да излезем, защото знам, че си има своите съображения. Ако искаме и двете да се видим - ще се видим, когато и двете сме в кондиция и не сме толкова ангажирани. Но на тази специално - ай й откажа и се започва мрънкането, че едва ли не не съм приятелка. Моля??? Абе, да не ти е забит гъза в центъра на земята? Ей тва ми е в главата като чуя детско мрънкане.

П.П.: Н ода не бъркаме боя с революцията! Ако аз поискам да се видим - отказ, защото не й се излизало, оправдания. Не е в настроение - разбирам. Аз като откажа - драма голяма.
Еба си и вирнатите носове дето имат някой хора!
Да не говорим какви коментари съм чувала от нейната уста.  Да се чувствам все едно съм втора ръка човек. "Ти нали си се женила, за какво ти е втори път?" Моля?! А тя видиш ли - да се омъжи та да се омъжи.
Абе.....с лопати може да се ринат аткива.

А Вие - замислете се за какво я търсите, и тя какви свои сображения би могла да има , за да излезе и не на кафе с вас. Може да Ви отбягва с или без причина, а може и просто да не иска с никого да се вижда. Всичко е конкретно за конкретния случай.

На мен приятелка ми се разсърди, защото я упрекнах в двоен аршин:
1. когато тя още нямаше деца - само мрънкаше кой и защо я питал и че не била тяхна работа
2. най-сетне роди и сякаш само тя имаше дете - тя самата се превърна в подпитваща лелка, която се месеше всекиму над 30
Аз й търпях нонстоп оплакванията от мъжа й. Малката подробност е, че той живее в Щатите, взе и гражданство. При нея е хем сърби, хем боли, защото не може да го командва, но пък й се живее там. При последната ни комуникация преди 5 години ми омръзна да пита дали дъщерята на една наша колежка ВЕЧЕ е родила и казах горе-долу: "Ти като роди и вече всички трябва, забрави ли как мразеше да те питат?"

Аз лично приемам приятелството така:
- Когато имаме и двете време се виждаме да споделим какво ново, какво старо, да седнем да говорим някакви лежерни неща, да се разведрим, да се порадваме на хубавия ден
- Когато някоя от нас има проблем - когато другата намери време - да го обсъдим, в процеса на споделяне да се пови някаква идея за подход, разрешение, визия до какво би довел.

И това се случва по следния начин:
- когато искаме просто така - когато ни е и на двете удобно и свободно
- когато е конкретно - обсъжда се проблема , който  епо-сериозен и се оплаква тази на която й е по-тежко.
-похвалите не са изключени, а задължителни. Всяка се хвали с каквото е постигнала, а другата се радва за нея.

Поне така аз виждам приятелството.

мдааа - имам такава .
Аз неговите роднини не понасям, ама той моите трябва да боготвори.
Тактично й поставих въпроса, ако ис разменят ролите. Така и не вдяна какво й говоря. Почва да спори, че не е така, че неговите били еди си какви и тинтири -минтири. Аби квито ще да са - роднини са му. Дължиш им елементарно уважение. Никой не те кара да ги обожествяваш, просто се дръж прилично, пускай някой и друг техен коментар през оня си работа и гледай да харесаш поне едно нещо в тях, за да не ти е тегаво. Не ме послуша. Сега той й го връща.

Еми да бе мирно седяло - не би чудо видяло.


П.П. Ама тя там работа е дълга и широка, украсена с множество проблеми и проблемацийки. Кой крив, кой прав вече не ме и интересува, щото е като развален грамофон и се самонавива да запецва на развалена плоча, дето скрибучи.
Кой чул - чул. Кой не е - да е.
Аз говоря : веднъж, дваж, триж. На четвортия спирам и само викам "Аха. Еми..., не знам какво да кажа."

Явно приказките й че иска съвет са неподплатени. Затова само я оставям да си изплаче мъката и съвети вече не давам. То просто излиза, че явно не ми ги иска, но под претекст, че за това ме търси си изплаква болката.
Че кога съм отказвала да бъда слушател?! Нейното го отдавам на гузна съвест. Срам ме е да кажа, че искам просто да се оплача и да ме слушаш само, затова те търся ужким за съвет. Няма лошо. Не е драма. Разбирам. Е затва като реша да й звънна - питам как е , как са нещата и спирам да говоря. Нека я отменя малко. Вместо тя да се чуди как да ми се оплаче - коз , аз я питам, така че свободно да си говори. Белкем като се разтовари , да се оправи.

Значи аз не съм искала да излизаме и да седна да й разправям  за себе си. Когато ми е казвала, че не й се излиза, нито съм настоявала, нито съм се сърдела затова. Когато сме се чували по телефона, понякога се е случвало да говорим повече за нея или изцяло само за нея.Винаги съм я насърчавала, хвалела съм я.За виждане имам предвид, срещаме се случайно (защото живеем в един и същи квартал), казваме си ,,здрасти, как си?'' , след което тя ми пожелава приятен ден.Знам ли, може до такава степен да се е притеснила от проблемите си, че и характерът й да се е променил и аз напразно вътрешно да негодувам.

Есетствено, дори не знам как се е заформил спор. Ще ме уморите Старо е вече, но няма как да не се изкажа.
Любителите на ваденките не виждат ли гигантската пробойна в примерите си? Фирмени партита, рождени дни, кръщенета и не знам си какво. Момичето ще черпи 2ма човека. Двама. Това е от скромно по- скромно. Не виждам абсолютно нищичко обидно това да са близка приятелка и гаджето ѝ.
Аз, като нямам възможност, бих черпила само гаджето си. А тя все пак е пожелала да отпразнува повода и с приятелката и тя е недоволна
Черпи се за здраве, не за подаръци, драги пресметливки Никой не пише дебит/кредит за рожден ден.

Явно не. За мен поначало беше неуместно да се сравнява с партита от общ тип. Рожденият ден си е нещо лично и никой не трябва да се чувства гадно или "наказан" за решението си кого да покани (наказание = учтивият отказ да присъстваш, ако възлюбеният не е там). Защото въпросните половинки автоматично ставали най-близки на всичките ни приятели по някаква причина. Абе... И за мен несъществуващ казус/проблем. Търси се повод за спречкване/прекъсване на контакт, причина отдавна има в тези отношения.

Това ми се наби. От описаното проблемите ти наистина са доста по- сериозни от нейните, но никой не иска да чува окачествяване на своите като "мижави кризи" и при демонстрирано такова отношение да е окей да слуша за "житейските драми"
Просто е обидно. Трябва да има баланс някакъв при споделяне на проблемите.

Заедно с мм ме канят единствено и само на сватби или може би и на големи партита някакви, където всички са с мъжете/жените си. За мен рожден ден, излизане с приятелки, банкети в работата- се ходи сам, без половинката, освен ако не е указано , че задължително с половинката. Смешно ми е обиждането, ако приятелка покани само теб без мъжа ти на рождения си ден.

 Аз като имам драма - кучета ме яли , тва едва ли не нищо не е . А когато тя има "драма" /разбирай кавичките буквално/, тогава света си срива.

Оф, идеално знам за какво говориш. На някои хола просто всичко им е житейска криза, всичко им коства неимоверни усилия, щото те "много преживявали", видиш ли, и имали нужда от разбиране. Чувствителни били, светът се върти около техните чувства. Останалите чувства нямат.
Обаче някак не мога да се самоубедя, че разбиране е ключът. И от демонстриране на отношение наистина няма смисъл, до нищо няма да доведе. Един път съм сдъвквала, щото ми кипна, подейства, ама аз и нямах нужда от дискутиране, исках просто правото да не се правя на заинтересована от мижави проблеми. Изненадващо подейства и дългосрочно, което се случва рядко.
Но като цяло решението май е да нямаш такива хола в най-близкия си кръг и да си останете просто познати. Най-близките е хубаво да имат сходна дефиниция за проблем, решение, какво е градивно и какво не. Безплодното мрънкане като задължителен елемент от повечето женски приятелства дори няма да започвам, че се ядосвам :д

   И в драмите си ли обичате да се надцаквате?

   Не всеки иска да разговаря за смърт и болести, което не значи, че никога не ги е изпитал на собствения си гръб. Аз, например, винаги съм пресичала такива разговори още в зародиш. Нито бих тръгнала да товаря приятелките си с подобни тежки, драматични теми, нито бих позволила на мен някой да ми причинява същото за повече от 1 минута. Животът е достатъчно труден сам по себе си, за да се превръщаме в кошче за нечии токсични душевни отпадъци.

   Имам чувството, че някои търсят не приятели, а безплатни терапевти. Пък после се чудят защо приятелките бягат.