ЮЛСКА ТЕМА 35

Гредореда е ад. Вървиш и дъските скърцат. Ако кихнеш, най спокойно може да чуеш как съседа ти казва "Наздраве". В Белгия бях настанила няколко студента в такава квартира.
Обмислям варианта да си вземем котка. Не искам котка. Обаче децата искат. Пък и това май е най добрият вариант да не се лепят гадинки по децата. Заради тези гадинки намразих котките, а ги обожавах. Децата ми са по ценни. Каква котка да търся 

Агнес, само сиамска не взимай! Има теми за котките, тук ако някой разбира да каже, но има много кротки и възпитани породи, много разбрани. Аз съм теглила теглото на един сиамец 15 години и сега не смея вече да помисля, даже.

Скарлет, то зависи и от ватата. Има много различни дебелини и гъстоти, не мога да се изкажа коректно, но пак дава огромна разлика. Ние нямаме вата и не можем да сложим, тъй като имаме паркет на земята и освен да го вадим и после пак да се реди отгоре...., което ще е много трудно.... Иначе на тавана можем, той е висок, но защо да го сваляме, аз не искам 

Ние живеем в къща, чува се все едно всички сме в една стая.  Сега сме при свекърите и в панелката определено се чува много по-малко отколкото у нас. Но тук пък постоянно някой прави ремонти.

Тъкмо четох един виц във фейса: "От сутринта съседката така крещи, че чак аз подредих къщата и се облякох по-топло."

Пина, и аз не съм фен на сиамците. Преди години далечни роднини комшии имаха персийка. Тогава не беше още на мода да се продават животните или поне не както сега.  Спомням си, че подаряваха бебетата и. Както и да е. Много исках такава космата котка, но в нас забраниха. Прави са били. Не искам породиста котка, понеже първо не мога да си я позволя и второ сигурно много ще треперя над нея като знам колко струва. Не че и над обикновено коте няма да треперя, но предполагам ще е по различно.  И определено не искам косми. Гнуслива съм. От една страна искам игриво коте,но от практична гледна точка искам да е спокойно и мързеливо. Не искам бели в къщи. Достатъчно ми е че имам децата. И тапетите дорисувосмъкнаха, и пердето скъсаха, и саксиите периодично обръщат.

И аз се ужасявам от гредоред. Не само се чува, а и е ужасно паянтово. Струва ми се абсолютно нецивилизовано. В Америка обаче си живеят в такива разнебитени къщета и даже милиони дават.

Макар да съм обсебена от любов към котките, сиамска никога не бих си взела. Може и да не съм права, но те ми се струват лишени от нежност. Персийските много ги харесвам, но не и за вкъщи, заради космалаците. С нормално пухкава котка си трябват 6 месеца, за да се изчисти къщата.

Агнес, Ого не е ли прекалено малък за собствена котка? Аз мисля да изчакам още 3-4 години, защото ми се струва опасно и за двете страни.

И нежен, и любвеобилен беше, и темпераментен, и игрив...., и пакостлив, и капризен, изискващ, обсебващ, нахален, деспотичен, отмъстителен, интелигентен, пресметлив, артистичен... почти човек. Част от живота ми и никога няма да го забравя, но е нещо като двегодишно в бебешки пубертет, което, обаче, не пораства. И куче съм имала, питбул, само за 3 години, но това е нещо съвсем друго. Куче по- бих взела, но пак има да се чистят косми, макар най- късокосместата порода да се избере. Ох, добре си ми е без животно. Няма да се давам, докато не ме натиснат много.

Моята котка е при майка ми - тя й бере гайлето. Криси като слезе долу и се нахвърля на котката. Бедното животно, като го усети и скача да се спасява. Какво ли не я прави - гоненето е най-малкото.
Имаме и куче на двора. И с него голяма любов, ама бедното само стои вързано, че няма кой да го разхожда. Мисля на децата да им взема декоративна костенурка, но по-натам. Криси много се радваше на една в хотела в Банско, а и аз съм им голям фен.

И ние с ММ много мислихме какво да му вземем и се спряхме на морско свинче. Имаме го от ноември месец, Ицката му се радва, от време на време го гушка и го размята на тук на там. Не прави боклук, лесно се гледа, 1 на ден се храни.
Преценихме, че за куче и котка е ище малък.

Руми, фантастичен аватар, все забравям да кажа! Толкова стилен! Научи ли се сама да ги правиш?

От морско свинче не те ли е леко гнус? Навсякъде ли щъка? Аз като че ли много държа на любовта към животните, но друго освен котка не признавам. Костенурките ми изглеждат като праисторически животни. Не бих понесла да имам такова вкъщи.

Нашия котарак от известно време започна пак да маркира и направо съжалявам милион пъти на ден, че го взех у нас, когато се приберем и веднага ми замирисва, ако е свършил нещо.  Когато го взех от майка ми, защото се биеше с баща си - сиамец го кастрирахме след около два-три месеца, защото маркираше. И за дълъг период спря, но сега понякога има изненади, които понякога зачестяват, понякога са рядко. Но много, много ме е яд. Освен това по килима винаги има косми,  дори и след като е минато с прахосмукачка. Около тоалетната също има пясък. Това може да се избегне, ако вземе  затворена тоалетна. Когато се храни също цапа и си трябва непрекъснато някой да чисти. Аз не бих си взела каквото и да е било животно. Много усилия според мен са нужни, за да е чисто. А ако и е като нашия направо е кошмарно. ММ не иска да купуваме диван, защото котката ще го издере, което  си е така.

Сега да напиша и положителното за котарака - котаракът обича много Ясен, сутрин, както стане Ясен и веднага идва и започва да му се гали. Ясен го  тормози, но той бяга и това е. Вероятно има големи плюсове съжителството с животно, но изисква и много усилия.

Мъжът ми е имал немска овчарка преди да се съберем (почина малко след като се запознахме). Дълго след това чистих следите от нея. Космите от пътеките изчезнаха след второто или третото пране. Бърсах врати, стъкла, мебели с обезмаслител докато изчистя. А свекърва ми е поддържала доста чисто по принцип. Не искам животни в нас. От друга страна пък искам. Не знам какво искам. Ого може да е малък, но батко му никак вече не е. Спомням си преди години една булонка се завъртя в нас за няколко дни. Майка ми беше крайно против, но на третия ден вече мамосваше кучето. На всички ни беше много гадно като предадохме кученце на собственика му.

Бемол аватара е от момичета от форума. Не ми се получава на мен, направо ми е тъмна Индия. Добре, че ги има тях 
От морското свинче не ме е гнус. Аз като малка съм имала хамстери, но не е точно същото. Това животно е голяма душица, няма как да разнася никакви болести тъй като е само вътре. Има си клетка, не се разхожда на всякъде. Вадим го от време на време, да му де порадваме и пак си се прибира в клетката. Не драска, не хапе, абе за малко дете е добре според мен. Поне на този етап е добре. Иначе аз също обичам котки. Имахме преди малкия да се роди, но понеже беше голям дивак се наложи да го махнем заради бебето.

Декоративен заек се гледал лесно и са сладки, симпатични.
Аз също бих искала детето ми да расте с животни, колкото повече и различни, толкова по- добре. Обаче така да ме мързи за това чистене, а то ще иска много голямо чистене... И не само това. Животното е като още едно дете. Води се за ваксини, разболява се.... Нашия котарак имаше глисти, давахме му някакви лекарства. Имаше космояд - стават голи петна по козината и на рани с корички. Правихме специално мазило, мазахме го, а той ходеше мазен из къщи и докъдето се допре ставаше.... Мазилото беше от патешка мас и хинин. Патешка мас пък нямаше никъде, та майка ми купи някакви фенери ли бяха, събираше мазнината и топи да направи мас. Хайде хинина лесен, натрошиха се таблетки. А мебелите станаха за боклука за една година. Не само, че накъса дамаската, но и изкара пълнежа от вътре. Ни диван, ни фотьойл остана. Даже накъса и мокета по земята, пердетата дадоха фира и те, както и щорите. Той се катереше ежедневно по тях и като натежа - пердето се цепи, той виси и се катери нагоре, то продължава да се цепи.... И саксии с цветя потроши. То дето и цветето и саксията дават фира, ами и пръст да чистиш през ден от земята. Докато свършат саксиите, де. И а нещо не е станало на неговата, а ти се е изпикал в леглото. Аз ходех на тренировки всеки ден с един сак. Той ко ли си рече - не стои вкъщи да ме гушка и гали, да ми дава да ям и прочие, ми всеки ден я няма!    И ми се изпика в сака. Така поне 5 пъти. Накрая ципа на сака се развали от пране и киснене. И не ми даваше да пея. Аз пея с пълно гърло, той се извъртя бавно и ме погледна все едно Фънки ако се бях явила на Мюзик Айдъл    Не, няма да взимаме животно.

И през акъла не ми е минало да си вземам животно у нас, но ми стана интересен разказа на Пина, ако детето ви беше скъсало дивана, или пък не дай боже се изпикае в сака ви, горкото кой знае какво го чака, обаче щом е животно, простено му е, и продължавате да си го гледате, не че не гледате и детето де, няма да го разбера аз това никога.   Животните по моите разбирания, трябва да живеят в къща с двор, и те да са на двора, но вкъщи /апартамент/ не го разбирам.