ЮЛСКА ТЕМА 35

Аз пък не мога да си представя да гледам някое животинче в клетка - да не може да се гушка, да се гали и ще си мисля, че му е тясно, макар то да не знае. Брена си има минуси - трябва да се разхожда, пускам всеки ден прахосмукачка, като вали е зор, защото трябва да я вкарвам директно в банята, но пък Ема толкова я обича още от бебе, че не мога да си представя да сме без нея.
От друга страна тотално не искам котка - такова дето си прави каквото си иска и трябва ти да му обръщаш внимание вместо то на теб - не мерси. А и с тия нокти навсякъде, Брена за 5 г. е изяла само 1 кабел и 2-3 чехъла, нищо непоправимо.
Бяхме почивните дни в Дряново - Ема беше тотален хит. Разхожда се, търча, в ресторанта ходи да танцува с възрастните наравно, намери си 4-5 дечица, които да "командори", изобщо, мина много по-добре отколкото очаквах. Особено като гледах другите майки как търчаха нон стоп зад децата и викаха за нещо.

Точно 

Грижа си е. Остави ваксините и прегледите. Те са през няколко месеца.Разходки, поне две на ден. Всеки път след разходка мия крачета, после мия коридор. Както за Лазар гледам да имам винаги резерва бисквити, за мен цигари, за кучето резервни консерви. Често ми се случва да забравя да и сваря пиле и прибягвам до консервите. Сега трябва да се подстригва. 40лв. и струва прическата. Ами почивките? Винаги първо проверявам дали приемат кучета. Никъде не ходим без нея. А като отидем с нея и съм все нащрек, дали има други кучета да не се сбие. Да не досажда на хората, защото тя е много любвеобилна, но много досадна. Когато посещаваме примерно музеи, ММ винаги седи с нея отвън и не влиза. Отговорност си е кучето.
Обаче пък, много добре ми действа за възпитанието на Лазар.  Първо се учи на отговорности покрай нея. Храни я. Извеждаме я. Внимава да не излезе на улицата, за да не я бутне кола. Съответно и той се пази. Събира си играчките, за да не му ги изяде Джеси. Когато излизаме той тръгва с думите "Джеси не плачи за нас. Ние ще си дойдем. Ти да пазиш къщата". Ако се заиграе навън и не иска да се прибира го подсещам "ти обеща ли на Джеси, че ще се приберем? Тя ни чака" и той тръгва. Когато Лазар плаче, Джеси почва да вие. Това си има и плюс и минус. От една страна ни побърква, от друга Лазар спира да плаче (е, не всеки път), защото и Джеси се разстройва покрай него. Сутрин, задължително я гушка за добро утро, а тя го близва по крачето.
Аз цял живот съм била кучкарка. Имам пауза само от бременността ми с Калин, докато не стана той на 4г. Тогава си купихме Джеси. Все си мисля, обаче, че това ще ми е последното куче. Жива и здрава да е, на 9г. стана декември. О, и рождени дни правим! С торта! И със свещички! Песни пеем. Последната торта беше цяло печено пиле. И ние похапнахме от него, но повечето си беше за рожденичката. Някога, когато си отиде, Лазар ще е вече голям. Калин съм го отгледала. Остава време, само живи и здрави, и ние с ММ да си поживеем, без да се съобразяваме с деца и кучета. Ако ни се живее все още тогава, а не сме станали сухи и скучни старци 

Кучето е друго. Аз писах вече, че съм имала. И нищо не изяде. Много кучета ядат мебели и обувки, но моето не изяде абсолютно нищо. То беше най- свястното животно на света. Да, трябват разходки, което може да бъде приятно, но и голямо бреме. Не сме водили нито куче, нито котка на почивка. То не знам котката може ли да бъде заведена? Котарака го водихме на село, но това е друго. Зимата стоеше в къщата, а лятото на двора, не искаше даже вечерта да се прибира, за да спи вътре. Ние се страхувахме да не му се случи нещо, защото беше градско чадо. Само за уикендите е бил на село и то може би 10-тина пъти за целия му живот. Прекрасно е дацата да растат с животно има безброй ползи. Всичко, което Весето описва + още много други, като например превенция срещу алергии и хронични белодробни заболявания. Но много ме мързи. Ще видим. Аз съм мислила по въпроса. От здравословна гледна точка вече е късно.

Много се ядосвам, когато напиша цял ферман и се изтрие преди да го публикувам…
Много е гадно!
Писах за котката, Агнес, чудесно сте го решили! Не искам да се повтарям, коментирано е и преди, определено породата е от значение. Аз съм гледала много непородисти котки, сега имам такава с родословие, имам база за сравнение. Но винаги има и изключения. Преди години свекър ми имаше един котарак Мишо- чист, любвеобилен, добър, възпитан. Той и моята котка са най-благите писанчовци, които съм срещала през живота си. Той е бил и невероятен мишелов, с което я превъзхожда по качества. За съжаление починал, бил разкъсан от кучета. На Герена има един котарак, който много прилича на Мишо и по външен вид и по характер. Ще ти пратя снимка на въпросния, в случай, че има някаква връзка между окраската и нрава на една котка, за да си потърсиш подобен.
Моята котка не изисква никакви специални грижи. За съжаление е много капризна с яденето, яде само два вида храна, която не е никак евтина, но все пак да не забравяме, че добрата храна в нашият случай е от значение.
През почивните дни не сме пътували никъде и честно казано аз доста добре си починах въпреки чистенето, готвенето и гледането на децата. Дадох си сметка, че пътуването с деца и всичките му там багажи е доста по-уморително.

Весе, все едно за Брена си написала Само че ние правим солена торта със салам и кашкавал, че да можем и ние да хапнем от нея, а отгоре с кокалчета бисквитки
Джине, мисля, че може и с котки на принципа на кучетата, само трябва да имаш клетка, за да я разнасяш напред-назад.

Аз се притеснявам от котки, но винаги съм мечтала да имам куче- голямо, огромно, прекрасно куче. Сега брат ми има, децата много се разбират с него, тримата са страшна партия, играят на топка, на гоненица с него, то ги търпи и много ги обича. Обаче благодарение на него знам, че скоро няма да имам куче. Първо защото заема място колкото човек ( аз искам голямо животно), цапа си здраво (коззина), иска много сериозно разхождане и не го интересува дали ти се спи или навън вали и е 2 градуса, а също такова животно не можеш да заведеш почти никъде- на повечето места, на които приемат животни са съгласни на малко кученце, не на 50-60 килограмова топка козина. Да не говорим, че трябва и сериозна кола, защото той заема 2 седалки, ако е много сгънат. Но пък за децата е супер другар, факт!

Стана въпрос за куче или котка в разговор за депресия при тийнеждъри. С детето четохме защо кучетата са отлични домашни любимци. Хора взимат животни при големи лични загуби.
За мен кучето иска къща. Моите сънуват котки. Един ден, не сега обаче.

Терп, има и места, където приемат и с големи кучове, даже цяла фб група има за обмяна на инфо за такива места. А иначе колата специално я избирах да е с голям багажник, че Брена да се вози там, а не на задната седалка, и сега всички сме доволни За разхождането работата е както го свикнеш, стига да не му се даваш отначалото. Вкъщи се знае, че ММ като е втора смяна я разхожда той, а като е първа аз, ама когато се наспя, не когато на нея й скимне.

Хера, бяхме при кучето за една седмица и аз го разхождах защото ми беше кеф. Но си дадох сметка, че едно е за една седмица, друго е винаги. Примерно сме заедно на сватба, която почва в 3 следобед и продължава до ранните часове на нощта. Ние си пием, пеем, веселим се, а брат ми отива до тях, разхожда кучето и се връща. Но това е по-малкият проблем. За мен по-притеснително е, че едва се справям с две деца, с третото космато съвсем ще превъртя. А багажници имаме всички огромни, но ни трябват за багаж, не се събираме иначе, цял катун сме. Както и да е, аз се кефя на косматия си племенник като им ходя на гости или се видим в парка, или сме на вила, на риба и т.н., децата общуват с него, но друг ще излезе в пороя сега да го разходи и после ще го къпе и ще мие банята. За момента ме устройва така

Каква превенция? Аз съм гледала 3 котки, на седмата година от гледането на последната развих жестока алергия. Сега не мога да припаря. Едно време пред блока отглеждахме кученца. Уж давахме лекарства за паразити, а два пъти имах глисти... И трите котки бяха супер различни. Първата- улична, пълен дивак. Изпокъса и изпояде всичко. Пуснахме я обратно на улицата само след месец. Втората - пак улична, намерих я пред входната врата на тогавашния ми годеник. Беше страшно лигав и гушкав, направо не можех да се откача от него. Нощем спеше върху лицето ми - кошмар. Последната котка вече е на 17-18 години, но е все така чисто луда. Живее у майка ми. Не дава да я пипнеш, яде само най-скъпата храна, адски страхлива, постоянно напада хора, човек не може да си покани гости. Два пъти напада племенницата ми, която е на 10, без изобщо да е била предизвикана, дере жестоко, впива се с нокти, зъби и злоба. После Пирогов и тетанус. Повръща и опикава нарочно килимите... Ужас просто. Тя е уж породиста.

Заек купихме на колежка. Уж малко зайче беше, стана си огромен. Изяде им кабели, зарядни... ревнува и хапе, косми, дардонки из къщата. За капак се разболя и вече 6 месеца е на ветеринар и на инжекции и много страда.

Рибки съм гледала (трудна поддръжка), хамстери (миришеха и се биеха). Страдах ужасно, когато умряха. 

Много обичам животни, винаги съм обичала, обаче някак не ги възприемам вече като любимци. Може би и мен ме мързи и не ми се занимава, не искам да съм отговорна за още едно същество. Някак ми се струва, че трябва да им се радвам отстрани, не да ги гледам в апартамент - клетка. ММ пък съвсем е против, така че моите май ще си останат без.

Агнес, ако все пак се решиш, вземете си от приют, не си купувайте.

Ау, Мъхче, точно така ги виждам нещата.....
За алергиите и белодробните - те са плаващи пясъци, както сигурно имаш представа. Четох много аз. Теории всякакви, източници различни. Според едни не трябва да се взима животно, именно за да се избегнат тези заболявания, а според други това е единствената възможна превенция. Конкретно за астма и алергии, те са и по някакъв начин свързани, често, уж.... Нали медицината не е математика. Но то важи детето да е от раждането, от преди раждането, даже, както си имаме тука няколко такива бебета. Сега, на възрастта на нашите е късно вече. Освен това белодробните имат пикова възраст, която идва с пълна сила (от 3 до 5 годишни). Смята се, че тия спори от животните, ако са попадали в организма от най- ранна възраст, той е привикнал към тях и не алергизира, докато рязък сблъсък на по- късна води до алергии. Не знам и нямам намерение да задълбавам, тъй като вече е минало и заминало при нас. Възможността за животнот, иначе алергиите и белодробните са тепърва.

Честит празник 

Честит празник и от мен - бъдете здрави и щастливи!

Честит празник, мили момичета!
Мъхи, и ние имаме такава приятелка, да те е страх да отидеш на гости у тях. Хем го спасиха котето от Анимал Хелп. От друга страна, другата ми приятелка спаси от улицата вече трета котка, и трите живеят у тях и се държат съвсем различно - едната е много плашлива, другата е супер любопитна и гальовна, третата пък е нахална и деряща - а ги гледат еднакво.
Ау, щях да забравя, Пине, чрд! Пожелавам ти всичкото щастие на света и да си все така одухотворена!

Хо-хо    одухотворена! Мерси!