И аз замразих банан, но не намирам време да го сложа в блендера. Може би довечера, взела съм и сметана, която мисля да добавя. Имам пресни ягоди и замразени малини и два портокала. Може би ще направя малко само от банан и от банан и ягоди или и малини.
Виж целия пост
ЮЛСКА ТЕМА 35
- Публикувана: 9 фев. 2016, 16:56 ч.
- Последно мнение: 26 юли 2016, 17:15 ч.
# 525
5 май 2016, 09:52 ч.
# 526
5 май 2016, 09:55 ч.
Аз щях да си купувам чопър специално да правя сладоледи от замразени плодове и така и не си купих. И блендер нямам.... А имам много замразени ягоди.
Виж целия пост
# 527
5 май 2016, 09:57 ч.
Ние купихме 2 кг. ягоди от Сандански преди две седмици и се чудих какво да ги правя, защото мм ме накара да ги замразя. Казах му, че замразени не става т за нищо, но не се бях сетила тогава за сладолед.
Виж целия пост
# 528
5 май 2016, 10:17 ч.
Не е за нищо. Стават да се желират - в кремчета или върху торта. Ето тои тип
http://prikachi.com/images.php?images/601/8787601n.jpg
Както са замразени, да се отпуснат малко и се режат на две, отстрани се прави желе с разтворим сок ягода и желатин и преди да е стегнал съвсем топиш всяка ягода в него и редиш отгоре, стяга вдвижение и става. Също между платките с крема могат да се слагат замразени, те се размразяват, отпускат, но с крема е добре.
Виж целия пост
http://prikachi.com/images.php?images/601/8787601n.jpg
Както са замразени, да се отпуснат малко и се режат на две, отстрани се прави желе с разтворим сок ягода и желатин и преди да е стегнал съвсем топиш всяка ягода в него и редиш отгоре, стяга вдвижение и става. Също между платките с крема могат да се слагат замразени, те се размразяват, отпускат, но с крема е добре.
# 529
5 май 2016, 13:13 ч.
Пине вместо да даваш рецепти вземи спретни една торта и ни покани на по парче 
.
Виж целия пост
.
# 530
5 май 2016, 13:44 ч.
Ех, колко хубаво щеше да е! Но вие сте далече, мен пък ме мързи... 
Виж целия пост
# 532
5 май 2016, 14:16 ч.
Абе далече си, цял проход ни дели Как пътувате с тези деца, бе хорааа?! Нашето за 10км и съжаляваме, че сме тръгнали. До сега по- далече от 60км не сме я водили, а ще трябва, пък и искам.
Виж целия пост
Как пътувате с тези деца, бе хорааа?! Нашето за 10км и съжаляваме, че сме тръгнали. До сега по- далече от 60км не сме я водили, а ще трябва, пък и искам.
# 533
5 май 2016, 14:30 ч.
В последно време не е лесно,защото започна да повръща 
.Иначе седи в колата,гледа двд,четем книжки и не мрънка,но обича да се вози.Иначе от София до Несебър му е най далечното пътуване по много пъти в годината.Колко е 360 км по магистралата и после още 40 км за има няма 3часа и половина.
Виж целия пост
.Иначе седи в колата,гледа двд,четем книжки и не мрънка,но обича да се вози.Иначе от София до Несебър му е най далечното пътуване по много пъти в годината.Колко е 360 км по магистралата и после още 40 км за има няма 3часа и половина.
# 534
5 май 2016, 14:36 ч.
О, ужас! Това с повръщането го бях забравила, че се случва на децата. Леле, дано ни подмине.
Виж целия пост
# 535
5 май 2016, 14:51 ч.
Ние пътуваме всеки месец по 700-800 километра. Тъкмо днес гледах, че за последните 20 дни сме ги докарали до 1300. Седят си в столчетата, не им измислям никакви развлечения. Поне по веднъж в месеца ходим при баба им и дядо им, минаваме или Шипка, или Кърнаре. 4 часа и нещо, понякога ги вземаме и без почивка, защото спят по различно време. Като цяло малкият е доста по-спокоен от кака му. Когато не спи, си кротува. Тя е по-шавлива, постоянно пита къде сме, колко още има, но тя поотрасна. Най-трудно беше, когато беше между 2 и 3 години, но тогава се научи да мълчи, зарадибебето.
С пишкането прав и аз не мога да се справя. Вече 9 месеца е без памперс, а едва от седмица се пробва прав и то само ако аз го държа. Сам не иска и да опита.
Виж целия пост
С пишкането прав и аз не мога да се справя. Вече 9 месеца е без памперс, а едва от седмица се пробва прав и то само ако аз го държа. Сам не иска и да опита.
# 536
5 май 2016, 16:11 ч.
Време е да намина и аз през темата 
Ние сме в Бг и се чувстваме повече от прекрасно! Честно казано това е моето място, моите хора и тук живеем добре. Имаме майка ми, която помага страшно много, гледа децата, оставя ни да излизаме, да се виждаме с приятели. Дори успяхме да отидем на кино и театър. Емилия проговори чудесно български. Понякога включва думи от немския и има доста, които отказва да каже на български, но те са малко. Обаче тотално отказва да се научи да брой на български, което ме изнервя, но ще й дам време.
Ивет се промени страшно много, стана много социална и започна да свиква с баба си. Вече мога да я оставям и нея. Всичко това се случи само за две седмици. Имам чувството, че тия деца (особено Ивет) разцъфнаха. Емилия естесвено започна със страшни магарии, но пък са готини - никога нищо лошо на никой, просто е щура за себе си
С ММ имаме време за нас си и също някак се усетихме по-близо.
Честно казано просто усетих изведнъж цялата тежест на това да гледаме породените деца абсолютно сами без никаква чужда помощ дори и за секунда. Явно бях толкова мобилизирана, че не го осъзнавах. Но сега, когато имам помощ, мога да излизам без деца и имам някакво лично време си дадох сметка с колко много трудности всъщност се справяме в Германия....
Виж целия пост
Ние сме в Бг и се чувстваме повече от прекрасно! Честно казано това е моето място, моите хора и тук живеем добре. Имаме майка ми, която помага страшно много, гледа децата, оставя ни да излизаме, да се виждаме с приятели. Дори успяхме да отидем на кино и театър. Емилия проговори чудесно български. Понякога включва думи от немския и има доста, които отказва да каже на български, но те са малко. Обаче тотално отказва да се научи да брой на български, което ме изнервя, но ще й дам време.
Ивет се промени страшно много, стана много социална и започна да свиква с баба си. Вече мога да я оставям и нея. Всичко това се случи само за две седмици. Имам чувството, че тия деца (особено Ивет) разцъфнаха. Емилия естесвено започна със страшни магарии, но пък са готини - никога нищо лошо на никой, просто е щура за себе си
С ММ имаме време за нас си и също някак се усетихме по-близо.
Честно казано просто усетих изведнъж цялата тежест на това да гледаме породените деца абсолютно сами без никаква чужда помощ дори и за секунда. Явно бях толкова мобилизирана, че не го осъзнавах. Но сега, когато имам помощ, мога да излизам без деца и имам някакво лично време си дадох сметка с колко много трудности всъщност се справяме в Германия....
# 537
5 май 2016, 16:28 ч.
С Елин сме ходили 2 пъти до Велинград, което от Варна си е сериозно разстояние. Отделно през месец- два ходим до Бургас. Спи, приказва, гледа през прозореца. Добре се справяме. На мен ми е по неприятен дългия път, обичам да съм на различни места, но не обичам да пътувам до там- досадно ми е.
Как да си държи чурката, като пишка, тя толкова мъничка, само някакви кожички, не може да се хване изобщо. Баща му уж каза, че той ще го учи. Да видим!
Жалина, радвам се, че най- накрая има малко помощ и за Вас. Колко време ще сте в БГ?
Виж целия пост
Как да си държи чурката, като пишка, тя толкова мъничка, само някакви кожички, не може да се хване изобщо. Баща му уж каза, че той ще го учи. Да видим!
Жалина, радвам се, че най- накрая има малко помощ и за Вас. Колко време ще сте в БГ?
# 538
5 май 2016, 16:34 ч.
Ауу, да бе! Как забравих, че два пъти сме я водили до Бургас и то за един ден, без нощувка и пътя става двойно. Ужас! Първия път беше много малка, на 2 месеца, май, и беше по- лесно. Втория път на една година, беше ужасно. Там не спа в количката и се надявахме да спи в колата на връщане, но не, рева през цялото време и чак когато пристигахме във Варна взе, че заспа,колкото да се разреве пред вкъщи, че я разбутваме... Сега е съвсем друго, скучно ѝ е, мърмори, крещи, нарежда, но само 10км миналата седмица. Уф. Нали си мислех, че бременността и раждането са най- страшното, изобщо не бях подготвена колко години наред след това няма да имам нормален живот.
Виж целия пост
# 539
5 май 2016, 22:25 ч.
Пътуването е ужас при нас ,но съм забелязала ,че се тръшка повече ако сме с ММ .Като види ,че аз карам и не съм "свободна " да следя магариите му ,е една идея по-спокоен.
Ние пътуваме до свекърите всяка седмица 36 км в едната посока.Налага се,свикнали са,знаят пътя наизуст.ВСе говорям ,все разказвам докаро шофирам ,все песни се мъчим да пеем ,за да им отвличам вниманието ,но си е приключение все още.А така ми се иска да пътувам с тях ...да тръгнем събота сутрин ,да вземем сандвичи и да отпрашим към планината! Без посока ,ей така ,да спираме ,да слизаме ,да разглеждаме ....Не може ! То все нещп сме забравили ,все на някой му се пишка /ака /пие вода.Все някой е недоволен,а и спането е проблем !И двамата спят следобяд и дотогава - само при свеки
Виж целия пост
Ние пътуваме до свекърите всяка седмица 36 км в едната посока.Налага се,свикнали са,знаят пътя наизуст.ВСе говорям ,все разказвам докаро шофирам ,все песни се мъчим да пеем ,за да им отвличам вниманието ,но си е приключение все още.А така ми се иска да пътувам с тях ...да тръгнем събота сутрин ,да вземем сандвичи и да отпрашим към планината! Без посока ,ей така ,да спираме ,да слизаме ,да разглеждаме ....Не може ! То все нещп сме забравили ,все на някой му се пишка /ака /пие вода.Все някой е недоволен,а и спането е проблем !И двамата спят следобяд и дотогава - само при свеки
Препоръчани теми