ЮЛСКА ТЕМА 35

Ние нямаме големи драми с пътуването. Вече. Бях свикнала с голямото дете да ми е лесно- той пътуваше без проблем, спеше непробудно или се радваше на всичко наоколо. Даже коликите борехме в колата- рев посред нощ, слагаме по едно яке върху пижамите и караме из града.
Обаче с малкото... Още на изписването от родилния дом стана ясно, че ще имаме проблеми. Рев, рев, рев. На първото ни море с него той беше на месец и малко- изтощително отиване и адско връщане. Дълго време беше трудно, дори на кратки разстояния в София се изпотявах от нерви. Сега е много по-добре, успява да издържи, но най-благо е като заспи. Не са ни се случвали кой знае какви преходи, може би до Южното Черноморие са ни най-дългите пътувания с него. А с голямото сме пътували по цял ден почти без да спираме и той си кротуваше милият.

И Вики никога не е спала в кола,даже и от родилното до нас(40 мин) Обикновено реве и мрънка. Ще видим днес как ще я издържа, че тръгваме след малко за Враца за капак е с хрема и кашлица.

И ние пътуваме с Ема насам-натам, досега нямаме проблеми. Из града всеки ден се вози поне веднъж в колата, даже се радва и вика "мама кара колата, Ема вози". На по-дългите маршрути зяпа през прозореца или си зима някоя от домашните играчки да върти из ръцете.
Пине, евала ти правя за безкрайния източник на рецепти в главата ти
Около нас също много заминаха, но и много се върнаха, различно е за всеки. Ето Жалинка е пример, че навън не е задължително да се живее по-лесно. Аз за себе си знам, че не мога да вирея извън БГ и това е.

Скарлет, ти се стягай, че до Щатите знаеш колко път е?! Ако е източното крайбрежие не е чак толкова, май 7 часа от Париж, обаче ако е западно, дупе да ти е яко! И висенето по летищата като включиш.... Ох, на мен ми се отелва вола, а с малко дете не искам да си го представям.
Хера, не е чак толкова безкраен списъка, ама знам туй- онуй, да, остана и да не ме мързеше да го готвя... Ягодите от почти година чакат вече    Не знам още стават ли даже, а бяха домашни и мнго сладки, ароматни, срамота!

Скарлет, честито! Дано имате много късмет и да ви се подредят добре нещата!

Руми, честито и на теб за работата. Каква е?

За чужбината, с ММ сме във вечна дилема.  Щяхме да заминаваме за Амстердам, защото там имаме познати и то доста, а и двамата харесваме страната и града, имахме чудесни възможности, но... бежанците ни отказаха. Сега последно разговаряме за Канада. Моето мнение много се промени през годините. Първо бях твърдо против, после бях против, защото не мога да изоставя майка си тук, но сега, откакто имам деца, не спирам да си мисля, че по-добре ние да сме мигранти, отколкото те. Много ми тежи тази мисъл. Виждам и как простотията се шири, заразява всичко хубаво , което беше останало в тази държава. Всичко е толкова абсурдно тук. А и майка ми е учителка и виждам какви поколения идват отдолу... празни. Още по-лошо - не нулеви, а минусови. Заразно минусови. Тъжно ми е, но бих заминала. ММ обаче, който даваше зор, сега се е запънал, че не можел да остави техните. Какво ще правим , ако се разболеят и т.н.

За пътуването аз още миналата година ви споделих за драйфащите драми. Ние пътуваме относително често - поне 4 пъти в годината на дълго разстояние. Децата са много кротки и послушни.Обичат да пътуват, определено. Рецептата ни е: тръгване във време, в което ще спят (при тях навикът е толкова силен, че спят в определените часове при всякакви обстоятелства) + таблет с детски + билкови лукчета (меки) + нещо дребно за похапване. Слагаме и памперси, макар че те не искат да пишкат вътре и стискат. Е. си казва, когато ѝ е лошо и спираме. Нося торбички да повръща вътре, но рядко успявам да ги отворя навреме. Голяма гадост е. Нямам търпение да порасне достатъчно, че да ѝ давам лекарство.

Мъхче като секретарка в Общината на града

Днес купихме сандали, взехме 26 размер, да има малко аванс, да изкара лятото. Прибираме се, обуваме ги за проба и се оказва, че са точни, аванс няма! :O 

Еха, Пине, расте детето А и то от сандал до сандал огромна разлика, тъй че не се коси:)
Мъхи, то няма ли и за дребоси такова лекарство - капки нещо?
Ние пък си идваме от мола, имах надежди, че нали са много почивни дни, народът ще се е поизнесъл. Да, ама не, беше си фул детския кът. А да се връщаме не става, тя вече знае къде и защо отиваме. Добре, че бяхме двамата с ММ, че сама абсурд да я опазя от търчащите големи. Разбирам, че са в детския кът, ама все пак елементарно възпитание трябва. Едното направо я блъсна на земята, другото пък я замерваше с твърдите топки от басейна, то горкото само седи в средата и се чуди как да се скатае. Добре, че й мина бързо бързо и отиде да скача на батута.

Мъхи аз ползвам кофички от кисело мляко по лесно е  .Иначе пробвах да му давам хомеопатичните капки против повръщане ефект 0.Лукчета и подобни не важат при него.Той все още е във фаза не ядене.Рекорд има от 36 часа и накрая хапна чаша кисело мляко. Друго и не иска де.
За сън вече и дума не може да става.Днес тръгнахме уж,за да спи следобед в колата..........Да ама не заспа чак като се прибрахме.

Пине, 26-ти номер?   Браво на момата! В. носи 24-ти с аванс, някои марки й пасват, някои са й свободни. Но вас ще ви стигнем след две години сигурно. Тя Ю. е и по-височка, та нормално и ходилото да расте.

Мъхче, няма ли нищо на билкова основа, което да е подходящо за вас?
С пътуването нямаме проблем и за двете деца откъм прилошаване, слава Богу! Не ми се мисли, ако им ставаше лошо, както пътуваме почти всеки месец по 7 чАса наведнъж. Да не казвам, че дори няма значение по какво време на деня пътуваме, щото тя дори не спи в колата. Станала е много трудна за следобеден сън, явно на мен се е метнала.

Ние днес хванахме хубавото време на обяд. Обиколихме Морската, ходихме и до Зоопарка, когато се изтърси от нищото дъжд и градушка. После пак пекна слънце здравата, после пак изведнъж заваля. Луда работа, типично мартенска! На нашата госпожица много й се ходи в мола на игра, обаче ние зимата не се завирахме там, камо ли сега да й угодя. Отчели сме се с 1-2 рождени дни на закрито, стига ни толкова. Тя няма-няма и спомене за шарените топки, но - глас в пустиня.  

Руми, звучи добре! Успех!

Аз не съм фен на хомеопатията. Давала съм на себе си и нямаше никакъв ефект. Не знам за билкови капки.

Захарче, много добра идея за кофичките! Благодаря!

Почнах нова работа и ми се налага да работя и утре. Никакво време нямам.

Скарлет, пиши ако имаш въпроси на лини.
Пътуванията ги правим вечерни - след 8.30 пм Децата проспиват всичко. Прекачванията - до сега не сме имали закъснения, обикновено докато се пресече единия край на летището до другия и минат проверките, времето е минало. Големите полети обикновено закъсняват малко. Луфханза кефят много. Самолетите излитат/кацат навреме от/за София, когато всички останали самолети канселират полети заради мъгла.
По- важното - очакваме няколко директни полета до София да се случат скоро.

Бемоле, твоите юнаци празнуват първи. Подготвяш ли се?

Скарлет, и аз не знаех, че имате желание да живеете навън. Дано бъдете здрави и щастливи, независимо къде.
Аз не искам да ходя никъде. Тук си имам всичко, уредено ми е. Не мога да си представя, че трябва да вървя отново по този път- работа, къща, условия…. Но признавам, че в момента животът в България е сякаш един тъп виц. Дори и по някакъв начин да си успял да формираш добра среда /за себе си и близките/ простотията те залива от всякъде, не можеш да имаш доверие в институциите и т.н.
Марина също повръща в кола. Сестра и пътува от 30дневна, никога не е имало никакви проблеми, а тя…. Давам Куколин, гледам да не яде много преди път. То на нея най-дългото и пътуване е било до о. Тасос. Последните няколко пътувания /разстояние 200км/ не е повръщала. Но миналото лято се случваше да повръща и на кратки разстояния. Интересното е, че никога не е повръщала в моята кола, която не е луксозна и е супер обикновена. Прави го само в семейната ни кола. Може би защото втората е автоматик и спиранията идват някак си по-резки, не знам… Но Захарче, даваш страхотна идея за кофичките /Аз се возя отпред, Бранка е човекът, който се бори да завре пликчето в устата на сестра и. Обичайно в пликчето попада 20%..../. Най-ужасно беше миналата година на морето, бяхме тръгнали специално за райския плаж на острова /20 мин с кола/ и н половината път оповръща всичко. Купувахме туби с вода, михме, прахме седалки, но мирисът на повръщано остана до края на цялата почивка.

Имахме голямо желание за там преди детето, този път даже не се снимахме, като по навик ги пуснах документите, а сега ще мислим накъде. Тук нямаме развитие никакво. С ипотека и кредит едва връзваме двата края, но пък сме си у дома, та има време да мислим дали си струва рискът, че няма да имаме избор освен продажба на жилището, което не ни се ще.

И Ясен се вози много- на ясла го водя с колата, защото е близо до работата ми, на около 5км. от вкъщи. Всяка събота и неделя /с много малки изключения, може би 3-4 уикенда в годината/ ходим на вилата, тя е на 60 км., близо е или някъде другаде. Паследно бяхме в Сандански и този уикенд във Видин. Ходили сме с него  два пъти до Халкидики и два пъти до Пелопонес / 12 чАса път/,  и до Охрид. За 24-ти май ще ходим до Албания - около 700-800 км., повечето е магистрала малко след границата с Гърция до Игуменица. Повръщал е два пъти - веднъж на завоите по Петрохан, бях го взела при мен и може би му натиснах корема и миналата година, точно когато стигнахме на морето в Захаро, след дванайсете часа път. Забелезях, че повръща, когато пие вода повече, не когато яде. Аз съм си приготвила кутийка от мокри кърпи без капака, по-широка и по-удобна ми е. Обикновено седя отпред, защото преди около година искаше да го вземам при мен, ако седя отзад. Сега пее песни, гледа през прозореца, говори с нас. Когато му стане лошо казва от известно време, намаляваме скоростта и отваряме прозорец широко. Карам го да диша с отворена уста дълбоко. За мен бонбоните не са добър вариант, защото при неравност на пътя може да се задави, ако друсне колата.