ЮЛСКА ТЕМА 35

Ооо, Бемоли, добре че не съм била майка преди 10-15 години! Аз бях за пример допреди 3 месеца (горе- долу) Вече не съм.      Отново ме връхлетяха мислите от едно време - защо изобщо ми е било нужно да ставам майка. Не е за всеки работа.

Не е за всеки работа ама няма по сладка работа.

Честит рожден ден на нашите малки пораснали юлчета. Нека са живи и здрави и палави. Тия години иначе как ще ги запомним 
Мен напоследък хич ме няма и Моля да извинение. Като сменя работата ще компенсирам  Обещавам!

Здравйте!

Кой би казал, че темата, която достигаше 50 страници за норматив, сега ще прашлясва....
Надявам се всички да сте добре в този фестивален месец.
Честит Рожден Ден, Киренце!
Ние сме добре. Вчера мина на Маринка празника и както нямаше да празнуваме, пак си стана празник. Бяхме в Петрич, децата бяха щастливи. Иначе сега са на Бистрица. Имаме си и нов /стар/ домашен любимец- немската овчарка Рекси на свекър ми . Сега и той е в Бистрица с децта, страхотен приятел. Е, понякога от радост бута Маринка на земята, но са голям отбор.
До почивката остава месец, който ще ми се стори година. Отделен въпрос е, че понеделниците по начало са ми отвратителни.
Драснете по някой ред как сте, що сте.

Във Фейсбук сме активни. Тука никой не пише вече, да. Май всички са добре, надявам се!
Джине, овчарката зимно време в апартамента ли ще е? Много е хубаво за децата! Иска ми се, ама не ми се грижи, пък и в апартамент и то целогодишно...
Кирил на Захарчето ли е роден днес? Да е жив и здрав! Много весели игри!
Джине къде ще ви е почивката тази година? Гърция ли? Уф, така да ми се ходи на един размазващ 5* олинклузив в Анталия... И миналата година ми се ходеше, ай дано догодина идем вече.

Аз някак не си представям комуникациа във ФБ. Пине, няма как да вземем кучето в апартамента, той е много голям. Мислим да го заведем в къщата при баба му на мм /тя е неподвижна, сама живее, свекърва ми ходи при нея сутрин и вечер да я обслужва/.
На море ще ходим в Гърция. В Турция не искам, на други места ми се ходи, но няма да ме огрее.

И аз мечтая за голямо куче, но няма шанс да го гледам вкъщи. Трябва ми двор. Със сигурност няма да успявам да се справям с чистенето, подреждане и извеждането на такъв пес, който си иска  две едночасови разходки на ден минимум. Засега се задоволяваме с кучето на брат ми, което отговаря на всичките ми изисквания- огромно, добро, умно, друг има ангажимент да го разхожда и храни.
При нас нищо интересно, децата са на градина, ние на работа. Балансираме.  Аз се чувствам прекрасно работейки, много по-нормално от преди, когато си киснех вкъщи с тях.
Те ходиха на море, върнаха се черни и щастливи, а аз си отспах докато ги нямаше. Не бях си лягала в 8 вечерта от години, не бях спала и до 9 сутринта от години. За първи път от 7 години останах сам-сама и макар и да ми липсваха, всъщност добре си беше. 
Това е горе-долу,нищо интересно, просто да побутна и аз малко темата.

Ние имаме един американски питбул (по-скоро една, женска е) на село  малкия много обича да играе с нея. Вързана разбира се, че е 50 кила и прави мазало от радост когато я пуснем.
И при нас нищо ново и интересно. Може да отидем за уикенда до морето, но още не е съвсем сигурно. Свекър ми още не се е оправил и по-дълга почивка не се очертава.
Христо не ходи на ясла пазят се с баща ми, сега са и сборни групи и още толкова не ми се пуска. Да се надяваме Септември когато тръгне да няма толкова болести.

Ние тъкмо днес се връщаме от Арапя, където бяхме 5 дена цялата група, барабар с Брена. То и затова отидохме там де, щото било дог-френдли. Да, ама не, оказва се, че двата плажа са станали целите охраняеми и е забранено за кучове (е, "мишките" ги пускат, ама за лабрадори място къде ти). Добре, че хотелът ни беше баш над едно мини-заливче с камъчки, та се намествахме там всеки ден заедно с още 2 двойки с големи догита Иначе както каза ММ, почиваха си само Ема и Брена, а ние бяхме заети да търчим подире им. Даже Брена слуша 30 пъти повече от Ема, която вечно беше заета да мрънка, че иска или не иска нещо - доста изнервящо ми дойде. Септември ще отида пак, ама без тях, че да се напочивам. Поне почерняхме всички доволно

Да... Навърши вече 3, но промяна никаква не последва. Уж на 4, ама наскоро ми казаха на 5 се успокоявали. Оф..., само ме заблуждават. Чакам да стане човек, но кога ли. На 7 вече със сигурност, ако не то на 18..... надявам се.

Пине как 5 бе  Недей моля те,че ще се побъркам дотогава 

И аз!    Цялата лудост на малкото зверче върви и с чудните разболявания, които нямат край. Поне още една година, поне. Никога не съм предполагала, че тази възраст е толкова трудна.

И аз живеех с надеждата, че след 3 ще е по-добре. Но не е. Може би от към 2,5 стана доста по-трудно. Защото непрекъснато има някакви претенции. Двата почивни дни ходихме в Западния парк и в Заимов. Първо в Западния имаше надут батут, влакче и такъв за скачане. В надуваемия изкара сигурно час, вози се поне три пъти на влакчето и пак си тръгна с рев. Беше си обул сандалите на обратно и не искаше да ги разменим. Трябваше да му кажа, че ще си тръгна и ще остане там сам и да върви след мен ревейки. Преди да отидем ходихме да вземем една приятелка. Като разбра, че ще идва и тя се разрева, като магаре, че не искал и тя да идва. Докато я изчакам да слезе ревеше много силно. После се успокои. След парка минахме за 15-20 мин. през тях, разрева се, че не иска да си тръгва и че не й бил казал "чао". Тя се показа през балкона да ми каже, че сме си забравили шише с минерална вода. В неделя искаше да я вземем и нея. Казах му, че ще ходим да я вземем и че ще дойде и баба му. Разрева се, че не искал баба му. От Заимов пак една си тръгнахме вече около един часа на обяд. Слезе приятелката ми и му казва "хайде чао, няма да мога да те цункам", след като тя затвори  вратата и той започна да реве, защото не го била цункала. След като паркирах пред блока продължаваше да реве и да се търкаля по стълбите, като му текат сълзи и лиги. Една жена минаваше и ни гледаше съжалително.  Удари се докато се търкаляше и се разрева още толкова. Това най-вероятно, защото му се спеше, но определено е много изнервящо.

Пине, какво ви е? Дано бързо да минава!

О, verabel колко познато  Значи не е само моето.
Пине и сега ли боледува?Нали уж лятото не боледуват толко.

О, верабел, здрава е в момента! Слава богу! Даже скоро сътресения от здравословен характер не сме имали, освен петъчното фиаско, за което разказах във Фейса, и което в крайна сметка завърши с щастлив финал. Но..., постоянното треперене и очакване да се разболее, което не закъснява, рано или късно все ще се разболее и така до края на света. 12 разболявания годишно били нормални. Аз не съм ги броила и вече не бих могла да си ги спомня, но за тази една година на ясла може би са по- малко даже, т.е. трябва да съм доволна, но не мога да свикна на този режим и това си е. Вече се включиха и инцидентите, слава богу скоро не се е убивала. Имам предвид счупената и залепена глава, ударената брада, на която още стои червено, дано се махне.
Захарче, това с лятото е заблуда. Всички така чакахме, но лятото си върви със същата честота, както и зимата. В яслата пак всичко живо буха и хвърчат сополи. Лятото се включват и ентеровирусите, които са просто ужасни в тази възраст, в смисъл, че децата не умеят още да се контролират и не стигат да тоалетна или друго подходящо място за разстройство и поръщане, освен това много бързо се обезводняват и риска е по- голям при тях.

Останал съм с впечатление,че Ю не боледува толко.Ще видим К как ще е от септември   Дано да го кара както досега,че мисля и работа да започвам.