ЮЛСКА ТЕМА 35

Боледува си, Захарче. Зимата беше на схема - 20 дена здрава; 4-5 дена болна. След април се промени и вече е непредвидимо. Аз наистина не си спомням точно, пък и удрянията за мен са не по- малък стрес и ми се сливат нещата. По едно време всяка седмица се случваше нещо. Или температура и кашлица, или повръщане, или си сцепи главата, или си обели брадата, или има въшки. Беше серия.

ММ започна да го възпитава Елин  редовно се прибират с рев и наказание от площадката. Наказанието му е, че му се прибират всички колички и животни за ден или два, веднъж даже за цяла седмица. Е. започна малко по малко да осъзнава, какво му се случва, но това не означава, че е спрял с дивотиите. Отвътре му идват.  Но пък иначе е много мил с бъдещето бебе, постоянно ми целува корема и му говори, че батко е тук и ще го пази ,да не плаче.

Верабел, и Ема се държи горе-долу по същия начин и на мен ми идва доста нанагорно на моменти. С нетърпение чакам вече септември, да почва да ходи на градина, че имам нужда от въздух.

Здравейте,

на3 години Еми има проблясъци на съзнание и то към сестра си.
Помага й в почти всичко, внимава да не се удари, да не плаче, да не падне...не мрънка толкова много, не се тръшка, разбрана е(сравнително), но нали знаете моето си е най-най-най
Иначе рожденият й ден беше много скромен, защото е болна с температура. Но пак баба и дядо спасиха положението.
В София на Еми й е скучно, нещо не можем да се организираме да излезем и все седим вкъщи. Много ми е тъпо. В Германия ходеше на градина и имаше някакъв соц, но тук се започна от първият ден с болести и не съм я събирала и водила никъде.
Добре, че е ревящата й сестра да се разнообразяват малко. А малката Ивет хора в момента е в най-нетърпимата си фаза - година и половина. Покъртителна история, силен характер и въобще едно малко вечно ревящо същество същество, което не знае какво иска. Може би затова Емилия ми изглежда като едно ангелче - разбрано, говорещо, изразяващо себе си с думи, а не с рев и мрънкане Ето аз сега имам двете възрасти 3 и година и половина и мога да кажа, че 3 наистина е по-хубавата възраст.

Година и половина точно, беше много хубава и лесна възраст при нас. Тогава си мислех, че мога още много деца да отгледам.

Радвам се, че всички сте добре, умерено добре и умерено преживявате лятото и жегите
За мен 3 г е разкошна възраст - Калоян говори, разбира, прави причинно - следствени връзки (не винаги адекватни, но има мисловен процес). Разправиите са за миене на ръце, че не винаги иска да яде сам и подобни. Но пък няма включвания тип да бяга, да се дърпа на улицата, да не иска да дава ръка, да чупи и да блъска и да реве. Като беше на година и половина - две ме изкарваше извън равновесие с инат и писъци. Тогава май много си бяхме писнали и на него също му беше омръзнало от мен. Тогава и тръгнах на работа и двамата се облекчихме от присъствието си. Аз се поуспокоих, зашото той не ми скачаше на главата, той се успокои, зашото ме нямаше нервна около него и се номрализираха нещата
Сега обаче предстои детската градина...и не знам как ше се справим. Той мрази пищящи деца, мрази да викат и реват, обича по-големи и тн. Мисля, че ще предстои голяма драма, не иска сам в детско клубче да седи, дори и да имаме пряк зрителен контакт, а за детската....
На мен прилича.... Нашите са ме намерили на един ъгъл близо до детската на около 3 г и половина и съм казала - не си го спомням - Повече няма да ходя там, те викат и крещят и не ми е приятно. И никога не съм стъпила повече. Да видим какво ми предстои на мен

Жалинка, що не излизате?

Луиза, и като не стъпа, как я караше? Някоя баба ли те гледа до училище? Сега трудно се сбъдват подобни сценарии. Чак не мога да повярвам за съществуването на такива всеотдайни баби, не че не съм ги виждала на живо, но то беше някога. Нямаме такива баби ние. Макар, че не бих искала детето да стои по цял ден вкъщи до 7, поне на половин ден е хубаво да ходи.

И за мен година и половина беше прекрасна възраст. Но от около месец-два може би едва издържам. Като се има в предвид, че аз го водя и вземам от градина и пак има разни разправии, направо ми е дошло доста в повече. През останалото време докато не съм на работа пак сме заедно. И с баща му разбира се. Единствено от време на време ходя по половин час на целутрон, та отмарям малко.

При нас Е. си е все в прекрасна възраст, а Д. - все в ужасна. Все крещи, все се кара, все се налага, постоянно e с някакви претенции. Свека каза, че ММ е бил същичкият, душицата. Шемуоткъснаушите, прецака ми ДНК-то! Ние се върнахме от море изтощени, изпокарани помежду си и със свекитата. Снощи им звънях да ги питам дали ще гледат децата за 3 дни, да идем до Перперикон и Кърджали, и тонът беше леден. Все пак май ще ги гледат, де. Ние сме в нов етап на отношенията - тихо мразене. Света свеки все твърди, че децата много слушат, когато аз не съм там, но всъщност няма търпение да ми ги връчи само след 3-4 часа, прекарани с тях. Нон-стоп ги носиха на ръце на морето и сега го отнасям. Но иначе, ако я питаш, децата са много кротки и добри, много послушни, никакви проблеми не създават, тя никак не е изморена и няма търпение да ги гледа. Обаче при първа възможност си бие камшика и дори не искаше да вечеря с нас. На ММ казала, че компанията, в която бяхме, не ѝ е приятна, а истината се оказа, че била преуморена и искала да си почине. Не мога да разбера какво ще ѝ стане, ако си признае, че е изморена. Много мразя такива преструвчици. Едната вечер се оказа, че вечерят в съседното заведение със свекър ми, само и само да не са с нас.  

В събота бях на градинско парти/купон без мъжа и децата. Тръгнах си в 3 часа сутринта.  Хораааа, почувствах се нормален човек. Свободна, жива... Прибрах се и ММ ми беше нацупен, цяла сутрин не ми говореше, щото се наложило той да гледа децата сам цял ден (сутринта чистих и готвих, докато бяха в парка, а следобяда се приготвях и директно излязох). Никак не му харесва, че съм ходила навън. Той не обича да излиза, стреми се и мен да държи вкъщи чрез всякакви манипулативни техники. Осъзнах, че съм се лакирала за първи път, откакто съм родила или дори бременяла. Както си работя от вкъщи и живея далеч от центъра, направо съм в изолация. Ще има промени и усещам, че драмата вкъщи ще се усилва.

И моята свеки е в някакъв такъв тип поведение. На всичко била готова за внучката, винаги била насреща, щяла да я гледа с удоволствие, обаче някак незабелязано се изнизва. Веднъж, преди някой и друг месец споменах, че може да я вземе от ясла и такива очи опули..., сякаш кой знае какво. А щеше да я отглежда, боже! И тя не признава, че се уморява, зареждала се с внучката - да, бе, знам го аз това зареждане. Аз чакам да се пенсионира, за да започне наистина да помага, но сигурно няма да стане.

Вашите поне от време на време гледат децата или най малкото идват да ги видят. При нас такова нещо няма.

Пине, моята баба беше от всеотдайните. Докато беше жива, казваше, че годините в които ни е гледала със сестра ми, са й най-хубавите. От тогава до училище. Тя имаше тактика - в двата парка до нас се беше запознала с няколко готини баби, за да си общувам с децата. Реално, това ми беше средата до 7та година - 4 деца, които живееха около нас. ОСтанахме близки (с ходене на гости и преспиване) до към 10-11 годишна възраст. Аз се чувствах великолепно - в 9.30 в парка до обяд, и после от 14.30 отново. Не спях следобед, кънки и колело, катерушки с децата. Останалите, които ходеха на градина, ми бяха от квартала. ПОсле в училище толкова са разказвали как са мразели градината. Аз обичах това време. Спомените са ми колко деца бяхме в парка, играехме, никой не ни закачаше. После ходех на алианс преди училище, тоест май съм била на 5 или 6, за по полвоин ден - 3-4 часа. баба ме водеше, пиеше кафе и четеше книга във фоайето, и ме чакаше. После ходех на плуване - басейнът е срещу нас на 30 секунди.
Сега моята свекърва е от този тип - дето ако искаме, ще отгледа Калоян до училище. Разликата м/у нея и моята баба е две вселени, обаче. Не бих оставила тя да го гледа/учи и възпитава за постоянно. По малко може. Но въпреки, че не я харесвам и много се дразня на н брой неща, тя е винаги на разположение и никога не скатава, нито тя, нито мъжа й. Ето, сега ММ е в Лондон до края на август, после веднага заминава за Варна. За градината както казах, драма, детегледачката е в САЩ. Е, познайте кой е на разположение? Те. Голяма подкрепа са. Колкото и да не ми харесват някои неща, признавам, че са всеотдайни. Така че, казвам само едно благодаря и забележките, освен ако не са за много важни неща , ги премълчавам.

Подкрепям Луиза, че 1-5-2г. беше най-трудната възраст. Сега е песен- за момента е уравновесено дете, което слуша и разбира.  Но тогава…. Все тръгваше на някъде със скоростта на реактивен самолет, не разбираше, аз не я разбирах….
Нещо с голямата понякога им е трудно да общуват….. Разбира се, Бранка си го отнася „щото си по-голяма“.
Пине, моята майка гледа децата нон стоп. Бранка е с нея девета година, Марина трета. Лятото са трите на Бистрица по цяла седмица, аз ги гледам през уикендите. Да не говорим, че сме ходили и сами на почивка, а тя е оставала с децата. Разбира се, не ги гледа като мен, но пък аз съм благодарна. За съжаление мм не го оценява. Той си боготвори неговата майка, която вижда децата три пъти в годината, но умира за тях, реве за тях, милее за тях и изобщо на думи прави всичко за тях. Но предпочита вместо да ги гледа, да отиде на екскурзия /примерно/. Много тежък скандал имахме из ония дни в тази посока. Но пък и той в момента е на предела на психическите си сили, много неща му се струпаха на главата: къщата, смъртта на баща му, проблеми в работата и капакът е че жената, на която оставихме бабата /майката на свекър ми/ се отказва и сега взимаме бабата в София, като за целта трябва да облагородим една друга стара къща…. Отплеснах се.  Иначе безспорно свекърва ми ги гледа по-добре, отколкото майка ми. Но едно е да го правиш веднъж на 3-4 месеца за ден, друго е да нямаш прекъсване от девет години…
Баба, лека и пръст, ме отгледа. Двамата с дядо ме „пораснаха“. Надявам се да не съм ги разочаровала.
Жалина, около вас няма ли градинка? В интерес на истината, аз чрез малката открих, че кесенето в кварталната градинка, всъщност не е чак такава мисия невъзможна. С Бранка все ходех с мои приятелки, по паркове, вили и т.н, но пък е доста по-лесно вместо да събираш и товариш багажери, просто да слезнеш пред блока.
Мъхче, с тези приказки, целта на свекито е да покаже, че всъщност на теб животът ти е песен, докато синът и се труди неуморно, ти се забавляваш с малките ангелчета. Вероятно.

Джине, аз зная, че твоята майка ти отглежда децата, но за съжаление не всички са така. И моята свекърва така се представяше, преди да се роди, после уж се натискаше, а ние не давахме, но аз отначало си знаех, че до реално гледане няма да се стигне. То няма кога. Сега беше 2 седмици на почивка, преди това разни уикендни разходки, пролетта беше в чужбина, а есента пак се готви да ходи в чужбина. Малко са свободните съботи, когато я гледа само за часове през деня, с преспиване не е оставяна ни-ко-га. Моите родители няма какво да коментирам. Аз и не искам да попива от техния свят, но те пък така и не са ми предложили да я гледат за 30мин ако щеш.
По площадките съм виждала разбрани деца на около 3г, наистина. Явно ги има. Моето не е от тях. Аз ще си чакам да порасне, да видим кога ще е това.

Джине, не-е-е, целта е да се демонстрира тя колко е перфектна и изтънчена, а аз как не смогвам и постоянно мрънкам. Никога нищо не се казва направо, а само се въртят очи, чуват се въздишки... Хубавото е, че поне не настройва ММ срещу мен. Освен това не забравяй, че на мен също "ми отглеждат децата", а аз си вися по цял ден на компютъра и от време-навреме поработвам, колкото да не е без хич. Наскоро чух реплика: "О,ама твоя сериал го дават веднага след новините, ние мислехме, че някакви анимации превеждаш". Или пък: "Ама ти сега като правиш хубави снимки, не може ли да изкарваш някакви пари от това, да се подпомогнете малко финансово". В никакъв случай не искам да изглеждам неблагодарна, но понякога ми идва малко в повече.