Отговарям по памет:
За пръв път ми се зави свят и се сковах преди 7,8г. Прибрах се от работа и мислех, че съм преуморена. Не бяха така силни кризите и се живееше някак. За година по макс.две кризи съм имала, но отшумяваха бързо и не ми пречеха на работоспособността. Но тук от 3г насам стана нетърпимо и постоянно и освен да съм в легло друго немога (без да преувеличавам)
Доплер правихме, унг също ме гледа, кардиолог също- нищо не откриват, нямам диагноза дори.
Живеехме на квартира преди това. Работих в хр магазин.
Свекъри нямам. Дупката в бюджета я запълват нашите, да. Той не е давал пари за сметки и храна отдавна. Като кажа, че трябва да се включва то са фасони и чудеса, хвърли 50лв и толкова(това за кое по-напред-ток вода храна, неща от първа необходимост като прах паста за зъби и т.н)
Това е, че той от мен няма оплаквания-гледаш си прекрасно детето, къщата ти винаги е чиста и спретната, но въпреки тези думи вечно ми крещи и нагрубява.
На 30г съм и не съм си прекъсвала осигуровките, плащам си ги.
Да- освен, че шия също и корекции правя, а от остатъци си ушивам някоя дрешка на мен и детето и майка ми.
Тези, които мислят че се преструвам и не искам да се лекувам...дано никога не го изживявате това, вие разбирате ли, че аз дори като прясна родилка можех да свърша мн повече неща, отколкото сега...аз съм меко казано парцал, аз не мога да стана до тоалетна без помощ, разбирате ли.
За пръв път ми се зави свят и се сковах преди 7,8г. Прибрах се от работа и мислех, че съм преуморена. Не бяха така силни кризите и се живееше някак. За година по макс.две кризи съм имала, но отшумяваха бързо и не ми пречеха на работоспособността. Но тук от 3г насам стана нетърпимо и постоянно и освен да съм в легло друго немога (без да преувеличавам)
Доплер правихме, унг също ме гледа, кардиолог също- нищо не откриват, нямам диагноза дори.
Живеехме на квартира преди това. Работих в хр магазин.
Свекъри нямам. Дупката в бюджета я запълват нашите, да. Той не е давал пари за сметки и храна отдавна. Като кажа, че трябва да се включва то са фасони и чудеса, хвърли 50лв и толкова(това за кое по-напред-ток вода храна, неща от първа необходимост като прах паста за зъби и т.н)
Това е, че той от мен няма оплаквания-гледаш си прекрасно детето, къщата ти винаги е чиста и спретната, но въпреки тези думи вечно ми крещи и нагрубява.
На 30г съм и не съм си прекъсвала осигуровките, плащам си ги.
Да- освен, че шия също и корекции правя, а от остатъци си ушивам някоя дрешка на мен и детето и майка ми.
Тези, които мислят че се преструвам и не искам да се лекувам...дано никога не го изживявате това, вие разбирате ли, че аз дори като прясна родилка можех да свърша мн повече неща, отколкото сега...аз съм меко казано парцал, аз не мога да стана до тоалетна без помощ, разбирате ли.
Разбирам те, но трябва да продължиш да търсиш причината за заболяването си.Тука ти писаха, че могат да те насочат към добър лекар. Пробвай. От опит глава не боли.
Трябвало е още преди години да обикаляш по лекари. Още като си била що годе добре. Но никога не е късно. Не се отказвай и не се отпускай.
А като разберат, че не смееш да излезеш от вкъщи с тези симптоми и вземат да се правят и на психиатри и да те изкават кукувица. Точно приказките за страхова невроза и паник атаки. Колко модерно. А не разбират, че като ти става лошо е абсолютно резонно да те е страх да излизаш навън, защото ако колабираш...Господ да ти е на помощ. Единият път когато ми се случи се оказах с кръвно 40/55 и 3 часа треперех и не можех да го вдигна до нормалните граници. Дали пих антидепресанти и успокоителни - НЕ, НЕ и НЕ. Дали се оправих - ДА! Но не благодарение на невролозите 
Ако ги слушах...можеше и да не пиша тези редове 
Казвам го просто защото ако те наплашат с диагноза, веднага си откриваш симптомите й... аз всичките си ги бях открила и даже ми се и проявиха. Иначе като разбрах, че съм здрава, всичко ми размина 