На ръба на отчаянието съм..

Осведоми се малко преди да пишеш. Дори да получава паник атаки, не всичките и симптоми са от това. Ти знаеш ли за паник атаки с толкова дълго продължаващо повръщане, виене на свят и сковаване на раменете и шията с дни, така че да не може да си завърти главата? Ако знаеш за такава, дай линк. Но едва ли ще намериш. Да се пенсионираш по болест и да не работиш, нещо хубаво ли е за теб? Внимавай за какво завиждаш. Нормално е да е разочарована от лекарите. Ако бяха само панически атаки, лечението което са и предписали щеше да и е помогнало до сега. Знам не за 1 и 2 случая, в които поставянето на диагноза отнема много години - от 5-7 дори до 25 години. За моята диагноза - автоимунно заболяване отне 7 години, леля ми с паркинсон отне 25 години (лекарите и казваха, че сковаването е от артрит, а треперенето - от нерви). Личното ми впечатление е, че невролозите са най-зле с диагностицирането в България, въобще не им се занимава да вникнат в проблема, и най-лесно им е всичко да приписват на стрес и нерви.

.

Получавам ПА вече повече от 25г и да минала съм през всеки един симптом, че и през още, но няма да ги споделя, за да не давам "материал" на авторката. Също така мога да те уверя, че с АД и успокоителни няма начин да се оправиш. Оправяш се с комбинацията от лекарства+терапия+много силно желание да се оправиш. При авторката 2 от трите компонента липсват и е нормално, че няма подобрение. Аз се оправих от тази комбинация и въпреки огромното ми желание за борба и пълното осъзнаване и възприемане на проблема ми отне 2 години. От друга страна имам роднина, която е на АД от 15г, но е твърдо убедена, че е физически болна и няма никакво желание за борба и терапия и съответно по-добре не става, даже е по-зле. И тя се сковава и припада и свят и се вие и от леглото не може да стане и не си чуства и краката и ръцете и т.н. Всичко това го пиша, за да си отвори очите авторката и да си реши проблемите, за нейно добро е. В момента живота който живее е някакъв кошмар. Била съм в тоя кошмар и не го пожелавам на никого, но все пак изход има.

Затова е важна нагласата, мотивацията и мисленето на един болен. Някои се отчайват и това хич не им помага, даже влошава нещата. А Грация е сломена отчасти и заради мъжа си, но това не е оправдание да не търси изход.
С желание, воля и вяра се постигат чудеса.

Един виц се сетих по тоя повод   

Да, да, ние си писахме на лично

 "При авторката 2 от трите компонента липсват и е нормално, че няма подобрение".
Галактическа принцеса, искам само да ми кажеш къде прочете, че не искам да се оправя, това е най-силното ми желание, моля се често на Бога да се чувствам ЗДРАВА.

Здравейте, ето ме, аз съм с контакта в ИСУЛ и ще го дам ако някой ме потърси. Пак ще кажа защото от мен тръгна с това, че нещата звучат несериозни и аз мисля че тази история не е реална. Всеки лекар най малкото ще направи някакви рентгенови снимки на врат и пр...Може да не съм права но това което авторката каза, че при сегашното ходене на невролог едва ли не нищо не е станало, моите уважения но ако е ходила и е настоявала за снимка няма чак такъв лекар който да се смее и да каже е си измисляме, мисля че изобщо и на лекар не е ходила но това е мое мнение. Спрете да се фокусирате в здравословните и проблеми защото те наистина са преиначени като цялата история с мъжът и защото няма такива родители които да виждат какво става и да не тропнат на масата, аз не мога ди си представя дъщеря ми и зет ми да живеят с мен да вижда, че той ми мъчи момичето и да си мълча, аз ще го изям и изплюя но няма да го позволя.

Миналата седмица една комшийка- хипертоничка, на която два пъти сменят лекарствата, защото не успяват да овладеят кръвното, реши да поиска направление от личния лекар, защото ѝ писна да си плаща, за да отиде при нов доктор- препоръчан от медицинско лице.
Отиде при личния, обясни, разказа- той я пратил на кръвна картина и урина, преслушал я и заявил, че той ще ѝ изпише други лекарства. Искала жената направление, казала че има уговорка за другия ден със специалиста- без резултат.
Издал й книжка за здравната каса, изписал й лекарства и ѝ казал така да кара и след месец да дойде пак.
Това е лекар без специалност.
Разбира се, на другия ден жената отиде платено.
Та, доктори всякакви- този, при когото е била авторката, се оказа в черния списък, доколкото си спомням.

То само с желание и молитви не става. Имаш дълбоки емоционални проблеми, както и човек в живота си, който те подлага на психически тормоз ежедневно. Дори и да предположим, че намериш лекар, който да излекува физическите проявления при теб, какво правим с душевното ти състояние. Няма хапчета за щастие, за съжаление.
И каква е реакцията и поведението на родителите ти в цялата ситуация? Смятат ли за нормално това, което се случва с теб е с мъжа ти или мълчат примиренчески?

Личния ми лекар вече два пъти ми отказва направление  и рентген. Ще го сменям скоро. Има всякакви идиоти.
Има впрочем и всякакви родители. Баба ми и дядо ми много добре знаеха какво се случва с майка ми, но я убеждаваха да направи всичко възможно да си запази брака, защото какво ще кажели хората   А тя живееше в ад. Накрая на майка ми и писна и си тръгна. Прибра се с нас при родителите си.

miss july, много хора тук задаваха този въпрос. Чакаме отговор.

Напоследък ЛЛ така се скръндзят за направления,ще кажеш ,че от джоба си ги плащат.От работата имам допълнително здр.осигуряване и така се преглеждам.На детето за офталмолог направо с клизма ми даде и то щото видя при нея на таблото,че детето не вижда долните малки редове.Мн. ме изнерви.Очакваше,че детето си измисля или нз. какво.Та не ме учудва,че не е дал невролога направление.
Честно хора,не ми се вярва жената да си измисля ,че и е лошо.Вярно има и кукувици из форума,но специално този случай мисля ,че на жената наистина й е зле.Както и да е,желая на всички здраве

Вижте хора, аз спирам до тук, няма смисъл да продължавам след като повечето мислят че преигравам че си измислям и т.н. Няма как да ви убедя, че аз наистина се чувствам физически зле, ок не ми вярвайте. Всичко хубаво и бъдете здрави.

За останалите незнам но ЛИЧНО аз искам да попитам следното: Когато си разказа историята с каква идея ни я сподели, какво очакваш от всички тук??

Не смятам, че не си зле, а че сама си докарваш тези състояния. А явното избягване на неудобните въпроси допълнително дразни останалите.
Доста неориентирана и слабохарактерна звучиш. Мъжът ти издевателства над теб, ти се потискаш и изпадаш в някакви пристъпи, родителите ти пък никакви ги няма в цялата картинка, пък уж живеете заедно. А за детето, което използвате като буфер в провалените ви семейни отношения, направо не ми се коментира. Само ще кажа - горкото. Това твоето си е жива безотговорност и да ме простиш - и тъпотия.

П.П То е ясно, че цял живот ще го търпиш това леке мъжа ти, ама поне си поеми отговорност за постъпките си и стига се жалва. Това твоето не е живот, а съществуване и за съжаление ти си го правиш така

Виж сега. Аз ти вярвам, че си болна. Но въпросът е какво правиш по въпроса. Не бива да спираш да търсиш диагноза.
Допуснала си грешка като не си почнала навреме да ходиш по лекари и си неглижирала проблема. Допуснала си грешка да се оставиш на милостта на мъжа си да те гледа. Човек трябва да се стреми да е финансово независим, защото на тоя свят всичко се случва. Като си му паднала в ръчичките, той си е показал истинското лице.
Казаха ти го и пак и аз ще ти кажа. Безхарактерна си и слаба. Ти си го знаеш, но спри да го повтаряш като мантра, а се промени. Лично аз не виждам причина да те обиждам или да ти се подигравам за това. Но има много хора, които обичат да ритат по-слабите от тях. Мъжът ти е такъв и тук във форума има такива. Затова не показвай слабостите си пред никой. Не се оплаквай само от проблемите си, а действай по тях, защото оплакванията не помагат.
Иначе не смятам, че сама си си докарала болестта, но сама си я усложняваш апатията си и нагласите си. Отношението на мъжа ти също е огромна причина за усложняване на болестта ти.
Търси възможност да си увеличиш работата от вкъщи за да си по-независима.Това също ще подейства добре на физическото и емоционалното ти здраве.
А дали ще търпиш мъжа си да ти трови живота си решаваш ти.
Всичко си зависи от теб, желая ти успех и дано се излекуваш и станеш по-силна. Заради теб и детето ти.
***
П.П - съседите ми над мен са инвалиди по рождение и с куп заболявания. Но до пенсионирането са работили и не са се оправдавали с това, че не могат да ходят. А ти можеш. И щом можеш да чистиш и готвиш, може да работиш и от вкъщи повечко.