Смятате ли прекалената доброта за безхарактерност?

  • 14 515
  • 107
# 105
Не, не смятам, че да си добър човек, че означавало, че нямаш характер, дори напротив. Добротата да не се бърка с наивността.

Защото аз може да съм много добър човек, но ако се наложи да си показвам зъбите - ще ги покажа, всеки трябва да си знае мястото.
Виж целия пост
# 106
и преди бях писала в темата, но сега, след време, се замислям, че със самото й формулиране нещо не пасва. Безхарактерност не е да си добър или зъл, да си прекалено добър или прекалено зъл...а да не проявяваш твърдост в поведението си. Да се влияеш от чужди воли, да не следваш твърдо своя избор, волята ти да е манипулируема и подвластна на външни влияния.
Понятието " прекалена" добрина е всъщност абсурдно, защото едва ли има абсолютна  мерна единица за размер и количество на  добротата. Всеки го разбира по своята си мярка, пречупвайки през индивидуалната ( субективна ) призма.
Виж целия пост
# 107
Доброто и лошото са твърде имагинерни понятия, за да има нещо като "прекалена доброта". Прекалено според кого? А ако си малко добър, изобщо може ли да се говори за доброта?
Това е все едно да си малко бременна.

Както е обяснил Куркума, наивността и слабохарактерността са си съвсем отделно. Можеш да си слабохарактерен и зъл. Даже най-често така се получава. Не знам защо стабилността непременно се свързва повече с лошотията, отколкото с добрината.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия