Смятате ли прекалената доброта за безхарактерност?

Няма ☺

Гласувах с "НЕ". Никога не съм си и помислял че прекалената доброта е бехарактерност. Безхактерност според мен не означава прекалена доброта.
Добротата е безкрайно понятие. За всеки добротата е различна. Прекалената добрина е човечност. Затова нека запазим добрината и  любовта,  а с тях и красотата. За цял живот.

Смятате ли прекалената доброта за липса на характер?
Не.

Относно втората част от началния пост- да не отвърнеш на проявена агресия в много случаи изразява не слабохарактерност, а презрение. И въобще не е демонстрация на липса на твърдост- понякога най-трудно е да подминеш недостойния опонент, вместо да се оваляш в неговата кал.

Да бъдеш добър в повечето случаи изисква да проявиш характер. Познавам доста, ако не зли, то поне кисели безхарактерни хора. Макар че, като го написах и се замислих, какво е да си добър? Вдна моя постъпка може да се стори прекрасна на някой, а за друг да е ужасна.

Добротата е мъдрост и класа, в никакъв случай не е безхарактерност. Но много хора не я разбират и злоупотребяват с нея, че и имат наглостта да я характеризират като безхарактерност.

Не приемам добротата като признак за силен характер или безхарактерност. Всъщност не мисля, че има безхарактерни хора, по-скоро такива с неприятен характер, който не пасва на моя. Дали ще е, защото липсва или го има качеството доброта, е друг въпрос.

Споря само с хора, с които искам да се разбера, а те са малко и без изключение от близкото ми обкръжение, като не е задължително с всички близки да съм в разбирателство. Това е и причината да ме окачествяват като хрисима непознати или просто познати хора, някои ме определят и като глупава.  За мен не е проблем и се забавлявам, когато ми правят характеристика, интересно е, че това е широко разпространено хоби.  Обикновено гледам сякаш Бог ми говори и кимам, ако ще да чувам глупости невъзможни, не поправям, не възразям и оставям да вярват, че съм съгласна. Друг път като латерна не спирам да рецитирам нещо, трети говоря и аз безсмислици. Според настроението, но отстрани не изглежда добре и не прави хубаво впечатление със сигурност. Аз просто не се забавлявам от конфронтациите, както от гореописаното поведение. Когато става въпрос за важни за мен хора, нещата се променят. При много хора се променят, едни не са склонни да водят чужди битки, други са. Аз съм от вторите, защото не обичам да нараняват скъпи същества.

Какво ще кажете за хората, които приемат живота със смирение. Такава е моята философия, но масово е приемана за глупава. Искам да попитам, защо? Не ми се отдавало възможност досега да задам този въпрос, а аз не мога да погледна от друг ъгъл без да си помисля, че позицията от него е безполезна в крайна сметка.

Не съм фен на сентенциите във фейса, но днес ми се изпречка нещо точно по темата, кореспондиращо с моето мнение.

"Има моменти, в които замълчаваш, не защото не знаеш какво да кажеш, а защото знаеш какво не трябва да кажеш."

Понякога е добре да замълчиш, но ако е винаги е точно безхарактерност.

Смирението е и моята философия. И изобщо не го смятам за глупаво.
Напротив, откакто го открих, всичко минава много по-бързо, леко и успешно за мен.

Много интересни мнения.
Различни видове доброта има. И всички са истински и непресторени.
Един е добър от наивност и буданлък.
Друг е добър, защото нищо по-далеч от носа му не успява да го развълнува.
Друг защото го мързи.
Друг защото е безхарактерен.

Как може да си добър от безхарактерност? 

Човек, който няма мнение, всичко му е угодно му харесва.
Де факто обаче никога не можем да знем от какво е провокирана добрината в един човек. Може и да е с цел. 

Ако е с цел, няма връзка с безхарактерност..))

Това го написах без връзка, да. За това е на нов ред и написах, че никога не можем да сме сигурни.