Относно школите - моят син в 6 клас беше в Междучасие, в 7 клас - в малка школа по БЕЛ - разликата е много по-личното отношение към всеки ученик, индивидуалните домашни, според това на кого какво му е трудно, обратната връзка, а и пробните се проверяваха в същия ден, не след 2-3 седмици, когато си забравил какво си писал. Случвало се е госпожата да пише в групата на курсистите, че са били разсеяни и часът е пропилян, да ми пише лично, че детето има проблем с едикакъв си материал и трябва да наблегне на него, вълнуваше се накрая с тях - какво са сбъркали на самото НВО, какви оценки са изкарали, как са подредили желанията и къде са приети. Не казвам, че в Междучасие при Нела Димова можеше да минава между капките, но поне се опитваше, докато в другата школа (Маре) изобщо нямаше такава възможност.
Това, заради което се отказах от Междучасие е математиката - там му трябваха индивидуални уроци, защото проблемите му бяха предимно, че смята наум ненужно сложни сметки, че не разписва решения, че решава задачи без чертеж, че бърза, че недоглежда. Реших, че в курс такива проблеми не се оправя ефективно, трябва индивидуална работа. Накрая пак беше успял да не прочете правилно едно условие и да не види (!) една В-поддотчка, да си поправи вярна задача при проверката (решаваше 1 модул за 30 мин и после - сума грешки от недоглеждане - поне това го овладяхме и пораженията бяха 1 грешка на първи модул - задача, която решил вярно и проверявайки - какво прочел, поправил си я грешно...).
Съобразете се с детето, ако темпото, с което работи е по-бавно - индивидуални уроци. Ако е тип "скатавка" - малки групи или пак уроци. Важно е детето да осъзнае, че всичко зависи от индивидуалната работа, от тестовете, които ще решава само, в къщи и когато нещо му е трудно - точно това да се упражнява, а не да го подминава.