В момента Тара е жизнена, захранваме се като бебе с по една лъжичка на всеки 2 часа от консервите на Schesir.
Пожела да излезе на разходка и не спря да тича, въпреки че се стараех да я ограничавам с повода.
След тази случка съм почти на 100% сигурна, че ще следва кастрация след нормализиране на хормоните, въпреки че мъжо се дърпа, а докторът ми повтори 2 пъти колко хубав представител на породата е и да се за мисля за оплождане по-нататък, което ще реши проблема. Само че, аз като си помисля, че докато навърши 2 години, ще има поне 2-3 разгонвания, и ако всички протичат така, то ще е кошмар. Това кученце го взехме за да носи радост и взаимна любов, а не да се поболяваме от двете страни. Просто не знам вече.
Искам да добавя и нещо много много важно ( касае лъжливата бременност) , за което аз не бях подготвена и може би щяхме да редуцираме последствията. Трябва да се наблюдава поведението на кучето. Преди около седмица Тара започна да прибира плюшените си играчки в къщичката и почти не излизаше от там. Аз ги взимам за да ги хвърлям и да ги носи ( това обича най-много), а тя ги събира обратно в къщата и ляга. Вчера докторът каза да ги махна - и къщата и играчките, които мисли за бебета. Всичко било на психическа основа, поради разбърканите хормони. Трябвало да и се покаже, че не е майка.
Моята я кастрирах на 6 месеца,точно заради това ,което сте описали.Положелавам Ви успех,каквото и решение да вземете.
п.с И моя мъж се дърпаше,но аз бях категорична.