Децата и домашните любимци

Когато забременях най-често задавания ми въпрос беше " Сега какво ще правите с кучето?"

Стана ми интересна темата, защото мъжът ми е много настоятелен да си вземем куче, а аз се притеснявам за детето. Той е на 1.3 години, а кучето, от което ще си вземем малко, му предстои тепърва да се разгони. Това значи, че малкия ще е на минимум 1.8 месеца, когато се сдобием с животно. Обожавам кучета, моето остана при нашите, когато се оженихме и малкия на практика израстна с него, но мен ме е страх да взема куче 30 кг да вирее покрай детето, нищо че уж най-сигурната порода/на нашите кучето е чихуахуа/.

Аз имам приятелско семсйтво, където имат малки деца и сан бернар!!! Ако се притесняваш за 30-те килограма, знаеш ли какво е да те настъпи едно кутре от тези породи? Въпреки това е вкъщи, децата го яздат (колкото и да съм против това), гушкат се в него и идилията е пълна! Чихуахуата имат доста проблеми особено с гръбначния стълб! На твое място не бих мислила за ново куче, а по-скоро да взема това, което вече си има връзка и с вас и с детето! Също така  какво е притеснителното като дойде време и се разгони? Притесняваш се, че ще се вмъкне между теб и мъжът ти ли Куче е, търси си глутница и при правилно обучение- всичко е супер! Моето голямо (на възраст) куче ни буди през нощта, когато синът ми изведнъж вдигна температура почти 40 градуса! Не спираше да лае, докатоне осъзнахме, че нещо не е на ред с детето! Единият се грижи за другият! Децата имат големи ползи от съжителството с животни! най-малкото се научават, че има и някой друг, който има нужда от грижи и започват и самите те да ги поемат! За нищо на света не бих разделила кучетата ми от нас! Те са част от семейството!

О, не, не мога да взема кучето на нашите. Аз съм го купила и отгледала, но то вече е част от техния дом и не мога да си ги представя без него. Това не ни е опция, а и тя е много шумна и като цяло не обича много, много малкия, че като малък доста я скуба и щипа. Просто се опасявам за детето, че е много малък, а кучето, което мъжът ми иска е голямо. Иначе аз обожавам кучета и също нямам търпение, но просто го има страха как ще съжителстват с малкия!

Да, кастриран е котаракът преди поне 5-6 години. И беше спрял да пикае, но от около година пак започна.

Бременна съм и имам коте на 5 годинки, което обичам като детенце. Тук във Франция изобщо не се повдига въпроса за това дали животинчето остава вкъщи или не. За повече от пет години вкъщи и цял живот галене на бездомни животинчета, аз не съм хващала токсо се оказа. Затова просто всеки месец се изследвам, каквато е тукашната практика, и съм спокойна.
Вероятността да се заразиш от домашно животинче е никаква, защото то трябва да яде сурово заразено месо за целта, след което през 15-те дни, през които е преносител, да погълнеш от изпражненията му  
По-вероятно е обаче да стане от недобре опечено месо или свежи продукти, които растат в земята като салата или ягоди.
Затова всичко се мие по сто часа, пече се добре, Котъо е щастлив и ние също с него  

Имам 2 деца на 3 г.вече и котка от 5. Никога не съм я махала и педиатърката ни посъветва да не го правя- само първите месеци не съм я пускала да спи в леглото им (тя и без друго не ляга на такива места,де, и до ден днешен не им е лягала на леглата никога), но задълж.да я пускам в стаята да одушва и разглежда. Не съм се вманиачавала и за чистене прекалено, така или иначе винаги ще попадат някакви неща от котката по тях. Зорът беше да не ядат от камъчетата в тоалетната и и от храната и, но и това премина постепенно ....  :
А да, за токсоплазмозата- и аз цял живот съм пипала галила и целувала уличните котки на квартала и на село...и се оказа,че не съм прекарвала токсо. Та се изследвах вс. месец, докато не станах 5 мес. бременна и личната ми каза да се спра вече ...

Пратихме котките при свекърва ми и се чувствам много виновна за това. Винаги съм била против животните да се махнат, когато се появи детето, но не можех да се боря с ММ, свекърва ми и майка ми (тя почина 20 дни преди да родя, до последно ми повтаряше да махна котките и някак... в нейна памет и ММ като ме почна се пречупих, при нормални обстоятелства вероятно бих настоявала на моето, не знам...). Обаче като гледам как нямам никакво време да чистя, дребният не понася прахосмукачката и трябва да прахосмуча в негово отсъствие, а с котки трябва да се чисти ВСЕКИ ден... май не съм готова за животно все още. Иначе много, много искам синът ми да израсне с някакво животно, но ще изчакам още малко.

Момичета, а как процедирахте с кучето и бебето в самото начало? (Изобщо не става дума дали кучето ще е вкъщи, това е ясно, не бих изпратила някъде член от семейството.) Мисълта ми е, от първия ден ли ги събрахме, 3-4 седмици не давахте на кучето да влиза в стаята на бебето или?

Това,че малко дете и домашен любимец не трябва да съжителстват заедно са пълни глупости.
Аз съм израснала сред животни.Винаги съм ги обожавала и съм търсила близост с тях.Когато бях на село си играех с всички животни из двора-козички,агънца,кокошки,прасенца,да не говорим за котки и кучета.В къщи,в апартамента също имахме коте и никога не ми е създавало проблеми.Това за алергиите също е поредната измислица.Ако едно дете бъде отделено от съвсем ранна детска възраст от потенциален алерген,и в последствие бъде събрано с такъв,със сигурност би било по-трудно на организма да свикне с него,отколкото ако са заедно от съвсем ранна възраст Точно така се гради някакъв имунитет.Нали,сега не говорим да спи котката върху лицето на детенцето.
Единствено проблем,за мен,би имало,ако животното е агресивно.Не всяко коте и куче приема някой да го скубе,дърпа,удря и тн.
Вкъщи имаме хъски и зайче и един ден,живот и здраве,когато си имам детенце,не смятам да ги деля и за секунда Така децата се учат да обичат и уважават другите живи същества

Кажи моля те, името на тази некадърна и неинформирана педиатърка, за да не ходим никога при нея ! Откакто забременях, съм се допитала до няколко доктори, вкл. по репродуктивна медицина и проследяващия ме доктор по ЖК, както и специалист по ветеринарна медицина - никой никога не ме е съветвал да махна котето. Единствено ми назначиха изследване за токсоплазмоза, от което стана ясно, че имам изграден имунитет (повечето хора имат още от деца). Котето ни е кастрирано и изцяло домашно с изключително спокоен темперамент. Когато дойде дете у дома на гости, тя умишлено страни, за да не я тормозят, а племенникът ми е бебе с дерматит на няколко месеца и като идвал у нас, котето изобщо не се доближава дори. Педиатъри дори препоръчват домашен любимец при отглеждането на дете, защото отрано развива имунитет към алергии и дерматити. Обикновено баби и закостенели лели дават съвети да се махне домашния любимец, което за мен е отвратителна постъпка и грях към едно живо същество, което безрезервно се е доверило на стопанина си. Като ще раждате и не искате да отглеждате дете с домашен любимец, не си взимайте такъв ! Елементарно е. Домашният любимец не е играчка, която можеш да захвърлиш по всяко време. Нашата котка е пълноправен член на нашето семейство. Съжалявам за острия тон, но ме вбесява нежеланието на хората да се информират в ерата на информационни технологии и от това страдат невинни душички.

И ние сме с котка от преди да се роди синът ми. Хич не сме обмисляли да я махаме, макар че роднините(а и не само те) постоянно подпитваха къде ще я пращаме след раждането.
Преди раждането бяхме подготвили бебешката стая и съответно след един първоначален оглед на котето, му спряхме достъпа до нея После като се прибрахме от родилния, както някой по-назад беше писал, нашият котарак също не смееше да припари в стаята и да се доближи до това странно и ново за него същество. Посред нощите като се случеше да плаче бебо, той стоеше на пост пред вратата Чак след няколко месеца започна да се престрашава и да влиза вътре и то само в наше присъствие. А синът ми се роди лятото и си държахме вратите отворени, имал е много възможности да влезе, но не смееше
После след пропълзяването на детето, котаракът просто си смени местата за спане - както беше свикнал да спи по ниското, започна да търси по-безопасни позиции. Естествено, не успя да се спаси съвсем от контакти(в частност скубане на козината и дърпане на опашката), но се оказа много търпелив към детето Ако някой възрастен се осмели на такива действия, реагира, но с децата показва голямо спокойствие
Сега вече синът ни е по-голям и така е свикнал с котарака, че не си представям как бихме били без него. Иначе след раждането при посещението си педиатърката сама видя котаракът и коментарът и просто беше, че и нейният внук е на почти същата възраст и от раждането си е с коте
Та...не е толкова страшно да се гледа дете с домашен любимец. Иска малко повишено внимание в началото, докато свикне животинката просто Но и според мен, сте направили грешка, като сте държали детето и котето разделени толкова време. Сега животното ще трябва да свиква изведнъж с доста по-енергично човече, а не със спящо бебе, което постепенно започва да будува и да шава повече

Абсолютно подкрепям!
И аз се паля,когато стане дума за домашни любимци и деца.
Едно лято се наложи да оставим на някой зайчето си за седмица,понеже нямаше кой да го гледа вкъщи,а ние заминавахме на море.то е много плашливо и нямаше да му се отрази добре пътя и престоя на морето,ако го бяхме взели с нас.Допитах се до една приятелка,която има една къща на 2 етажа и още една малка /с 2 думи ,има място много/.И тя,след обстойно мислене ми каза,че може да го вземе,ако го държи НА ДВОРА!Зайчето е домашно,декоративна порода-лъвска глава.На цял един етаж в къщата и не живее никой и тя реши ,че може да го вземе,само ако седи на двора.Има детенце,което сега е на почти 3 годинки,тогава беше бебе още.Някои хора просто така са расли,такива разбирания имат.Не спират да ме учудват просто,но има много такива родители,с подобни предразсъдъци.

Не виждам проблем да си приберете котарака, даже напротив ,според мен на него сега ще му е доста по-трудно да свикне с малкия.Но вече няма какво да се направи, дано да свикне сравнително бързо. А относно съветите за това ,че не е добре да се гледат домашни любимци заедно с деца и бебета - най-голямата тъпотия,която съм чувала. В повечето случаи, хората си намират оправдание , я алергии , я мръсотия , за да се "отърват".Истината е ,че ако не те мързи да чистиш (което така или иначе ще правиш всеки ден особено в периода на пълзене и лапане на всичко ) , обезпаразитяваш и ваксинираш животинката редовно - плюсовете ще са много и за детето и за любимеца. Ние имаме хъски и морско свинче ,доскоро и зайче - никога не ми е минавало през акъла да ги давам на някой , детенцето е супер щастливо с другарчетата , а кучето обожава да си играят. Аз самата съм израснала с всякакви животни от малка - нито имам алергии ,нито нещо друго. Така че , моля информирайте се добре преди да вземете решение , защото стреса и за животинките е голям. Успех с привикването 

Когато родих имах 2 кучета. Прибрахме се с бебо, запознах ги и от тогава са си неразделни приятели.  Просто един два месеца не ги пусках на детето в стаята. Иначе всичко си беше наред. Дори мисля, че имунната система на детето се разви по-добре, поради факта, че живее със животинки. Не е податлив толкова на разни микроби и бацили! Но това си е мое виждане и мнение:)