Децата и домашните любимци

  • 9 088
  • 99
# 30
Аз имам дъщеря на 4 години и 2 котарака. Единият го имам буквално от деня на раждането му, вече е почти 14-годишен. Не ми е минавало през ума да го пращам някъде заради бременността и раждането. Домашен, ваксиниран, с хигиенни навици, неагресивен - защо да го махам? Той пък се страхуваше от бебето и доста дълго време я заобикаляше отдалеч и не припарваше до спалнята, защото тя там спеше.

Другият котарак го прибрах от улицата преди 1 година. Мина през ветеринар, ваксиниран, обезпаразитен - никакви проблеми и с него. Според мен също не е било нужно да се разделяте с котарака и можете спокойно да си го вземете обратно.
Виж целия пост
# 31
Като се роди дъщеря ми имахме котка, която е ваксинирана, обезпаразитена и преди да родя обстойно прегледана от ветеринар, който както и педиатърката, казаха че няма проблем да се гледат заедно. Котката даже и излиза навън (в къща сме) и никога не е имало някакъв здравословен проблем вследствие на това. Тя беше малко антисоциална и изобщо не поглеждаше бебето. Единствено като проходи малката и закачаше котката, се е случвало да я одраска малко и аз гледах да няма съприкосновение между двете. Това продължи много кратко, защото малката загуби интерес и котката пак спря да и обръща внимание. Така запазиха неутралитет докато котката умря от старост.
Миналата година си взехме коте, което е много игриво, любопитно и любвеобвилно. Голяма игра пада между двете сега  Grinning.
Виж целия пост
# 32
Аз имам котарак от 8 години вече и дете на 2 години и  7 месеца. Не е имало проблем. Не зная как котарака ще приеме детето. При нас малкия го тормози много, но котарака не прави нищо. Котаракът  започна много да пикае не където трябва и вече съм се видяла в чудо. Всеки ден съжалявам сто хиляди пъти, че имам котарак в къщи.
И аз имам котка-пресийка от 4 години. Винаги е била с префектни тоалетни навици. Като се роди дъщеря ми родителите ми взеха котката за 1година. От лятото насам е отново при нас, обаче и аз съм се видяла в чудо, защто от време на време се изхожда по ъглите или пишка на спалнята. Полагам много грижи, като цяло има подобрение, но пак се случва да направи поразия. Сега чакам второ бебе и няма да направя грешката да се разделя отново с котката, надявам се да си върне добрите навици. Милион пъти сжалих, че съм я дала за цяла година, не трябваше.


Обикновено баби и закостенели лели дават съвети да се махне домашния любимец, което за мен е отвратителна постъпка и грях към едно живо същество, което безрезервно се е доверило на стопанина си.
За съжаление е така. От всички страни ми се обясняваше колко е опасно. Когато чакаш дете за първи път се доверяваш на близките си с повече опит. Докато не разбереш, че и те всъщност грешат, че една майка знае по-добре от какво има нужда детето и от колкото някоя баба... Надявам се мисленето и в нашата држава скоро да се промени и да не се дават подобни безумни съвети. Не само на тази тема.

Като ще раждате и не искате да отглеждате дете с домашен любимец, не си взимайте такъв ! Елементарно е.
Това няма как да се предвиди, като си взех котка не съм мислила за деца, нито пък съм очаквала, че ще има такива съвети и коментари...
Виж целия пост
# 33
Remember, always strong! не се притеснявай за кг на кучето  Mr. Green те нямат такова значение, важно е възпитанието! Ние имаме Дого Аржентино (40кг) и момче на 1,8г Simple Smile В началото само не я пускахме в стаята където спи, но скоро и там взе да си ходи Simple Smile Какво куче иска да вземе мъжа ти? Преценете дали породата е подходяща и дали ще се справите с възпитанието й.
Виж целия пост
# 34
Не, имаме си коте и дете и се разбират чудесно. От бебета Simple Smile

Ако всичко е под контрол, не виждам причина да се маха животното, при поява на дете.
Виж целия пост
# 35
Tedi_Ati, иска да вземе унгарска визла. Всъщност доста ровихме и четохме за характери и кучета и кое е най-безопасната порода/доколкото на сто процента може да се има вяра на животно/ и излезе точно тази порода. Миловидни са, много привързващи се, големи бегачи и птичари и най-вече нулева агресивност. Не мога и секунда да си представя, че е възможно, дори чисто теоретично, да има вероятност да прояви агресия, и да е в дома ми. Браво на вас, че нямате такива съображения и страхове, имайки предвид, че Догото е бойна порода. Аз не бих имала такова спокойствие. Та за породата сме се нагласили, но страха поне първоначално как ще се сработят двамата и дали няма случайно нещо кучето да го бутне, удари и нарани, си остава!
Виж целия пост
# 36
Tedi_Ati, иска да вземе унгарска визла. Всъщност доста ровихме и четохме за характери и кучета и кое е най-безопасната порода/доколкото на сто процента може да се има вяра на животно/ и излезе точно тази порода. Миловидни са, много привързващи се, големи бегачи и птичари и най-вече нулева агресивност. Не мога и секунда да си представя, че е възможно, дори чисто теоретично, да има вероятност да прояви агресия, и да е в дома ми. Браво на вас, че нямате такива съображения и страхове, имайки предвид, че Догото е бойна порода. Аз не бих имала такова спокойствие. Та за породата сме се нагласили, но страха поне първоначално как ще се сработят двамата и дали няма случайно нещо кучето да го бутне, удари и нарани, си остава!
hahaha Кой ти каза, че Догото е бона порода? Това е малко куче на диван в тялото на гигант! Надали има по-глупави (с най-добри чувства), мили и добри кучета!!! Това с породите е много пресилено нещо! Ние имаме ших-тцу и йоркие единствено защото мъжът ми не понася космите!!! Но ако зависеше от мен щях от всичко по едно да си имам! А догото  newsm76
Виж целия пост
# 37
Не бях срещала толква удивителни! на едно място във форума.
Виж целия пост
# 38
Не бях срещала толква удивителни! на едно място във форума.
За това хората казват, че всеки един е единствен по рода си!  Peace
Виж целия пост
# 39
Интересна тема. Още преди да забременея успях да навия мъжо да ми вземе мини зайче. След известно време животинката почна да расте и се оказа, че не е мини, а е от породите, които ги отглеждат за месо. Като разбра това, свекърва ми пощуря. Постоянно ни намилаше да го заколим  Sick После забременях и тя още повече ни натискаше да се отървем от заека. Е да, ама аз не съм човек, който би могъл да отнема живот и затова се заех да търся приличен дом на Бенджи. Появиха се кандидати, но те са роднини на свеки и животните ги отглеждат за месо. Не исках моя Бенджи да свърши в тенджерата и след дълго мислене, решихме да го подарим в зоологическата градина. Надявам се да е добре, да е жив и здрав, да има просторно жилище, да може да се размножава и да е щастлив...  Heart Eyes Дори и да го бяхме оставили вкъщи, не бихме могли да се грижим добре за него. Надявам се в зоопарка да е по-добре Simple Smile
Виж целия пост
# 40
Не бях срещала толква удивителни! на едно място във форума.
За това хората казват, че всеки един е единствен по рода си!  Peace
Разбрах! Изчезвам!  Peace
Виж целия пост
# 41
Странно ми е че като някой си вземе животно,не мисли че ще има деца някой ден.Взех си котка много преди да реша да имам деца,но с ясното съзнание,че добре гледана котка може да живее и 20 години.Е,ясно ми беше че в този период ще имам и дете и разбирасе ще си го гледам заедно с котето.
Виж целия пост
# 42
Изключително ми е противна мисълта да се отървеш от животно или както някои казват, да го махнеш, когато тръгнеш да се размножаваш. Никога не бива да се взима животно без ясната мисъл, че ще можеш да поемеш отговорност и да се грижиш за него следващите 15 години или колкото там му е продължителността на живота. Единствено приемам на животното да се потърси друг дом, ако става въпрос за алергии/здравословни проблеми.
В топ 3 на най-дразнещите въпроси по време на бременност ми е "Какво ще правите с кучето?".
Аз умишлено съм си взела куче без подкосъм, йорки, което не предизвиква алергии. За жалост то самото е алергично към полени, ирония, прояви се, кето беше на 3 години - на специална храна и козметика е, понякога прибягваме до кортикостероиди, тази година ще пробваме специален серум, създаден след изследване на кръвта му.
Притеснявам се как ще е, след като се появи бебето - колко време ще трябва да ги отделям, ще може ли да свикне лесно кучето, ще ревнува ли, ще мога ли да го опазя от детските набези, не е като да не се тревожа. Той е много привързан към нас, много гушлив, спи в краката ни, често седи в нечий скут, но се надявам всичко да бъде наред и си мечтая с бебето да са големи приятели.
Виж целия пост
# 43
Странни са ми такива въпроси. Не, не "махнахме" котката, въпреки че е доста чалната и ревнува. Само първите 6м не са се срещали, после ги запознахме.
Виж целия пост
# 44
Кучето ни (вече почти на 13 години) винаги е било с нас - по време на двете бременности и след като се родиха децата. Не сме се замисляли да го "махаме". Децата му се радват, обичат го, играят. А той страда, когато ги няма.  Sad
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия