Любители на Котки Тема 103

  • 60 022
  • 737
# 705
Ох, Емел, тъгувам заедно с теб... Макар че знам много добре, как ничии думи за утеха изобщо не могат да помогнат... Може да помогне само, ако видиш отново любимото същество. Но някога, когато свършат дните ни на този свят, аз съм сигурна, че ще се видим отново с любимите си душички, за да си кажем колко се обичаме все още.
Виж целия пост
# 706
Благодаря ви!
Виж целия пост
# 707
Емел съжалявам.  Tired
Сърцето ми се къса, сега е добре душичката.....
Виж целия пост
# 708
Понеже в тази тема съм получавала помощ и добри съвети ще си позволя и аз да направя един коментар, който се надявам да е от полза и да помогне на някои хора.
Обичам животни, жаля ги, грижа се за тях доколкото мога. Но все пак внимавам това да не се превърне в патология.
Разбира се, много е тъжно да се разделиш с домашен любимец и е тъжно после да се спомняш за него.
Но ние живеем в държава, където деца ровят по кофите заедно с котките, а някои за съжаление умират от глад и болести, без да получат и една десета от грижите, които получават някои домашни любимци. Така че, в любовта към животните, да не забравяме, че преди всичко сме хора.
Да страдаш толкова безутешно за домашен любимец година и повече време, освен ако не е преувеличение на пишещите, струва ми се проблем на възприятията и мисленето на самия човек.
Хубав ден на всички!  Hug
Виж целия пост
# 709
Емел, много ми е мъчно, прегръщам те Hug

Цвета, ти нещо по-неадекватно не можа ли да измислиш? Thinking #Crazy
Виж целия пост
# 710
Не знам случаи на деца-българчета да умират от глад, не съм виждала и да ровят по кофите. Много се преувеличава колко зле била България.

А и не виждам смислена причина защо задължително на хората трябва другите хора да са им по-скъпи от котките?! Кой определя кое трябва? Съжалявам, но предпочитам да прибера котка, ровеща по кофите от циганче със здрави и прави родители.
Виж целия пост
# 711
Защо трябва да се чувствам виновна, че съм осиновила куче от улицата, а не дете? Или пък, че 13 години у дома гледахме котка, вместо да приберем някое дете, ровещо в кофата за боклук, което има здрави и прави родители, които не искат да си търсят работа, а разчитат на държавата и социалните да ги гледат?  Още повече сигурно съм за упрек, защото купувам котешка храна и храня 7 котки, вместо да ги дам тези пари на някой просещ, който по изброените по-горе причини не иска да работи.
Хиляди пъти предпочитам да помогна на някое страдащо животно, отколкото на човек.
Виж целия пост
# 712
По света винаги ще има бедни и богати, здрави и болни, обичани и необичани.
Ще има хора, които ще ровят в кофи, ще има и кучета като на Парис Хилтън, които се возят в частен самолет.
Моята баба живее с пенсия 250лв, а кучето на Донатела Версаче спи в чаршаф за 10 000 евро. Да взема да й пиша един и-мейл на госпожата...

Живот, какво да го правиш...  33uu


Емел, прегръщам те. Котанчо може да го няма, но в сърцето ти винаги ще останат милите спомени с него.  Hug
Виж целия пост
# 713
Напоследък и аз все по-често помагам на животни, отколкото на хора.. Отвратих се от хората. Като им помогнеш или ще те заплюят и ще кажат, че не са имали нужда от помощ, или ще им стане навик да те ползват за материален донор Money
Виж целия пост
# 714
Цвета, ти нещо по-неадекватно не можа ли да измислиш? Thinking #Crazy

Тя веднъж внесе смут с подобно неадекватно изказване и се наложи модераторите да чистят за пръв път в нашата тема. Сега отново провокира.  Grinning

И да, напълно нормално е да тъжиш година и половина за член от семейството, защото те са такива. Все още ми е безкрайно мъчно за Мацо, който го няма от 5 години, а за Мъро почти няма ден, в който да не си поплача. Sad
Виж целия пост
# 715
И аз сигурно съм с проблем на възприятията и мисленето, ама повече от година мина, а не спирам да се сещам и да мисля за Силвестърчо  Sad. И също като Майя все още не мога да гледам негови снимки.
Виж целия пост
# 716
Аз пък мисля, че трябва да си абсолютен гьон, опериран от сетива, неспособен да изпитва любов, ако не те боли за домашния ти любимец. Мъчно ми е за всяко едно същество, особено ако съм го отгледала от бебе и е било част от живота ми цели 16 г.

Какво търси тази жена именно в тази тема? Няма ли тема за бездомни и гладни деца, че да се изявява там? Аз, лично, отделям за благотворителност годишно доста крупна сума и усилия, дарявам еднаква сума и за хора, и за животни. Именно любовта ми към животните, както и безусловната любов, с която те са ме дарявали, са ме направили това, което съм - ЧОВЕК! Аз предлагам на въпросната особа да вземе да отгледа някое животно, че то да я научи на любов и състрадание.
Виж целия пост
# 717
Тя има, затова пише тук. Но очевидно гледа на него като на животно, нищо повече.  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 718
И аз съм в групата на "сбърканите"- вече 4г. страдам от липсата на коте Лоте.

Емел
, съжалявам за загубата ти.  Sad Прегръдки.   Hug


Ето я и моята вчерашна рожденичка, навършила 1г. :

Скрит текст:

Не ме гледай, не съм съборила дрехите аз:

Виж целия пост
# 719
Здравейте, момичета! И момчета, що пък не Grinning. Имам въпрос, а смятам, че не е нужно да отварям нова тема заради него, а все пак имам нужда от съвети.
Осиновихме един Кот Laughing. Обожаваме го, страхотен е! Кастрирахме го, това беше условие, за да ни го дадат за осиновяване. Всичко мина леко, вече май месец мина от тогава. Хубавецът ни е на около 8 месеца, никой не знае със сигурност... Притесняват ме нощните му навици. Котките са нощни животни и са по-активни през нощта, докато през деня сладко си хъркат. А нашият Кот ми се струва извънредно, прекомерно АКТИВЕН Joy. От полунощ до 5 сутринта няма спане - момчето първо решава, че трябва да ми покаже колко ме обича. Започва се едночасово отъркване на муцунката в лицето ми и ако не го галя през това време има подсещане като ме хапе по носа или ме дърпа с лапа по ръката да го галя. Абе, то любов, любов, ама някъде в 3 посред нощ ми идва да му извия гръцмуля Joy Joy Joy Joy (на сутринта винаги преосмислям, щото наистина го обичам). След това се започва шетане из стаята - виси по пердетата, дърпа кабелите и прочие котешки занимания... И други котки съм гледала, ама такова чудо - не! Дъщеря ми като бебе беше по-лесна от Негова Милост - нахраня я и заспи...
Та, въпросът ми е, дали някой има опит с такова чувствително коте. Може би защото е тинейджър?! Замислям се за някакви успокоителни на билкова основа?! Или просто преекспонирам проблема?!
В моя защита само ще кажа, че не съм спала като хората от 3 месеца. Помоооощ Joy!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия